Решение № 12364 от 2.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7713/2021 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Матеева от гр. София, [адрес] срещу Решение 3715 от 08.06.2021 г. на Административен съд - София-град по административно дело 5440/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Матеева срещу Заповед 463/27.03.2020 на управителя на Национална здравноосигурителна каса, с която е прекратено служебното правоотношение на М. Матеева считано от 08.04.2020 на основание чл. 107, ал.1, т. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 219, т. 3 АПК. Касаторът подробно аргументира, че АССГ не е отчел, че в оспорваната заповед изцяло липсва посочване на фактическото основание за издаване на заповедта, а установеното такова от доказателствата по делото не съответства на посоченото правно основание за издаване на заповедта чл. 107, ал.1, т. 9 ЗДСл. Обосновава, че както административния орган, така и съдът неправилно са приложили материалния закон. Сочи още, че пълната липса на мотиви представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е накърнило правото на защита и не е отчетено от съда. Иска от съда, решението да бъде отменено, както и оспорваната заповед като незаконосъобразна. Претендира и направените по делото разноски за две инстанции, за които представя списък и доказателства. Касаторът се представлява от адв. А. Цветкова. Ответникът Управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се представлява от юрисконсулт Д. Панкова. В писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна. Счита за правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че оспорваната заповед е законосъобразна. Обосновава, че АССГ е установил точно и пълно фактите и е приложил правилно материалния закон към тях. Иска от съда обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, както и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Няма спор между страните по правилно установените от първоинстанционния съд факти, че М. Матеева е назначена на основание чл. 16а във вр. чл. 12 ЗДСл на длъжност младши експерт в Централното управление на НЗОК през 2017 г. и е преназначавана на при същите условия два пъти пред 2019 г. Не се спори и по фактите, че през пролетта на 2020 г. е проведен конкурс за длъжността младши експерт в отдел Анализ на дейностите в извънболничната помощ към дирекция Контрол, анализи и прогнози на дейността по задължителното здравно осигуряване в централно управление на НЗОК, на която Матеева е била последно преназначена на непълен работен ден, като длъжността вече (към момента на обявяване на конкурса) е била предвидена за заемане след конкурс. Матеева участва в конкурса и е класирана на трето място. С оглед резултатите от конкурса органът по назначаването издава оспорваната заповед, с която прекратява служебното правоотношение на Матеева на основание чл. 107, ал. 1, т. 9 ЗДСл като в графа причини за прекратяване на правоотношението сочи само едностранно прекратяване от органа по назначението без предизвестие. Въз основа на тези факти Административен съд София-град постановява обжалваното Решение 3715/08.06.2021 г, по адм.дело 5440/2020 г, с което е отхвърля жалбата на Матеева като приема, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Счита, че мотивите, в конкретния случай не са задължителен реквизит заповедта, тъй като се припокриват с материалноправното основание за прекратяване на правоотношението. Обоснова, че органът по назначение е доказал, че длъжността вече е предвидена за заемане след конкурс, а Матеева е назначена без конкурс, поради което правилно е прекратено служебното й правоотношение на основание чл.107, ал.1 т.9 ЗДСл. Съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган. Неправилен е изводът на съда, че липсата на мотиви в случая не представлява съществено нарушение на изисквания за съдържание на административния акт. Преценката за спазване на изискването за форма на акта, в това число и реквизитът на формата фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, е формална. Тя се извършва с оглед на наличието на фактически и правни основания. В случая има посочено правно основание за издаване на заповедта 107, ал.1, т. 9 ЗДСл, но напълно липсват фактически основания. Последните следва да отговарят (съответстват) на материалноправните основания за прилагане на съответната правна норма, посочена като приложило право от административния орган. Липсата на мотиви относно фактическите основания за издаване на акта прави невъзможна преценката правилно ли е приложен материалния закон и неговата цел от административният орган при издаването на заповедта, предмет на спора. Основателен е доводът на касатора в тази връзка, че в спорната заповед изцяло липса посочване на фактическото основание за издаването й, както и че установеното от доказателстата основание не съответства на посоченото правно основание в заповедта. От доказателствата безспорно се установява, че касаторът е била назначена на длъжност в НЗОК при условията на чл. 16а ЗДСл, т.е. без конкурс на длъжност предвидена за заемане при непълно работно време. В последствие същата длъжност е трансформирана в такава за пълно работно време и съответно за заемането й е проведен конкурс, в който касатора е участвала, но не е класирана на първо място. Тези факти обосновават приложението на чл. 107, ал.1, т. 10 ЗДСл - Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато: т. 10 - длъжността по чл. 16а, ал. 1 бъде определена за заемане при пълно работно време. В случая органът по назначението е приложил чл. 107, ал.1 т.9 ЗДСл, който определя, че органът по назначението прекратява служебното правоотношение без предизвестие със служител, който е назначен на длъжност без конкурс, когато провеждането му е било задължително. Тука предпоставките за прилагането на тази правна норма са длъжността изначално да е предвидена за заемане след конкурс като гаранция за максимално доброто кадрово обезпечаване на държавната администрация чрез конкуренция, основана на професионални качества чл.10, ал.2 ЗДСл. И лицето назначено на нея да е заело длъжността без задължителния по закон конкурс. Фактите по делото са различни Матеева е заемала длъжност, която по закон е можело да бъде заемана без конкурс, впоследствие длъжността е трансформирана в такава за пълно работно време и провеждането на конкурс за определяне на служител, който да я заеме е станало задължително и такъв е проведен. Предвид изложеното, както органът по назначението, така и съдът не са издирили и приложили правилно материалния закон. Заповедта е издадена при пълна липса на мотиви относно фактическите основания за нейното издаване и това се явява съществено нарушение на изискването за форма, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Посоченото обосновава извод за незаконосъобразност на Заповед 463/27.03.2020 г. на управителя на НЗОК. Като е достигнал до различен извод, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно решение поради неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа страна и това позволява на настоящата инстанция да се произнесе по същество като отмени оспорвана заповед като незаконосъобразна. При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, последните се дължат. Страната е доказала разноски в размер на 1170 лева, от които договорено и платено в брой възнаграждение за адвокат съгласно два договора за правна защита и съдействие - 600 лв пред АССГ и 500 лв пред ВАС и 70 лева държавна такса за касационна жалба. Съдът следва да осъди НЗОК юридическото лице, в чиято структура е органът издател на отменения административен акт, да заплати на касатора направените по делото разноски в размер от 1170 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение