Решение № 9720 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2012 г.

Решение № 9720 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на адв. Монев, пълномощник на Кирил Петров Йорданов и на юрк. Славова, надлежно упълномощен процесуален представител на Община - Варна, против решение № 2367/19.10.11 г. по адм. д. № 1799/09 г. по описа на Административен съд - Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Микаела Димитрова Матвеева и Жоржета Димитрова Матвеева, представлявани от адв. Василев, поддържат становище за неоснователност на касационните жалби, молят оспореното решение да бъде оставено в сила, претендират разноски за настоящата инстанция. Ответницата Анник Онник Маринян в писмено изложение се позовава на неоснователност на касационните жалби с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Мария Хараламова Желева, Виолета Божанова Желева, Петър Кирилов Йорданов, Николй Кирилов Йорданов, Кирил Николаев Йорданов, Лазар Желязков Евтимов, Иван Живков Лазаров, Арам Гарабедов Каикчиян, Миглена Бончева Мутафчева, Петър Георгиев Костадинов, Иван Петров Гунчев, Петя Миронова Иванова, Лина Николова Линкова, Виолета Крумова Недкова-Иванова, Мария Петкова Арнаудова, Елена Стефанова Куцарова, Николай Георгиев Куцаров, Иван Благоев Драгиев, Слави Недялков Киряков, Христо Методиев Михайлов и Бонка Иванова Пировска не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени от надлежно легитимирани страни /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Заповед № Г-88/27.05.09 г., издадена от зам.-кмета на община Варна в хипотезата на заместване, с която на основание чл. 124, ал. 3 и чл. 113, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/ за УПИ VIII-173, кв. 406 по плана на IV-ти микрорайон - Варна, така както е показано с черен, червен, син и зелен цвят в графичната част. За да постанови обжалваното отменително заповедта решение, Административен съд - Варна е приел, че е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила. Като такива е приел непосочване на фактическо и правно основание за издаване на административния акт и липсата на съгласие на всички съсобственици на имота, предмет на плана. Касационните доводи за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. След прогласяване нищожността на Заповед № РД-12-557/30.12.81 г. на първия зам.-министър на Министерството на строителството и архитектурата за одобряване на ЗРП на ЦГЧ на гр. Варна с решение № 11477/20.12.05 г. по адм. д. № 6371/05 г. на Върховния административен съд, действащ е устройственият план от 1959 г. за улична и дворищна регулация, одобрен със Заповед № 244/16.01.59 на КАБ - София, по който за имота по имотни граници е отреден парцел ХIХ-19. Ето защо, преписката е следвало да бъде процедирана по реда на раздел IV, глава седма ЗУТ при съобразяване изискванията и реда за изменение на действащия подробен устройствен план, предвид което незаконосъобразно и напълно произволно като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 124, ал. 3 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗУТ дава легално определение на понятието "работен устройствен план", а заповедта не съдържа препратка към конкретни установявания относно предпоставките на чл. 36 ЗУТ, тъй като след преработката на проекта е отпаднало основанието по чл. 113, ал. 2, предл. последно ЗУТ за свързано застрояване в съседния УПИ IХ-174. Липсата на мотиви на административния акт се обосновава и от обстоятелството, че след новото искане, подадено единствено от касатора Йорданов, обяснителната записка към проекта не е отразила преработката в същия. Единствено в графичната част са налице зачертавания в зелено в частите, касаещи имотите в обхвата на разработката и таблицата с показателите за плътност, интензивност и минимум озеленена площ, без официална заверка на корекциите. Изложеното обосновава извода за правилност на констатациите относно незаконосъобразността на процесната заповед на основанието по чл. 146, т. 3 вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Нарушението на административнопроизводствените правила сочи на изначална незаконосъобразност на обжалваната заповед като издадена в ненадлежна процедура, предвид което за съда не е било налице задължение да изследва материалноправната й законосъобразност. Следва решението като правилно да бъде оставено в сила. Този резултат от касационната проверка обуславя основателност на претенцията на адв. Василев за присъждане на разноски. Същата следва да бъде уважена като своевременно заявена и надлежно доказана в размера от 600 лв. по договор за правна защита и съдействие с дата 28.12.11 г. в полза на Жоржета Димитрова Матвеева. Представеният от защитата списък на разноските не следва да бъде съобразен предвид факта, че за сумата до претендирания размер от 1200 лв. разноските не са доказани. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение