Решение № 10406 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 356/2020 г.

Решение № 10406 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 356/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община (СО) против решение № 7146 от 21.11.2019 г., постановено по адм. дело № 8530/2019 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменено писмо изх. № САГ19 – УВ00 – 49 - /7 от 27.06.2019 г. на същия административен орган, обективиращо отказ за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за строеж: "жилищна сграда", находяща се в УПИ XIII – 3263, кв. 147, м. "в. з. Драгалевци - Стадиона" по плана на гр. София и подпорна стена и плътна ограда по улична регулация и подпорна стена и плътна ограда по странична регулация към УПИ XVII – 1236, разположена изцяло в имота на възложителя", разрешени с разрешения за строеж (РС) № 246 от 26.08.2016 г. и № 238 от 07.07.2017 г. на главния архитект на СО – район "Витоша". Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. По същество излага съображения за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално - отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД, гр. София срещу оспореното писмо да бъде оставена без разглеждане или евентуално да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът "ЕФБ Луксозни жилищни имоти" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Димитров, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъдят направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното писмо, обективира отказ за регистриране на изпълнен строеж и отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на този строеж, поради което представлява индивидуален административен акт. Този акт поставя край на административната процедура по разрешаване ползването на строежа, поради което засяга непосредствено права и интереси на заявителя. В писмото изрично е посочено, че "към момента не може да продължи процедурата по издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на гореописаните обекти". Следователно независимо от използваната редакционна форма, посоченото волеизявление представлява изричен отказ да се издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на обектите. С описаните характеристики волеизявлението на органа представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Ето защо доводите на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Това мотивира настоящата инстанция да приема, че решението е допустимо, постановено по допустима жалба срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Изводите на първоинстанционния съд за постановяване на оспорения отказ в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила са правилни и се обосновават от представените доказателства. За да издаде оспореното писмо обективиращо отказ, административният орган се позовава на неизпълнено от заявителя указание за представяне на комбинирана скица между регулационния план и извършеното строителство на място с оглед изясняване местоположението на оградата по североизточния ъгъл на имота – дали е изградена по регулационната линия или по имотната граница на ПИ идентификатор № 68134/1971.3227. Посочено е също, че според писмо на главния архитект на СО – район "Витоша" не са проведени отчуждителни процедури на имоти, попадащи в улица и не е приложена уличната регулация във връзка с § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ". Така изложените мотиви биха могли да се отнасят към заявлението за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за строеж "подпорна стена и плътна ограда по улична регулация и подпорна стена и плътна ограда по странична регулация към УПИ XVII – 1236, разположени изцяло в имота на възложителя" по разрешение за строеж № 238 от 07.07.2017 г., но не засягат искането за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж "жилищна сграда" в УПИ XIII– 3263, кв. 147, м. "в. з. Драгалевци - Стадиона", гр. София по РС № 246 от 26.08.2016 г. По отношение на строежа "жилищна сграда" не са посочени никакви фактически и правни основания за постановяване на отказ. Това е съществено нарушение на формата на акта, което поставя и заявителя и съда в положение да гадаят за основанието за постановения отказ. По този начин е нарушено и правото на страната на защита, тъй като заявителят не е уведомен за причините за отказа. Изводът на първоинстанционния съд за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с представените доказателства. Съгласно приложимата редакция на ал. 3, чл. 177 ЗУТ (ДВ бр. 13/2017 г.) "строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж, при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 2. Удостоверението се издава в 7-дневен срок от постъпване на заявлението по ал. 1 след проверка на комплектуваността на документите и регистриране въвеждането на строежа в експлоатация, като по преценка на органа може да се извърши и проверка на място". Разпоредбата недвусмислено сочи на регистрационен режим за строежите от четвърта и пета категория, каквито са спорните, като контролът за законосъобразност на оспорения отказ обхваща наличието на изискуемите документи по ал. 1, чл. 177 от ЗУТ и липсата на пречки по ал. 3, чл. 178 ЗУТ за въвеждане в експлоатация. Следователно в тази хипотеза на административния орган по ал. 3, чл. 177 ЗУТ е вменено единствено задължението за проверка на "комплектуваността на документите", но не и преценка за валидност и правилност на изискуемите документи. В този смисъл е и предложение последно на ал. 3, чл. 177 ЗУТ, което предоставя възможност за извършване проверка на място, но по преценка на органа, а не му вменява такова задължение. Съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ "след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и сертификат за проектни енергийни характеристики и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5". В оспорения отказ не е установена липса на някой от изискуемите се документи. Редът и условията за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи от категорията на спорните са определени в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като в чл. 19а ал. 3 (в относимата редакция от ДВ бр. 87/2017 г.) са посочени изискуемите документи, като допълнително поискания от административния орган не е измежду тях. Отказ, съобразно чл. 19в ал. 1 от посочената наредба се издава, когато се установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 ЗУТ, както и когато не е упражняван строителен надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице за строежите от четвърта категория и не е упражнявано техническо ръководство за строежите от пета категория. В случая не се установява нито едно от посочените обстоятелства. Напротив, от приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че строежите, предмет на исканото удостоверение за въвеждане в експлоатация, са изпълнени в съответствие с одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация и направените геодезически замервания. За пълнота следва да се посочи, че изисканите от административния орган документи, не са от изброените в посочените по-горе разпоредби и освен това те се отнасят, както беше посочено, само за оградата и подпорната стена, но не и за жилищната сграда. Писмото на главния архитект на район "Витоша" на СО, че не са проведени отчуждителни процедури и не е приложена уличната регулация по § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ, е неотносимо към искането, тъй като не се обхваща от документите, посочени в чл. 177, ал. 1 ЗУТ и от пречките за въвеждане на строежите в експлоатация по чл. 178, ал. 3 ЗУТ. Освен това прилагането на уличната регулация не може и не следва да бъде вменено като задължение на заявителя в този случая. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза и представената от вещото лице комбинирана скица между регулационния план и изпълненото строителство, се установява, че спорната ограда е извършена в имота на жалбоподателя, както и че оградата е изградена на уличната регулационна линия, която съвпада с имотната граница на ПИ № 68134/1971.3227, т. е. дворищната регулация е приложена. Прилагането на уличната регулация по § 22, ал. 1, т. 1 от ЗР на ЗУТ в случая не е задължение и не зависи от заявителя, тъй като не той е собственик на имота, отреден за улица и не може да извърши процедурите по приложение на уличната регулация. Изпълнението на тези процедури са задължение и правомощие на общината, която в зависимост от действащия регулационен план следва да предприеме, ако е необходимо отчуждаване на площи, като след приключването на тази процедура да поиска промяна на имотните граници в съответствие с регулационните такива. Следователно посоченото от органа основание за отказ, а именно неприложена улична регулация, е неотносимо към предпоставките за постановяване на отказ за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация както на строежа по разрешение за строеж № 238 от 07.07.2017 г., а на още по–малко основание към строежа "жилищна сграда" по разрешение за строеж № 246 от 26.08.2016 г. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция Столична община следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата 600. 00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат. Възнаграждението следва да бъде присъдено изцяло с оглед обстоятелството, че заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е в минималният размер, предвиден за процесуално представителство по дела по ЗУТ съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо възражението на прекомерност на заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,