Решение № 1146 от 29.1.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Николов, [населено място], чрез проц. си представител адв. С. Стойков, против решение 149/28 февруари 2020 г., постановено по адм. д. 382/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Николов против изричен отказ да се изработи проект за изменение на ПУП, съгласно искане 44-К-436/23 ноември 2018 г., обективиран в писмо изх. 44-1950/22 март 2019 г. на кмета на община Пазарджик, с което е отхвърлено искеното на жалбоподателя за промяна на регулацията на част от кв. 505 и ул. с о.т. 6198-6199 в качеството му на собственик на УПИ ХІІ-5995 в кв. 505 по плана на гр. Пазарджик. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и осъдил жалбоподателя на 100 лв разноски за юрискансултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. С искането да бъде доказана явна фактическа грешка (ЯФГ) в това производство жалбоподателят се стреми да изведе по косвен начин основание за незаконосъобразност, подвеждайки желанието си под друго основание, а именно чл. 134, ал. 2, т. 4 ЗУТ, т.е. цели изменение на действащ ПУП, твърдейки, че съдържа ЯФГ. Теоритично погледнато ЯФГ е налице тогава, когато има разминаване между волята на административния орган и външното й отразяване, което в случая не е така и в този смисъл са изложените от първоинстанционния съд мотиви, които тази инстанция изцяло споделя като на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. За процесния имот с идентификатор 55155.508.110 е в сила решение 202 от 25 септември 2013 г. на Общински съвет Пазарджик като волята на органа е в диспозитива на решението - посочени са граници и изрично е записано, че южната такава е [улица]. Това е отразено в графичната част на плана. За пълнота на изложеното - налице е влязло в сила решение 15369/11 декември 2018 г. по повод на жалба на същия жалбоподател, с която ВАС е бил сезиран касателно същия план и в частта на същия имот, с искане за прогласяване на нищожност на плана в тази му част. В мотивите на съдебният акт е отразено, че макар и да има основания за унищожаемост, преклудирано е правото на жалбоподателя да претендира такава, а искането за прогласяване на нищожност е отхвърлена. При ЯФГ има разминаване на волята на органа и нейната външна изява, което не води до противоречие със закона, а би могло да предизвика несъответно тълкуване, докато при наличие на основание за незаконосъобразност - това винаги, съществено или несъществено, е несъответствие с волята на законодътеля, изразена в конкретна правна норма. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав