Решение № 10714 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2011 г.

Решение № 10714 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1622/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хрисмил 2003" ООД, гр. Русе, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Катя Димова, против решение № 54 от 13.12.2010 г., постановено по административно дело № 433 по описа за 2010 г. на Русенския административен съд. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК - необоснованост, се иска отмяната му, като се претендира и присъждане на направените разноски по делото. Ответниците по касация - Дирекция "Инспекция по труда" - Русе и Кемран Недрет Якуб от гр. Русе, не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага отхвърлянето й и оставянето в сила на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираното в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. С подложеното на касационна проверка съдебно решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на "Хрисмил 2003" ООД срещу постановление от 31.05.2010 г., с което орган на Дирекция "Инспекция по труда" - Русе е обявил съществуването на трудово правоотношение между това търговско дружество като работодател и Кемран Недрет Якуб като работник. За да постанови този резултат съдът е приел за доказана от многобройните доказателства по административната преписка и събраните такива в хода на съдебното производство, констатацията в постановлението, че Кемран Недрет Якуб работи като мияч на коли в автомивка "Петрохан", находяща се на ул. "Рига" № 80 в гр. Русе. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е постановено и в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на касатора за нищожност на административния акт. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ. Това право е регламентирано в чл. 405а, ал. 1 от КТ, като е необходимо към момента на установяване съществуването на трудово правоотношение да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на конкретно работно място и при определено работно време. В случая е доказано по делото, че процесното постановление на главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Русе е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение. По твърдението на касатора, че точно в деня на проверката работодателят е проверявал годността на кандидати за работа в автомивката, в т. ч. и на Кемран Недрет Якуб, Русенският административен съд е изложил подробни съображения за неговата неоснователност и недоказаност, които напълно се споделят от настоящата касационна инстанция. Възражението, че още в същия ден - 31.05.2010 г. - е бил сключен трудов договор между работодателя и работника Кемран Недрет Якуб, е също така неоснователно и недоказано. Нито в производството пред Русенския административен съд, нито сега с касационната жалба се представя такъв договор или други доказателства за неговото съществуване. Датирането на постановлението с дата 31.05.2010 г. и връчването му на 02.06.2010 г. не го прави недействително (нищожно или унищожаемо), поради което и този аргумент в касационната жалба е неоснователен. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Русенския административен съд е правилно и тъй като в касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК същото следва да се остави в сила. Предвид установената по-горе неоснователност на главното искане в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната му претенция за присъждане на сторените от касатора деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,