Решение № 8487 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15291/2009 г.

Решение № 8487 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15291/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна адв. Петя Вескова Манолова, в качеството й на процесуален представител на Пенка Костадинова, управител на "Малери" ЕООД, на решение № 12002 от 15.10.2009 г. по адм. дело № 7627 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта с която е оставено в сила решение № 673 от 22.04.2009 г. по адм. дело № 208 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна. В искането се твърди, че са налице условията по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, поради което освен че е допустимо, същото е и основателно, като се моли съда да постанови акт, с който се отмени по реда на чл. 237 и сл. от АПК посоченият съдебен акт. Ответната страна по искането за отмяна - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Варна не ангажира становище по реда на чл. 242, ал. 2 от АПК. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането и навадените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд, първо отделение е бил сезиран с касационна жалба от процесуалния представител адв. Петя Манолова срещу решение № 673 от 22.04.2009 г. по адм. дело № 208 по описа за 2009 г. на административния съд - Варна, с който е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 030801763 от 7.11.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден в обжалваната част с решение № 685-А от 17.12.2008 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. При разглеждането на тази жалба по реда на чл. 208 и сл. от АПК, касационният съдебен състав е приел, че тя е частично основателна, като е отменил съдебния акт и е върнал делото за ново разглеждане на административния съд, а е оставил същия в сила, в частта, в която е прието от първоинстанционния съд, че РА е законосъобразен относно отказаното право на данъчен кредит по доставките от "Ребуция" ЕООД и "Евростандарт Прима" ЕООД. Това право е относимо към доставки с предмет "СМР" и е за данъчни периоди м. 10., м. 11.2003 г. и м. 03, м. 04 и м. 07.2005 г. В искането за отмяна са посочени две основания за предявяването му, но след като съдът също е длъжен да даде правната им квалификация и да ги прецени, следва да се отбележи, че с молбата за искане не са представени въобще доказателства. По смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните, то същите следва да бъдат преценявани и да се допусне исканата отмяна като извънреден способ за контрол върху съдебните актове. В случая такъв не може да се осъществи по посочения ред, понеже както беше посочено такива обстоятелства, респ. доказателства не се твърдят и не се представят. В искането за отмяна е посочено второто основание, на което е предявено - чл. 239, т. 5 от АПК, а именно отмяна се допуска, когато страната, вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Конкретното позоваване на искателя се свежда до направен извод от страна на касационния съдебен състав във връзка с правнорелевантния факт на реалността на процесните доставки относим към характера на представените писмени доказателства, начина на събирането им и цененето им от решаващия съд, като частни документи. Според искателя правото на защита е било нарушено, понеже тази преценка е направена в касационната инстанция, като е бил лишен той от него, в качеството му на касатор. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира, че искането в тази му част е неоснователно. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК. Изложените правни изводи от касационния съдебен състав са във връзка с правилното прилагане на материалния закон, което се обуславя от преценката на събраните доказателства във връзка с установяване на факта на реалността на процесните доставки. Не се констатира нарушаване на правото на защита на ревизираното лице - жалбоподател и касатор, понеже съдът обсъжда характера на счетоводните и други документи като частни, преценява тяхната доказателствена сила и ги кредитира във връзка с останалите доказателства по делото, независимо дали е било открито производство по оспорването им по съответния ред, уреден в приложимия процесуален закон. Съдебната практика е единна относно преценяването на тези доказателства, независимо дали са оспорени, след като те са обсъдени в мотивите на административния акт, проведено е съдебно производство с преценка за законосъобразност на същия този акт, още повече че доказателствената тежест е в лицето на оспорващия - ревизираното и задължено лице. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав