Решение № 3964 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Атрон ЕООД чрез процесуален представител, срещу решение 32 от 28.02.2023 г., постановено по административно дело 252/2022 г. от Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО- за земеделски земи за кампания 2014с изх. 02-200-2600/9726#8/10.06.2022 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (УП). По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното УП бъде отменено в оспорените му части, като претендират и заплащане на направените деловодни разноски. Изложени са доводи за неправилност на изводите на съда за законосъобразност на УП, което счита за постановено в противоречие с влязло в сила е съдено решение, водещо до извод за наличие на предпоставките по чл. 177, ал. 2 АПК, а отделно от това липсват конкретни мотиви в акта, като същите недопустимо са допълнени от назначеното по делото вещо лице. На трето място сочи, че съдебното решение постановено при неизяснена фактическа обстановка и в при неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), редовно призован не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Предмет на проверка за законосъобразност при АС Сливен по адм. дело 252/2022 г. е било посоченото по- горе УП, с което във връзка с влязло в сила решение 230/17.11.2021 г., постановено по адм. дело 14/2016 по описа на АС Сливен, което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи за кампания 2014 с изх. 02-200-2600/9726/20.11.2015 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ и преписката е върната за ново разглеждане е преразгледано заявление с УИН 22/190614/57471 за кампания 2014, подадено от Атрон ЕООД. За площите, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група А Постоянни пасища е оторизирана сума в размер на 0 лева, като конкретни данни са посочени в Таблица 1.

В УП е посочено, че за площи, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група В Обработваеми земи е оторизирана сума в размер на 1580,97 лв., като в отново в таблици са посочени направените изчисления на размера на финансовото подпомагане, оторизираните суми и изплатените такива.

Видно от жалба с вх. СД-01-01-2572/27.06.2022 г. Атрон ЕООД е обжалвало УП единствено в частта му, в която е отказано финансово подпомагане за площите, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група А Постоянни пасища е оторизирана сума в размер на 0 лева, което се установява от съдържанието на жалбата, независимо, че формулираният петитум е за отмяна на посоченото УП. Дори да се приеме, че следва да бъде съобразено формулираното искане за отмяна на УП изцяло съдът, то съдът не e извършил дължимата проверка за допустимост на жалбата и доколкото в частта, с която са одобрени и изплатени суми за заявените парцели в група Б Обработваеми площи в размер на 1580, 97 лв. за жалбодателя не е бил наличен правен интерес от оспорване на акта, като изцяло положителен за него и отново следва извод за недопустимост на жалбата в тази ѝ част, ри което съдът недопустимо се е произнесъл относно тази част на УП.

С решението АС изрично е посочено, че се отменя обжалваното УП, както в тази му част, така и в частта, с която за площи, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група В Обработваеми земи е оторизирана сума в размер на 1580,97 лв.

Предвид изложеното в тази му част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази му част прекратено.

В останалата му част обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно.

Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон.

Не е спорен изводът на съда за постановяване на акта от компетентен орган, а при извършената проверка се установява, че същият е правилен.

Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до материалната му незаконосъобразност.

По делото е приложено адм. дело 14/2016 г. по описа на АС Сливен, по което е постановено решение 230 от 17.11.2021 г., с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 213 Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи за кампания 2014 с изх. 02-200-2600/9726, издадено на 20.11.2015 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, след констатация за наличие на влязло в сила съдебно решение - 12088 от 30.09.2020 г., постановено по адм. дело 1638/2018 г. на ВАС, Четвърто отделение, с което частично е отменена заповед РД 46-287/06.03.2015 г на Министъра на земеделието и храните за част от имотите, заявени от Атрон ЕООД, както и със заключението на приетата по делото експертиза, от които е установена промяна на недопустимата и допустима площ. Делото е върнато като преписка на органа, постановил това писмо за ново произнасяне със задължителни указания да проведе процедура, с оглед установяване на действителния размер на допустимата за финансиране площ, както и да изложи фактическите и правни основания за постановяване на акта си.

От материалите по делото се установява, че с решение 12088/30.09.2020 г., постановено по адм. дело 1638/2018 г. от състав на Четвърто отделение на ВАС, влязло в сила на 31.03.2021 г. за част от фигуриращите в обжалваната част на решението - група А Постоянни пасища, за които отказано финансиране, посочени в Таблица 1. Всички са били обект на заповед РД46-287/06.03.2015 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане. За част от тези парцели, останали извън този слой съобразно заповедта, същата е отменена с влязло в сила съдебно решение и преписката е върната за ново произнасяне, със задължителни указания, а именно че допустимата за подпомагане площ от посочените парцели следва да се определи въз основа на приетото по делото заключение на вещото лице, в което конкретно са описани конкретните местоположения на недопустимите за подпомагане площи.

В обжалваното пред АС Сливен УП е посочено , че обхватът на тази заповед е допълнен със заповед РД-20-61/22.04.2021 г. на МЗХГ, но въпреки това е прието, че заявените за подпомагане парцели са недопустими предвид твърдения от тях начин на трайно ползване, което считат за единствено приложим критерии и са изложени съображения, че в случая разпореденото в посочените заповеди не следва да бъде съобразявано.

Посоченият извод е незаконосъобразен.

Административните органи действат в рамките на възложената им от закона компетентност, не могат да изземват компетентност на други органи, не могат да преценят дали да се съобразят с тях и съответно да правят преценка за тяхната законосъобразност, като последното е възложени единствено и само на съда, като влезлите в сила съдебни решения, с които съдът се е произнесъл по законосъобразността на обжалвани пред него административни актове са задължителни за страните в производството, а тези, с които се отменя или изменя административен акт са задължителни за всички арг. чл. 177, ал. 1 АПК.

По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че са изпълнени дадените от съда указания. В обжалваната част на УП 2200-2600/9726# 8 е посочено, че в случая са приложими разпоредбите на Наредба 3 от 23.02.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/EО - за земеделски земи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 3/2011г.), като съгласно § 1, т. 3а от ДР, при което допустими за подпомагане е площта на заявените парцели, които се намират в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове (ФБ), които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000, като такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП). При това е посочено, че в случая е съобразена допустимостта на ФБ, като подпомагането е свързано с начина на трайно ползване на земеделските парцели, което съвпада с това на физическия блок. В конкретния случай е прието, че заявените парцели с култура Постоянно затревени площи (ливади за косене), за част за които е установено, че начинът им на трайно ползване (НТП) на ФЛ е неземеделски площи, а именно полски път, прокари, просеки и горски територии.

За площите, декларирани в защитена зона Натура 2000, според група А Постоянни пасища е оторизирана сума в размер на 0 лева, като конкретни данни са посочени в Таблица 1. В тази таблица, която в частта от съдържанието си на колони 1-9 е идентична с таблицата от отмененото с влязло в сила съдебно решение Уведомително писмо изх. 02-200-2600/9726/20.11.2015 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ, по отношение на техните идентификационни номера, площ на декларираните парцели, установена площ след разрешаване на двойно заявени площи, площ на парцела след извършени административни проверки, установена (определена) площ на БЗС/парцел и разлика между установената и декларирана площ в ха, макар самото подреждане на имотите да е различно. Идентични са и обясненията към колоните в таблиците и в двата акта.

Разликата между двата акта е единствено в това, че в УП е добавена колона 10 Причина за недопустимост, в която за имот 51398- 624-1-1 е посочено двойно заявени площи, за които са представени документи за доказване правото на ползване и от двете страни в застъпването, а за всички останали имоти е посочено недопустим начин на трайно ползване (НТП) на физически блок, съгласно § 1, т. 3а от ДР на Наредба 3/2011 г. В обяснението към колона 10 е посочено единствено причина за недопустимост на площите. Липсва приложена преписка, при което следва извод, че органът при издаване на акта е базирал изводите си въз основа на преписката, приложена към адм. дело 14/2016 г. в която на л. 97-98 резултати от автоматични проверки се установява, че са посочени 19 парцела от заявените 26, за които органът е констатирал, че площта, заявена по Натура 200 е заявена с култура, различен тип от типа земя, за два парцела е посочено, че не попадат в блок, попадащ в Натура 2000. При това по преписката липсват данни, а още по-малко доказателства, от които да се установи какво означава, че 19 от парцелите са с култура, различен тип от типа земя, както е установено в хода на административното производство. Липсват и доказателства как органът е установил начина на трайно ползване на тези земи, още повече, че цитираната разпоредба не борави с понятие начин на трайно ползване. Още повече, че очертаването на заявените за подпомагане площи се извършва по реда на чл. 7, ал. 3 от Наредба 5от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в случая в редакцията ѝ ДВ бр.22/2014 г., по силата на чл. 7 от наредба 3/2011 г. и при съобразяване на окончателния специализиран слой ПДП и слой Натура 2000.

На следващо място проверка за размера на допустимите площи е извършена в хода на съдебното производство по адм. дело 1638/2018 г. по описа на ВАС и констатациите са отразени в постановеното по него решение.

С оглед на така установеното настоящия състав намира, че неправилно в обжалваното пред него АС Сливен приема, че е констатирано неизпълнение на дадените указания с влязло в сила решение. Напротив същото е постановено в нарушение на дадените задължителни указания във влязлото в сила решение 230 от 17.11.2021 г., по адм. дело 14/2016 г., което е задължително за органа съобразно разпоредбата на чл. 177, ал.1, изр. първо АПК, а също и в нарушение на влязлото в сила решение 12088/30.09.2020 г., постановено по адм. дело 1638/2018 г. от състав на Четвърто отделение на ВАС, с което е отменена заповед на МЗХ по силата на същия законов текст чл. 177, ал.1, но при приложението на изречение второ. В мотивите на двете решения има произнасяне относно допустимия размер на парцелите, при което неправилно в обжалваното пред настоящия състав решение е прието, че УП в обжалваната му част е постановено при съобразяване на постановеното в тези решения.

Отделно от това в акта, по отношение на приетото за имотите в колона 10 от Таблица 1 липсва обяснение конкретно за посочената от органа причина за недопустимост, която е идентична за всички имоти, с изключение на БЗС 51398-624-1-1, като за всички липсват изложени фактически основания за това за да бъде извършена проверка за това дали са налице правните такива, посочени в акта. При това необоснован е изводът на съда за постановяване на акта при спазване на изискванията за неговата форма.

За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че процесното УП в обжалваната му част е постановено и при неправилно приложение на материалния закон разпоредбата на § 1, т. 3а ДР на Наредба 3/2011 предвижда, че "допустима за подпомагане площ" по отношение на постоянни пасища е площта на заявения земеделски парцел, който се намира в допустими по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) физически блокове, които попадат изцяло или се пресичат със защитена зона от Натура 2000. Такива земеделски парцели (постоянни пасища) са допустими за подпомагане с цялата си площ, независимо дали попадат в слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП". От така цитирания тест следва извод, че за да са допустими за подпомагане постоянните пасища е достатъчно същите да попадат изцяло или да има пресичане със защитена зона Натура 2000, като липсва изискване за начина им на трайно ползване, а преценката за допустимост е следвало да бъде направена съобразно изискванията на Наредба 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (отм.), действала към момента на извършване на преценка на подаденото заявление. При това въпреки, че текстът от цитираната Наредба да предвижда, че допустимостта на площите не е обвързана задължително с попадането им в слой Площи, допустими за подпомагане в конкретния случай, друг орган, в рамките на своята компетентност е постановил стабилен административен акт, в който конкретно посочени части са включени в този слой.

При това неправилен е изводът в обжалваното решение на АС Сливен за законосъобразност на акта в обжалваната му част, още повече, че въпросът с допустимостта на част от имотите е решен с влязлото в сила решение на ВАС, както бе посочено по-горе, при което МЗХ е изменил заповедта си, която е породила правно действие.

При така установените факти и от извършената съпоставка на актовете, предмет на обжалваното пред настоящата инстанция решение и на решение 230/17.11.2021 г., по адм. дело 14/2016 г. на АС Сливен следва, че в случая органът е постановил процесното УП, в обжалваната му част, в противоречие с него, при което наведеният от касатора довод за неговата нищожност в обжалваната му част, съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК е основателен.

При това обжалваното пред настоящата инстанция решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено, като вместо това бъде постановено ново по съществото на спора, с което УП, в обжалваната му част, следва да бъде обявено за нищожно. При наличие на предпоставките по чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато като преписка на органа за ново произнасяне при което:

1. Да бъдат съобразени влезлите в сила съдебни решения, посочени по горе и приложени към делото, които са задължителни за органа, както и относимите стабилни административни актове, постановени от други органи;

1. Да изложи фактически и правни основания за постановяване на акта индивидуално и конкретно за всеки от заявените парцели.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника, като разпоредител с бюджета следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател деловодни разноски в размер на 1935 лв., от които заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв., заплатени държавни такси в размер на 50 лв. за първоинстанционното производство и 370 за касационното и 915 лв. възнаграждение за вещо лице.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение