Решение № 131 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4877/2024 г.

С решение 1294 от 9.02.2024 г., постановено по адм. д. 2865/2023 г.по описа на Административен Съд Пловдив е: 1. отхвърлено оспорването по жалба на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, против заповед за мотивиран отказ РД-09-309/24.10.2023 г., издадена от директора на РЗОК Пловдив в частта й относно постановения отказ за сключването на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки КП 211. 1, 211. 2; 2. отменена заповед за мотивиран отказ РД-09-309/24.10.2023 г. на директора на РЗОК Пловдив в частта й относно постановения отказ за сключването на договор за оказване на болнична помощ по клинична пътека 256 Продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност с остатъчни проблеми за здравето; 3. изпратена преписката на директора на РЗОК Пловдив за ново произнасяне по заявление с вх. 3Д-02-45/29.09.2023 г г., подадено от МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, в частта му относно КП 256 Продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност с остатъчни проблеми за здравето, при спазване и изпълнение на дадените указания от съда по тълкуването и прилагането на закона и 4. осъдена Национална здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД, 450 лева разноски за производството пред административния съд. От МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД е подадена касационна жалба срещу посоченото съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу постановения отказ за сключването на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки КП 211. 1, 211. 2, обективиран в заповед за мотивиран отказ РД-09-309/24.10.2023 г., издадена от директор на РЗОК Пловдив. В касационната жалба са развити оплаквания срещу съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и второ от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната част и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени заповедта за мотивиран отказ по т. 3 и т.4, в частта относно постановения отказ за сключването на договор за оказване на болнична помощ по КП 211.1 и 211.2, както и да се присъдят направените в двете инстанции по делото разноски. Касационна жалба е подадена и от директор на РЗОК Пловдив срещу решението на административния съд в частта, с която е отменена заповед за мотивиран отказ РД-09-309/24.10.2023г., относно отказа за сключване на договор за оказване на болнична помощ, по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури, и извършване на клинични процедури с ПЗОК, по отношение на КП 256 Продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност с остатъчни проблеми за здравето, с оплакване за необоснованост, като отменително основание по чл. 209, т. 3, пр. трето от АПК. Искането е да се постанови съдебно решение, с което да бъде отменено това на Пловдивския административен съд в обжалваната част и да се постанови друго, по същество, с което да се отхвърли жалбата на лечебното заведение и в частта по т. 8. на заповед за мотивиран отказ РД-09-309/24.10.2023 г. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представител на Върховна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни и съдебното решение на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив, по жалбата на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД е заповед за мотивиран отказ РД-09-309/24.10.2023 г. на Директора на РЗОК Пловдив в частта й относно постановения отказ за сключването на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки КП 211. 1, 211. 2 и 256 / т. 3, т. 4 и т. 8 от заповедта/. В развилото се съдебно производство са представени и приложени всички относими доказателства, при обсъждане на които, първоинстанционният съд е формирал правните си изводи. Фактическите обстоятелства са изяснени и страните не спорят по тях. Обсъждайки в детайли доказателствата, съдът е приел, че заповедта, предмет на оспорване е частично незаконосъобразна в обжалваната част. Няма спор, че МБАЛ Парк хоспитал ЕООД е лечебно заведение за болнична помощ, което е кандидатствало за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК по заявление с вх. 3Д-02-45/29.09.2023 г. в РЗОК- Пловдив на основание чл. 23, ал. 1 Национален рамков договор РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. След направена проверка по приложените към заявлението удостоверителни документи, административният орган е постановил отказ по осем от заявените КП за сключване на договор, между лечебното заведение и НЗОК. По отношение на посочените три КП, лечебното заведение не се съгласява и в срок оспорва заповедта в тази част. Оспорването е по отношение Клинична пътека 211. 1 Гръбначни и гръбначномозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност; КП 211. 2 - Гръбначни и гръбначномозъчни оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност с невронавигация и интраоперативен 3D контрол и КП 256 - Продължително лечение и ранна рехабилитация след оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност с остатъчни проблеми за здравето. Няма спор, че на лечебното заведение е издадено разрешение за осъществяване на лечебна дейност от 29.08.2023 г. и признато трето (най-високо) ниво на компетентност на отделението по хирургия и ортопедия и травматология в изпълнение на съответните медицински стандарти. В решението на първоинстанционния съд е проследена хронологията на развилите се отношения и съпътстващата кореспонденция между страните по спора. Административният орган е изискал доказателства, удостоверяващи, че лечебното заведение отговаря на изискванията, въведени с Приложение 17 - Клинични пътеки, неразделна част от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 2025 г., и по-конкретно част 4. Условия за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека Допълнителни изисквания за изпълнение на алгоритъма на клиничната пътека съгласно които е предвидено изискване за клиника/отделение по ортопедия и травматология от ІІІ ниво на компетентност - минимум 350 операции годишно на 10 легла. Не е спорно, че такива доказателства не са представени, което е било и основанието на административния орган да постанови негативен за жалбоподателя мотивиран отказ, предвид недоказани факти за сключването на договор с НЗОК по КП 211.1 и 211.2. Във връзка с проведено съдебно обжалване, решаващият съд обстойно е обсъдил становищата на страните и като приема, че не е доказано от страна на лечебното заведение изпълнението на поставеното изискване на закона за трето ниво на компетентност на Отделението по ортопедия и травматология, а не на второ ниво. Оплакванията на МБАЛ Парк Хоспитал, развити в касационната жалба срещу тази част от решението на административния съд се свеждат до неправилна преценка от страна на последния, че за времето от 29.08.2023 г. до 28.09.2023 г. е невъзможно да се покрие изискването за III ниво на компетентност - минимум по 350 операции годишно на всеки 10 легла. Нормативно е предвидено преценката за минимален обем дейност и за трите нива на компетентност да бъде на годишна основа. Затова директорът на РЗОК-Пловдив е трябвало да установи налице ли са необходимия брой операции през последната година преди подаване на заявлението за сключване на договор. Касационен жалбоподател оспорва изводите на съда по приложенито от стрна на административния орган на правните основания по чл. 29, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НРД МД 2023 2025 г. Според оплакванията в тази част, развити в жалбата, двете разпоредби били взаимно изключващи се и неприложими от административния орган като общо основание за постановяването на мотивирания отказ. Първоинстанционният съд нито е изследвал действителното правно основание, посочено от органа, нито е разгледал действителната причина за отказа, нито е установил противоречието между разпоредбите на т.2 и на т.З на чл.29, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г., на които органът едновременно се е позовал. Вместо административният съд да установи противоречието и липса на ясно изразена воля в оспорената заповед, за обосноваване и на двете хипотези в обжалваното решение е изложил собствени мотиви, каквито липсват в административния акт, което било съществен процедурен порок. След като административният орган е нарушил правилата по издаване на оспорваната заповед, съдът противно на правилата, по които следва да провери правилността на акта е изложил допълващи мотиви. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. В този смисъл се прави оплакване, че обжалваното в тази част съдебно решение не е съобразено с Тълкувателно решение 4 от 22.04.2004 г. по т.д. 4/2002г. на ВАС. Противопоставя се сключен договор по отношение на КП 212, като се твърди, че по тази КП изискванията били, тя да бъде изпълнявана само в отделение с трето ниво на компетентност, поради което необосновано е отказано сключването на договор за КП 211.1 и 211.2 . Основно оплакване е твърдяна липса на мотиви в обжалваното първоинстанционно решение, като отменително основание. Касационната жалба на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД е неоснователна. В тази част, следва да се посочи, че оплакванията, развити в касационната жалба се опровергават изцяло от решението на административния съд, което е подробно и ясно, както и че волята на решаващия съд е подкрепена с обосновани мотиви и изведени от тях правни основания. Решението в обжалваната част е правилно, като не са налице касационни основания за отмяната му. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и е приложил правилно материалния закон. При отказа за сключване на договор, с оспорената заповед, за нова лечебна дейност по спорните клинични пътеки, правилно е прието, че дружеството не е реализирало всички условия, регламентирани в НРД за 2023 -2025 г. Повтарянето на същите доводи в касационната жалба не задължава съда да се произнесе повторно по тях, а проверката следва да бъде извършена в предмета на касационното производство по чл. 218 АПК, а при непосочване на пороците на решението за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи и служебно. В настоящето производство, решаващият съд е установил от фактическа страна предметните предели на спора и са изведени обосновани изводи по приложението на материалните норми, относими към него. Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на касационния жалбоподател, относно наличието на предпоставките за отмяна на постановения отказ за сключване на договор за осъществяване на дейности по сочените клинични пътеки и амбулаторни процедури. Не се приема оплакването на касационен жалбоподател, че правното основание, в съвкупността от т. 2 и 3 на чл. 29, ал. 1 от НРД МД 2023 2025 г. било взаимоизключващо се в двете хипотези и неправилно приложено. В разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от НРД МД 2023 2025 г. са посочени 6 възможности, за отказ за сключване на договор. Няма законова пречка при извършената административна проверка да се приеме наличието на повече от една такава възможност, а в случая, което е посочено и в оспорваното решение на първоинстанционния съд, искането не е отговаряло на допълнителното изискване за минимален обем дейност: за клиника/отделение по ортопедия и травматология от ІІI ниво на компетентност - минимум по 350 операции годишно на всеки 10 легла. Неизпълнението на условието на това изискване налага приложимостта на правното основание по чл. 29, ал. 1, т. 2 от НРД МД 2023 2025 г. Именно минималния брой извършени дейности, представлява условие за реализиране на алгоритъма на горепосочените клинични пътеки. По това оплакване, развито в сезиращата жалба, административният съд е изложил правилни изводи, които се споделят от касационен състав. На следващо място, невъзможността на жалбоподателя да установи документално, обстоятелства, за които са му дадени указания, довело до непълнота на изискуемата документация, която не е била отстранена в определения срок - чл. 29, ал. 1, т. 3 от НРД МД 2023 2025 г. Изложени са съображения, че издадения административен акт в обжалваната част не противоречи на целта на закона, тъй като въведеното допълнително изискване за доказване на определения минимален брой операции и по двете КП не се покрива от касационен жалбоподател, а пренебрегването му не може да е съответно на оплакванията за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. При проверката за правилността на решението в обжалваната част не се установяват нарушения, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба от директора на РЗОК Пловдив срещу решението на административния съд в частта, с която е отменена заповедта за мотивиран отказ по отношение искането за сключване на договор по КП 256, касационният състав приема оплакванията, развити в нея. Административният орган е приел, че с представените и приложени договор от 30.09.2021 г., сключен между МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД и МЦ Паркмед ЕООД, и анексите към него от 04.07.2022г. и от 06.03.2023г., не изпълняват изискванията по т. 4б. необходими специалисти за изпълнение на клиничната пътека и изисквания за допълнителна квалификация от условията за сключване на договор и за изпълнение на клиничната пътека. Първоинстанционният съд приема, че изпълнението по КП 256 е осигурено по договор с друго лечебно заведение МЦ Паркмед ЕООД, така, както е осигурено и за клиничната лаборатория, видно от Анекс 1 от 04.07.2022 г. Според решаващият съд с това било изпълнено условието. Договорът от 30.09.2021 г. и конкретно анекс 2 от 06.03.2023 г. са били едно от основанията да бъде определено трето ниво на компетентност на отделението по ортопедия и травматология на оспорващото дружество, както и структура по физикална и рехабилитационна медицина съгласно изискванията на медицински стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина на адреса на лечебното заведение, където се осъществява дейността по ортопедия и травматология. Не е спорно, че в предходно административно производство, но не за сключване на договор с НЗОК по КП 256, ответникът по касационната жалба на директора на РЗОК Пловдив разполага с отделение по физикална и рехабилитационна медицина въз основа на сключен Договор от 30.09.2021 г., с МЦ Паркмед ЕООД. Касационният състав не е съгласен с доводите на първоинстанционния съд за наличието на лекар със специалност по Физикална и рехабилитационна медицина, който по основен трудов договор е с месторабота в медицинския център. Неправилен е доводът на административния съд, относно това, че изискванията по част 4а и част 4б от Приложение 17 за КП 256 са физически покрити и изпълнени. Няма спор, че МБАЛ и МЦ се управляват от едно и също лице, че са на един и същ административен адрес и са в една сграда. Свързаността на лечебните заведения не е причина да се приеме покриване на изискванията на ДЛА по КП 256. Следва да се противопостави изискването по ч. 4б от ДЛА по КП 256, наред с определения брой лекари специалисти по хирургия или ортопедия и травматология задължителното наличие в двата случая и на структура по ФТР (Физикална терапия и рехабилитация) първо ниво на компетентност и лекар с придобита медицинска специалност по физикална и рехабилитационна медицина. Последното изискване налага към разкрита клиника/отделение за продължително лечение в лечебното заведение да има обособена структура по ФТР и лекар с нужната специалност. В случая, обособено отделение по хирургия и ортопедия и травматология има в МБАЛ, но няма лекар със специалност по физикална и рехабилитационна медицина. Цитираният анекс от 06.03.2023 г. е за това МЦ Паркмед ЕООД да извършва дейности по специалност Физикална и рехабилитационна медицина на стационарно болни пациенти в МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Закона за лечебните заведения - лечебното заведение за болнични помощ по ал. 1 осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението по чл. 47, включително и на медицинска помощ при спешни състояния. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 7 от Допълнителната разпоредба на Закона за лечебните заведения - Основен трудов договор е трудовият договор, сключен за определен или неопределен период от време на пълно работно време, установено за съответната длъжност. В чл. 4 от Трудов договор 51 от 07.06.2022 г. сключен между Медицински център Паркмед ЕООД и д-р З. Г. С. като продължителност на работния ден е посочено - 2 (два) часа на ден, при 5 - дневна работна седмица. Без значение от приетото от първоинстанционният съд, относно възможността за сключване на договор по КП 256, приложеният основен трудов договор не може се кредитира, като условие за изпълнение на императивното изискване по ч. 4б от ДЛА на КП 256, по приложение 17 към НРД. Не може да се приеме в този случай, че с наемането на работещ в друго лечебно заведение, свързано с МБАЛ, отговаря на нормативно изискване, предвид което доводът на административния съд да отмени заповедта за мотивиран отказ в тази част не може да се сподели като правилен. В тази част решението на Пловдивския административен съд следва да се отмени и по същество следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД по т. 8, относно сключване на договор по КП 256, от аповед за мотивиран отказ РД-09-309/24.10.2023 г. на Директора на РЗОК Пловдив. Предвид отмяната на решението на първоинстанционния съд в частта, с която е била уважена частично жалбата, по която е било образувано съдебното производство, а разноските за това са присъдени пропорционално, с оглед на крайния правен резултат, решението следва да се отмени в частта, с която НЗОК е осъдена да заплати разноски в размер на 425 лева на МБАЛ Парк Хоспитал ЕООД. По направените искания за присъждане на разноски, основателно е това на представителя на директора на РЗОК Пловдив. Разноските са дължими за двете съдебни инстанции и се определят в размер на по 100 лева за всяка, съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП. Не се уважава искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, по съображение, че фактическата и правна сложност не оправдават такава претенция. Мотивиран от изложеното Върховен административен съд, шесто отделение