Решение № 2974 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2014 г.

Решение № 2974 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез гл. юрисконсулт Минкова, срещу решение № 1362/05.03.2014 г., постановено по адм. дело № 4412/2012 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 01-1102530/16.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 445/29.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 09, м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. не е признато право на данъчен кредит на "Болкън Кънстракшън" ООД по фактури издадени от "Хидросън" ЕООД, "Лео Комерс 2009" ЕООД и "Вен Партнер Груп" ЕООД в размер на 25 342,32 лева. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба подробно се развиват доводи в подкрепа на наведените касационни основания. Претендира се отмяна на съдебно решение в обжалваната му част и постановяване вместо него на друго, по съществото на спора, с което да се остави в сила ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - "Болкън Кънстракшън" ООД гр. София, чрез процесуалните си представители, излага становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично неоснователна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 01-1102530/16.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 445/29.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, с който за м. 11.2008 г., м. 04.2009 г., м. 11.2009 г., м. 09.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. общо в размер на 42 241,47 лева, в т. ч главница в размер на 38 043,43 лв. и лихви в размер на 4 198,04 лв. С решението си първостепенният съд е отменил по жалба на "Болкън Кънстракшън" ООД РА № 01-1102530/16.08.2011 г. на орган по приходите на ТД при НАП София, в частта, с която за данъчен период м. 09, м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 372,32 лв., по фактури № № 0...95/10.09.2010 г., 0...122/20.09.2010 г. и 0...126/27.09.2010 г., издадени от "Хидросън" ЕООД, в размер на 10 370,00 лв., по фактури № № 10...584/13.01.2011 г. и 10...591/12.01.2011 г., издадени от "Лео Комерс 2009" ЕООД и в размер на 4600,00 лв., по фактура № 10...358/28.12.2010 г., издадена от "Вен Партнер Груп" ЕООД. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства, въз основа, на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки от доставчиците "Хидросън" ЕООД, "Лео Комерс 2009" ЕООД и "Вен Партнер Груп" ЕООД с предмет услуги.

1. В частта на касационната жалба срещу решението на АССГ, с което е отменен РА № 01-1102530/16.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 445/29.02.2012 г. от ДД "ОУИ" София, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Хидросън" ЕООД за данъчни периоди м. 09.2010 г., жалбата е неоснователна предвид следните съображения:

Административният съд е отменил обжалвания РА в тази му част като е приел, че са събрани достатъчно доказателства в административното и съдебното производство, въз основа на които може да се приеме с пълно основание право на получателя по доставките, с предмет - изработка на метални заготовки.

Решението е правилно и законосъобразно. Няма допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Възраженията в касационната жалба повтарят становища, изложени вече пред първата инстанция и по същество представляват несъгласие с направените фактически и правни изводи на съда относно спорните за делото въпроси.

Според касатора необосновани и незаконосъобразни са изводите на съда във връзка с приетата от него реалност на осъществени доставки по процесните фактури и оттам за правомерност на начисления ДДС като предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора не е съобразено от административния съд, че не са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод за наличие на доставка между "Хидросън" ЕООД като пряк доставчик и ревизираното лице като получател. Излага съображения за това, че не е установена кадровата и техническата обезпеченост на доставчика за изработването на металните заготовки. Касаторът се мотивира с довода, че не са представени конкретни данни за металните заготовки, които са изработвани от "Хидросън" ЕООД. Касаторът не споделя други свои съображения във връзка с неправилността на решението в частта по отношение на доставчика "Хидросън" ЕООД.

Така наведените касационни оплаквания са идентични с изложените в РА фактически и правни основания за издаването му и са разгледани и обсъдени от съда при постановяване на решението му. Съдът е изяснил фактическата обстановка по спора, в която връзка освен приобщаване на събраните доказателства в хода на ревизионното производството, е допуснал и събрал допълнителни писмени и гласни доказателства - свидетели, както и заключения по съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Съдът е отделил спорното от безспорното като е приел, че основен и главен предмет на спора е реалността на доставките, настъпването на данъчно събитие по издадените фактури, досежно извършването на услугите от прекия доставчик "Хидросън" ЕООД, за което относими са и последващите доставки извършени от "Болкън Кънстракшън" ООД /РЛ/ към неговия възложител - инвеститора "Пластик София" ООД.

Относно останалите условия за възникване и упражняване право на приспадане на данъчен кредит, уредени в глава седма на ЗДДС, не е спорно между страните, че същите са налице, което се доказва и от заключенията на приетите ССчЕ и СТЕ. Не са спорни между страните и обстоятелствата относно наличието на материална обезпеченост във връзка с доставките от "Хидросън" ЕООД, тъй като в жалбата до ДД "ОДОП" РЛ е посочено, че лице предоставящо материалните е "Болкън Кънстракшън" ООД, а предметът на доставката е преработка на метални профили. Предвид ангажираността на възложителя за техническа обезпеченост, такава не следва да се проследява за налична при доставчика "Хидросън" ЕООД. Не веднъж са посочени параметрите на металните заготовки - профили. Видно от счетоводните записвания и фактури издадени от доставчици на "Болкън Кънстракшън" ООД е, че последният разполага с необходимите материали, които се преработват от "Хидросън" ЕООД. Следователно преработването на металните заготовки представлява услугата фактурирана от доставчика. Следва да се приеме, че единствено осигуряването на работна сила е предвидена при фактурирането на дължимата доставка на услуга. По делото е установена кадровата обезпеченост на "Хидросън" ЕООД. От справка за всички подадени уведомления от работодател "Хидросън" ЕООД по чл. 62 от КТ е налице основание да се приеме, че за периода м. 09.2010 г. доставчикът е разполагал с 8 назначени лица, извършващи икономическа дейност - строителство на жилищни и нежилищни сгради.

По изложените дотук съображения касационният съд намира жалбата за неоснователна в частта на решението на АССГ досежно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Хидросън" ЕООД. Решението на АССГ е правилно като обосновано и законосъобразно, следва да се остави в сила в тази част.

1. В частта на касационната жалба срещу решението на АССГ, с което е отменен РА № 01-1102530/16.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 445/29.02.2012 г. от ДД "ОУИ" София, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Лео Комерс 2009" ЕООД за данъчен период м. 01.2011 г., жалбата е основателна предвид следните съображения:

По делото е установено, вкл. и по заключението на приетата ССчЕ, базирано на проверени документи представени от ревизираното лице, но не и такива представени от доставчика, че фактурираните услуги /СМР/ - услуга с автокран и услуга с булдозер и виброваляк - са надлежно осчетоводени, начислен е ДДС и по фактурите е извършено плащане. Услугите с гореописаната техника са предназначени за монтаж на метална конструкция. Установено е при проверка на място, че описаните в протоколи за установяване на завършване извършването и заплащането на СМР са извършени. Останало е недоказано спорното обстоятелство, че издателят на фактурите - "Лео Комерс 2009" ЕООД е фактическият изпълнител на фактурираните услуги. В случая доказателствената тежест за установяване на настъпилото данъчно събитие - извършване на услугите от посочения доставчик е в тежест на РЛ. Не са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, въз основа, на които да се направи ползващият РЛ извод, че извършителят е "Лео Комерс 2009" ЕООД. В тази връзка са дадени обяснения в хода на производството, че "Болкън Кънстракшън" ООД не разполага с едрогабаритна техника, поради което е използвал такава от доставчика, който от своя страна е фактурирал предоставените услуги. Не е доказано разполагането с ресурси - персонал, материали и механизация за изпълнение на фактурираните дейности. Не са ангажирани доказателства за наличието на каквато и да било техника в активите на дружеството доставчик, както и за наета такава. Не са сключени договори за предоставяне на механизация. Няма данни за използвано гориво необходимо за задвижване на едрогабаритна техника. Не е установено и транспортирането на последната до обекта на извършване на дейността. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза е налице изпълнение на фактурираните дейности, но вещото лице е съдило единствено от представените документи - приемо-предавателни протоколи, изготвени проекти и др. при изпълнение на последващите доставки от "Болкън Кънстракшън" ООД в качеството му на изпълнител към "Пластик София" ООД - като инвеститор. Установяване факта на съществуване на резултат от извършена услуга не е основание да се счете, че резултатът е вследствие на процесните доставки. Видно от справка за всички подадени уведомления от работодател "Лео Комерс 2009" ЕООД по чл. 62 от КТ икономическата дейност на назначените лица е търговия на едро със зърно, семена, фуражи и необработен тютюн, каквато дейност не е предвидена във фактурираните доставки от "Лео Комерс 2009" ЕООД. При справка за фискални устройства на "Лео Комерс 2009" ЕООД се наблюдава липса на регистрирани такива.

Предвид изложеното касационният съд намира, че решението на АССГ в тази си част е необосновано, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в тази му част. Законосъобразно е прието от приходните органи, че правото на данъчен кредит не е налице, тъй като не е доказано наличие на данъчно събитие - извършена доставка на услуги от страна на "Лео Комерс 2009" ЕООД.

1. В частта на касационната жалба срещу решението на АССГ, с което е отменен РА № 01-1102530/16.08.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 445/29.02.2012 г. от ДД "ОУИ" София, в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадена от "Вен Партнер Груп" ЕООД за данъчен период м. 12.2010 г., жалбата е основателна предвид следните съображения:

По делото е установено, вкл. и по заключението на приетата, че фактурираната услуга - монтаж на метална конструкция са надлежно осчетоводени, начислен е ДДС и по фактурата е извършено плащане. Установено е при проверка на място, че описаните СМР в приемо-предавателния протокол и заплащането им са извършени. Недоказано и спорно е обстоятелството, че издателят на фактурите - "Вен Партнер Груп" ЕООД е фактическият изпълнител на фактурираните услуги. Доказателствената тежест за установяване на настъпилото данъчно събитие - извършване на услугата от посочения доставчик е в тежест на РЛ. Не са събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, въз основа, на които да се направи ползващият РЛ извод, че извършителят е "Вен Партнер Груп" ЕООД. В тази връзка, при дадените обяснения в хода на производството, както по-горе беше обсъдено, "Болкън Кънстракшън" ООД не разполага с едрограбителна техника. За извършване на фактурираната от "Вен Партнер Груп" ЕООД услуга, идентична с тази извършвана от доставчика "Лео Комерс 2009" ЕООД, е необходима механизация, а именно кран. Необходимостта от кран при извършване на монтажни дейности на метални конструкции е упомената още в хода на производството. Не са представени доказателства за наличието на такава техника и в активите на "Вен Партнер Груп" ЕООД, както и за наета такава. Не са налице сключени договори за предоставянето на механизацията. Освен този факт, следва да се отбележи, че доставчика не разполага и с кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните дейности. За периода на доставката назначените от доставчика лица са трима, с посочена икономическа дейност е "неспециализирана търговия на едро", като длъжностите, на които са назначени лицата са общи работници и мениджър продажби. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита, че не са доказани ресурси - персонал, материали и механизация за извършване на фактурираната дейност, представляващи техническа и кадрова обезпеченост. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза е налице изпълнение на фактурираните дейности, но вещото лице е съдило единствено от представените документи - приемо-предавателни протоколи, изготвени проекти и др. при изпълнение на последващите доставки от "Болкън Кънстракшън" ООД в качеството му на изпълнител към инвеститора "Пластик София" ООД. Тук отново следва да се отбележи, че установяване факта на съществуване на резултат от извършена услуга не е основание да се счете, че резултатът е вследствие на процесните доставки извършени от "Вен Партнер Груп" ЕООД.

Предвид изложеното касационният съд намира, че решението на АССГ в тази си част е необосновано, поради което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в тази му част. Законосъобразно е прието от приходните органи, че правото на данъчен кредит не е налице, тъй като не е доказано наличие на данъчно събитие - извършена доставка на услуги от страна на доставчика.

При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено частично, досежно присъдените разноски в полза на "Болкън Кънстракшън" ООД, съразмерно на уважената част от жалбата. Размерът на присъдените разноски следва да се намали на 777, 04 лв., вместо присъдените 1785,40 лв. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 161, ал. 1 ДОПК юрисконсултско възнаграждение се дължи еднократно за двете съдебни инстанции, в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, или в случая - в размер на 1003,42 лв. определени съгласно на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията ДВ. бр. 43 от 8 Юни 2010 г., действала към момента на постановяване на решението. В полза на Д "ОДОП" е присъдена сума в размер на 752,23 лв. пред първата инстанция, поради което понастоящем следва да се присъди разликата от 251,19 лева. В касационната инстанция не са представени доказателства за направени разноски от ответника по касация, предвид което на същия не се дължат такива.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение