Решение № 3669 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15781/2010 г.

Решение № 3669 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15781/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Димитър Панайотов Янчев от гр. Бургас, представляван от адв. Каменова, против решение № 1209/27.10.10 г. по адм. д. № 149/10 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, ДНСК - София в писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба с молба атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба допустима - подадена е при наличие на правен интерес по чл. 210, ал. 1 АПК и чл. 215, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Бургас е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Янчев против Заповед № РД-14-88/3.09.09 г. на зам.-началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Едноетажна постройка " - масивна едноетажна вилна сграда в ПИ 9030 м. "Ченгеле скеле" с двускатен ламаринен покрив с общи размери в план 9.80/14.80 м, кота било 2.20 м и приблизителна застроена площ 140 кв. м. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е валидна и издадена в съответствие с материалния закон. Този решаващ извод е възприет въз основа на установявания относно липсата на одобрен подробен устройствен план за терена, на одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Обсъдени са доводите на оспорващия за издадени през 1990 г. разрешения за строеж, при което е отказан инцидентен контрол на отменителните тези разрешения заповеди на кмета на община Бургас. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение, с доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. По делото са приложени разрешения за строеж от 10.07.90 г. и от 7.12.90 г. (л. 17 и л. 16) за сезонна постройка от 35 кв., осъществена и заснета в кадастралната карта (л. 10) и за монтаж на инсталация за развъждане на култивирани миди, както и архитектурен проект, съпоставката на които със строежа, описан в съставените по преписката констативни актове, указва на абсолютно несъответствие. Ето защо издаването на тези разрешения за строеж и последващата им отмяна са обстоятелства ирелевантни при преценката относно законното или не е изграден процесния строеж. Обстоятелството, че касаторът е собственик на ПИ 9030 също е без значение, тъй като за имота не е проведена процедура за промяна на предназначението, а липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж е безспорна. Следва обжалваното решение като постановено в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и обосновано да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение,