Решение № 5871 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 775/2016 г.

Решение № 5871 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 775/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. М. против решение № 903 от 19.11.2015 г., постановено по адм. дело № 793/2015 г. по описа на Административен съд - С. област (АССО). В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение, като изложените съображения по същество сочат на оплакване за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдебната практика на ВАС. П. се присъждане на разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - С., чрез процесуален представител юрисконсулт П. И., оспорва същата като неоснователна. Моли решението на АССО да бъде оставено в сила, като на ОД на МВР - С. бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 903/19.11.2015 г., постановено по адм. дело № 793/2015 г. по описа на АССО е отхвърлена жалбата на Е. Г. М. против заповед № 517з - 2712/21.08.2015 г. на директора на ОДМВР - С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. За да постанови този резултат, съдът е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК, като обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила по издаването й и провеждането на административното производство, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение за правилно. В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед № 517з - 2712/21.08.2015 г. на директора на ОДМВР - С. е издадена от компетентния административен орган съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР и при съблюдаване законовите изисквания за форма и съдържание. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити, визирани в чл. 210, ал. 1 ЗМВР, включително ясно и подробно изложение на фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител Е. Г. М. Поради това законосъобразно е заключението на АССО, че оспорената заповед е мотивирана в достатъчна степен, като в същата са посочени и доказателствата, установяващи извършените от касационния жалбоподател действия, квалифицирани като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДС) и обосноваващи състав на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Наведените от процесуалния представител на Е. М. доводи за немотивиране на заповедта с "достатъчно основания за законосъобразност" следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Законосъобразни са изводите на АССО, че при образуването и провеждането на производството по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание на младши инспектор Е. Г. М. - полицай в група "Охранителна полиция" на Районно управление (РУ) - С. при ОДМВР - С., не са допуснати процесуални нарушения. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 517з - 1977/23.06.2015 г. на компетентния по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР орган - директора на ОДМВР - С., във връзка с постъпили предварителни данни от Дирекция "Вътрешна сигурност". Видно от приложената към делото заповед № 517з - 1977/23.06.2015 г. служителят Е. М. е бил лично запознат със същата (удостоверяване с подпис и дата), както и с правата си по чл. 207, ал. 8 ЗМВР. На това основание и въз основа на изрична покана служителят е бил запознат и с изготвената от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка рег. № 517р-11687/21.07.2015 г. (налице е удостоверяване с подпис и дата), съдържаща подробно описание на основанията за търсене на дисциплинарната му отговорност. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че административният орган е изпълнил задължението си да осигури на дисциплинарно наказвания възможността да се запознае със събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, със становищата на разследващия орган, както и да даде обяснения или направи възражения по тях. Заключението на административния съд, че по делото не се констатира нарушение на императивната норма на чл. 206, ал. 1 ЗМВР е законосъобразно. Видно от съдържащите се в административната преписка материали, държавният служител Е. Г. М. не се е възползвал, по зависещи от самия него причини, от предоставената му възможност да даде обяснения или възражения след запознаване с обобщената справка, както и да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. В първия случай наказваният е обективирал изричния си отказ да даде писмени обяснения в адресирани до директора на ОДМВР - С. обяснение рег. № 517000-9062/21.07.2015 г. и обяснение рег. № 517000-9129/22.07.2015 г. По отношение на поканата към служителя да се яви пред дисциплинарно наказващия орган, за да бъде изслушан или даде писмени обяснения непосредствено преди налагане на дисциплинарното наказание в съответствие с чл. 206, ал. 1 ЗМВР, видно от протокол № 517р- 13676/20.08.2015 г. служителят не се е явил на указаните дата, място и час, за да бъде изслушан и да се запознае с материалите по дисциплинарното производство. Констатираното със същия протокол обстоятелство, а именно неявяването на служителя, е удостоверено с подпис и дата, положени саморъчно от двама свидетели, служители в ОДМВР - С. Наказваният служител е бил надлежно уведомен за деня, мястото и часа на изслушването, както и за последиците от евентуалното си неявяване - върху изпратената до него покана рег. № 517р-13405/17.08.2015 г. от директора на ОДМВР - С. младши инспектор Е. М. е положил подпис, дата и час, с което е удостоверил запознаването си с текста на същата. С оглед и на основание гореизложеното, оплакванията на касационния жалбоподател за нарушаване правото му на защита в рамките на дисциплинарното производство поради непредоставяне на възможност да се запознае своевременно с всички относими доказателства, категорично се опровергават от приетия по делото доказателствен материал и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Законосъобразно административният съд е приел, че дисциплинарното производство е водено от компетентен орган, който, след изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина, и въз основа на събраните относими доказателства, е издал заповед № 517з - 2712/21.08.2015 г. в съответствие с реда, условията и в сроковете, предвидени в Глава осма на ЗМВР. Следва да бъде споделен и изводът на АССО за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Правилно съдът е установил, че описаните в заповедта и обобщената справка фактическа обстановка и поведение на наказаното лице сочат категорично на извършено от него нарушение на императивните правила, регламентирани в т. 15, т. 19 и т. 42 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, приет със заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.). Налице е деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР - лично облагодетелстване посредством използване на служебното положение и правомощия (нарушение по т. 42 ЕКПДС). Като е извършил посоченото деяние, полицай Е. М. не е съобразил законността на предприетите действия (нарушение по т. 15 ЕКПДС) и е допуснал уронване престижа на Министерството на вътрешните работи, тъй като действията му са станали достояние на други органи на МВР, на Прокуратурата на Р. Б. и на граждани (нарушение по т. 19 ЕКПДС). Касационната инстанция споделя извода на съда, че горепосоченото неправомерно поведение на касационния жалбоподател осъществява от обективна и субективна страна състава на тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, за което е предвидено налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява и която е призвана да защитава правата и свободите на гражданите, законността и обществения ред. Предвид характера и значимостта за обществото на изпълняваните от служителите на МВР функции, спрямо тях са регламентирани специфични изисквания за етично поведение, които следа да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните задължения, така и извън тях. Всяко неспазване на тези правила се квалифицира като дисциплинарно нарушение (чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР), а узнаването за него от трети лица неминуемо се свързва с вероятността от накърняване авторитета и намаляване на общественото доверие в цялостната дейност на полицията. Последните обстоятелства съставляват последици, които уронват престижа на службата. Следователно, правилно административният съд е преценил съответствието между надлежно установеното дисциплинарно нарушение и законовоопределеното за него наказание "уволнение". Правилен е и изводът досежно постановяване на обжалвания акт в съответствие с целта на закона. С оглед гореизложеното, като извежда извод за законосъобразност на оспорената заповед въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съответна на събраните по спора доказателства, АССО постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Върховният административен съд намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР - С., платимо от жалбоподателя, в размер на 100.00 (сто) лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение