Решение № 198 от 6.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 894/2020 г.

Решение № 198 от 6.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 894/2020 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Софийската апелативна прокуратура срещу решение № 10262/30.07.2020 г. по внохд № 564/20 г. на Софийския апелативен съд, с което е изменена присъда от 06.02.2020 г. по нохд № 196/2019 г. на Окръжен съд гр. Монтана. В протеста се правят оплаквания по касационните основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен. Подсъдимият и неговият защитник, както и повереникът на частните обвинители намират протеста за неоснователен и считат, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С първоинстанционната присъда подсъдимият Т. Л. З. е признат за виновен в това, че на 31.07.2018 г. при управление на л. а. "А. Р. " в нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, в пияно състояние, по непредпазливост причинил смъртта на З. З. Г. и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. Б, вр. ал. 1, б. В и чл. 58а от НК е осъден на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален "общ режим". На осн. чл. 343 г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от шест години. По жалба на подсъдимия, с атакуваното пред ВКС решение Софийският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимия за нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП и на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години. Потвърдил присъдата в останалата й част. Протестът е неоснователен. Изложените от прокурора съображения за допуснато нарушение на закона не се споделят от настоящия касационен състав. Материално правните норма на престъпленията по транспорта са бланкетни по своя характер и във всички случаи следва да бъдат запълнени с конкретните, допуснати от дееца нарушения на правилата за движение, довели до настъпването на транспортното произшествие и до съставомерния резултат. Имат се предвид правилата за движение, свързани с характера на тази правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност- контролиране на моторното превозно средство, движение с разрешена или съобразена скорост, правилата за заобикаляне, изпреварване, преминаване покрай автомобили на градския транспорт, покрай деца, през пешеходни пътеки, предимство при конфликтно точки и т. н. Що се отнася до разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП, с нея не се регламентира правило за движение, а се въвежда забрана за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0. 5 промила и/или на наркотични вещества. Тази норма от ЗДП не може да запълни бланкетните диспозиции на нормите по чл. 343-343а от НК. Нарушаването на тази забрана, ако не е нарушено конкретно правило за движение и не е настъпило пътно-транспортно произшествие, ангажира само административната отговорност на дееца, съотв. наказателната отговорност по чл. 343б от НК, ако концентрацията на алкохол е над 1. 2 промила. За да е съставомерно едно деяние по чл. 343-343а от НК следва деецът да е допуснал нарушение на конкретно правило за движение, което да е в причинна връзка с настъпилото транспортно произшествие и вредоносния резултат, а ако той е и с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 промила престъплението е по-тежко наказуемо. Пияното състояние е елемент от обективната страна на квалифицирания наказателен състав, но нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП не запълва бланкетната му диспозиция, защото не регламентира конкретни правила при осъществяване на дейността по управление на превозните средства. Софийският апелативен съд правилно е приложил закона, като е оправдал подсъдимия за инкриминираното нарушение. Върховният касационен съд не споделя доводите в протеста за явна несправедливост на наказанието поради отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Софийският апелативен съд е изложил подробни и убедителни съображения в подкрепа на решението си да приложи института на условното осъждане, които следва да бъдат споделени. Безспорно законодателят дава превес на специалната превенция, регламентирайки предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Въззивният съд правилно е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо той да бъде изолиран в затвора, тъй като е личност с ниска степен на обществена опасност, а извършеното деяние е инцидентно в живота му. Този извод на съда не е произволен, а има подкрепа от редица установени по делото обстоятелства- чистото съдебно минато на З., положителните характеристични данни, семейното и социалното му положение, полаганите грижи за своите шест малолетни и непълнолетни деца, както и за двете деца на пострадалия му роднина. Оценени са данните за начина му на живот без правонарушения въпреки ниския му социален статус, тежко преживяната загуба на пострадалия и помощта, която оказва на семейството му. Следва да се отбележи също, че той е санкциониран по административен ред за леки нарушения с едно наказателно постановление и два фиша, чиито глоби са платени, като от справката е видно, че само на инкриминираната дата е констатирано шофиране след употреба на алкохол. Това също е индикация, че касаторът е личност, съобразяваща се със законовия ред и поправянето му може да се постигне чрез прилагане на института на условното осъждане. Що се отнася до генералната превенция на наказанието, то съдът правилно е оценил обстоятелството, че самите пострадали не желаят той да бъде изолиран в затвора. Макар да са негови роднини, те са част от обществото и предупредително- възпитателния ефект на санкцията за извършеното престъпление очевидно може да бъде постигнат и с приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Като взе предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение