Решение № 213 от 16.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 845/2016 г.

Решение № 213 от 16.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 845/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова С присъда по нохд № 4378/15 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия К. Б. И. на основание чл. 354а, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК на шест месеца лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението наркотичните вещества да са били разпространени. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. С решение № 186 от 16.05.2016 г. по внохд № 232/16 г. Апелативният съд-гр. София изменил присъдата на СГС, като преквалифицирал престъплението за което е осъден подсъдимият И. в такова по чл. 354а, ал. 3, т. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК; отменил присъдата в частта, с която подсъдимият е оправдан за обвинение по чл. 354а, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. В останалата част присъдата на СГС е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, подадена чрез неговите защитници - адвокати И. И. и П. Г. Претендира се наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 2 от НПК с искане за преквалификация на извършеното от подсъдимия по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, както и приложението на института по чл. 78а от НК. Пред ВКС подс. И. лично и защитата му - адв. И., поддържат подадената жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е основателна. Известно е, че "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид (чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК). Инкриминираното по делото деяние се е изразило в държане на високорисково наркотично вещество - коноп, в не голямо количество - 3,42 грама, на стойност 20,52 лева, предназначено само за лична употреба от подсъдимия, за когото е изяснено, че от петнадесетгодишна възраст употребява канабоиди и има синдром на психична зависимост от тях. Последното посоченото предпоставя извод за неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. От друга страна, установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, обосновават извод за ниска степен на личната му обществена опасност, до какъвто извод е достигнал и въззивния съд. Подс. И. не е осъждан, няма данни за предходни противообществени прояви (част от данните, съдържащи се в справката на л. 69 от досъдебното производство са опровергани от приложеното по делото, надлежно издадено, свидетелство за съдимост на името на подсъдимия), макар и да не е дал обяснения в хода на досъдебното производство, след повдигане и предявяване на обвинение (на 23.07.2015 г.), далеч преди това, при извършената му на 28.03.2015 г. проверка от органите на МВР той е признал, че държи в себе си и у дома инкриминираното наркотично вещество, а по-късно пред съда е изразил съжаление за стореното. Съвкупната оценка на изложеното дотук, свързано с конкретното деяние и деец, сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от този вид, респ. на наличието на "маловажен случай", по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК, поради което престъплението следва да се квалифицира по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, в каквато насока е направено и искане в касационната жалба. Преквалификацията се отразява и на наказуемостта на жалбоподателя. За престъплението по чл. 354а, ал. 5, във връзка с ал. 3, т. 1 от НК се предвижда наказание в рамките на изискуемото по чл. 78а, ал. 1, б. "а" от НК; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от НПК; с престъплението не са причинени имуществени вреди, респ. са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Предвид констатираното наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства, размерът на глобата трябва да бъде индивидуализиран на 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение