Решение № 11270 от 25.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2011 г.

Решение № 11270 от 25.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10365/2011 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 26, ал. 7, във връзка с ал. 1, т. 5 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалба от "Коалиция за България", представлявана от Генко Цанков Генков, упълномощен представител за община Бойница, област Видин срещу решение № 415 - ПВР/МИ от 18.08.2011 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което е назначена Общинска избирателна комисия /ОИК/ в община Бойница, област Видин. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, във връзка с назначаването на секретар на ОИК. Излага подробни доводи в жалбата и иска обжалваният акт да бъде отменен. Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното: Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна: С обжалваното решение Централната избирателна комисия, на основание чл. 26, ал. 1, т. 5 и ал. 7, чл. 30, ал. 1, 2, 4 и 9, чл. 31, във връзка с § 5, т. 3 от ДР на ИК, е назначена ОИК в община Бойница, област Видин в състав от 17 членове,, включително ръководство на комисията. При постановяване на решението ЦИК е установила, че при провеждане на консултациите е постигнато съгласие относно броя и поименния състав на ОИК, както и по отношение на избраните председател и заместник председател, и няма споразумение относно назначаването на секретар на комисията. При произнасянето си ЦИК е съобразила констатациите си с протокол за проведени консултации от 05.08.2011 г. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Общинските избирателни комисии се назначават от Централната избирателна комисия съобразно реда и сроковете по чл. 30 и чл. 31 ИК. Процедурата предвижда провеждане на консултации при кмета на съответната община между парламентарно представените партии и коалиции от партии и тези от тях които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени. В консултациите се правят писмени предложения за състав на ОИК и се представят документи по чл. 30, ал. 2 ИК, като се съставя протокол за резултатите от проведените консултации. Когато е постигнато съгласие по всички въпроси се изготвя предложение от кмета на общината, което се представя в ЦИК, която взема решението по него. Когато не е постигнато съгласие и не се подпише протокола от консултациите или е подписан с особено мнение се прилагат мотивите на участниците, възраженията и предложенията с цялата документация на ЦИК, която взема решение за назначаване на ОИК, съгласно предложенията при консултациите и при спазване на законовите изисквания относно състава и изискванията към членовете на ОИК. Съставът на ОИК съгласно чл. 15, ал. 1 ИК се състои от председател, заместник председатели, секретар и членове, като по отношение на членовете изискванията са съгласно чл. 16, ал. 2 от ИК - да са лица с висше образование, да отговарят на условията по чл. 3, ал. 1 - да са български граждани, навършили 18 години към изборния ден, да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода, както и да владеят български език. Относно състава и ръководните органи на ОИК в разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ИК е предвидено, че представителите на една партия или коалиция от партии не могат да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия; председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии. С нормативната уредба не са предвидени специални критерии за избор на ръководни органи в състава на ОИК, а в правомощията на ЦИК е да назначи ръководните органи, спазвайки цитираните по-горе разпоредби. В чл. 30, ал. 3 от ИК се разпорежда прилагане на всички книжа от проведените консултации включващи и мотивите на участниците в консултациите, но те нямат задължителна сила и не обвързват ЦИК да постанови решение в този смисъл, и всеки конкретен случай следва да бъде самостоятелно преценен. Право на ЦИК е при равни условия за предложените членове на ОИК да реши кой от тях да назначи. Изразените мотиви, становища и възражения не определят съдържанието на административния акт. Централната избирателна комисия съгласно чл. 30, ал. 9 от ИК, в случаите когато не е постигнато съгласие, назначава ОИК по направените предложения на парламентарно представените партии и коалиции от партии като в Изборния кодекс не са предвидени допълнителни критерии за оценка на членовете на ОИК при назначаването им на ръководни длъжности в нея. Особените мнения по протоколите от проведените консултации, мотивите към тях и направените писмени възражения на партиите и коалициите от партии по своя характер са мнения, с които ЦИК не е длъжна да се съобрази при вземане на своето решение. В случая не е допуснато нарушение на чл. 31, ал. 3 от ИК за съотношението между парламентарно представените партии и коалиции от партии при назначаването на членовете на ОИК. Това изискване е относимо само по отношение на общия брой на членовете на ОИК, но не и по отношение на ръководните длъжности на комисията. Спазено е и изискването на чл. 15, ал. 3 от ИК представителите на една партия или коалиция от партии, да нямат мнозинство в една и съща избирателна комисия, както и председателят и секретарят да са от различни партии или коалиция от партии. При липсата на други регламентирани специални критерии за избор на ръководни органи в състава на ОИК, в правомощията на ЦИК е да назначи членовете на комисиите, включително и ръководните органи. Жалбата е неоснователна, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на Изборния кодекс, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основания чл. 26, ал. 7 от Изборния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение