Решение № 1396 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5985/2007 г.

Решение № 1396 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5985/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ташева Производството е по чл. 218и ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 3 от ГПК. Образувано е по касационната жалба наП. С. Г. от гр. С. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, постановено на 23.VII.2007 г. по гр. д. № 877/2006 г. Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - и основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Старозагорският окръжен съд след връщането на делото за разглеждането му по същество е оставил в сила решението на Старозагорския РС от 5.IV.2004 г. по гр. д. № 2585/2002 г., с което са отхвърлени предявените от П. Ст. Г., И. С. М. и П. С. М. срещу О. С. иск за установяване, че ищците са собственици на имот с площ 1860 кв.м, находящ се в гр. Ст. З., кв. "К", м. "А", сега представляващ п-л III-56 кв.4820 по плана на града от 1999 г., и за предаване на владението върху него. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с решение № 53066/2.I.2002 г. на ПК Ст. З. е признато правото на собственост на ищците в стари реални граници върху нива от 1860 кв.м, без посочени местоположение и граници на този имот. Според съдебно-техническа експертиза със ЗРП от 1999 г. имотът е урегулиран в п-л III-56 кв.4820 и е с площ 1815 кв.м. Вещото лице не дава заключение относно застрояването на имота. При тези обстоятелства въззивният съд е приел, упражнявайки косвен съдебен контрол върху решението на ПК, че бившата земеделска земя, притежавана от наследодателя на ищците, не може да бъде възстановена в стари реални граници по чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Това е така, тъй като земята е включена през 1978 г. в територията на гр. Ст. З., определена със ЗРП, застроена е преди 1.III.1991 г. от "Р" с паянтова стопанска сграда с площ 302 кв.ми с масивна сграда с площ 227 кв.м въз основа на отстъпено право на строеж, а това е пречка за възстановяването на собствеността. Обратният извод, направен с решение от 21.V.1999 г. на СтЗРС по гр. д. № 1715/1994 г., образувано по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ, не обвързва съда по настоящото дело. Към датата на постановяването на това решение в сила е била нормата на § 1д от ДР на ППЗСПЗЗ, според която спазването на нормативните изисквания за построяването на сградите по смисъла на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ се удостоверява от органите, компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството. Такова удостоверение по делото не е било представено, а такъв орган не е било вещото лице, изготвило и представило заключението по него, нито то е получило информацията си от тези органи. С оглед на това не са налице предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск. Касационната жалба на П. Ст. Г. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК /отм./. Твърди се, че въззивният съд не е подложил на преценка аргументите на касаторката в жалбите и писмените й защити. Поддържа се, че мотивите във въззивното решение относно възстановяването на собствеността са неясни и противоречиви - веднъж е прието, че възстановяването е правилно, а след това - че не е. Неправилен е и изводът, че решението на СтЗРС, постановено в производство по чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ по гр. д. 1715/1994 г., не обвързва съдът по спора по настоящото дело. Иска се отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявения иск. Ответниците по касационната жалба И. С. М., П. С. М., В. П. М. и О. Ст. З. не са заявили становище пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е неправилно. Решаващият извод на съда, че са били налице предвидените в чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ пречки за възстановяване правото на собственост върху процесния имот, е направен в противоречие с представените от страните доказателства. По делото липсват данни за това кога сградите в процесното място са построени, от кого са построени и че това е сторено въз основа на отстъпено право на строеж. Въззивният съд е констатирал в тази връзка, че относно застрояването вещото лице не е дало заключение, и въпреки това е приел, че застрояването е извършено преди 1.III.1991 г. и въз основа на отстъпено право на строеж. При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваното решение е постановено при неизяснен от фактическа страна спор, което е пречка за осъществяването на касационен контрол за законосъобразността на направените с него правни изводи. Ето защо и на основание чл. 218ж ал. 1 изр.2 от ГПК /отм./решението следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При новото разглеждане въззивният съд следва да подложи на преценка и съдържащите се в представените писмени доказателства данни по делото за включването на имота в капитала на "Р" ЕООД Ст. З. с общинско имущество, регистрирано през 1991 г., правоприемник на ОбФ "Р", последната създадена чрез отделяне на поделение "Р" от фирма "Б", както и за осъществената с договор от 15. ХII.1994 г. приватизационна продажба на общинското предприятие "Р" ЕООД по реда на чл. 35 ал. 1 т. 1 от ЗППДОП /отм./, които данни са от значение за приложението в случая и на разпоредбите на чл. 18 и § 6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, респективно на § 11 от ПЗР на ЗПСПК, предвиждащи пречки за реално връщане на възстановената собственост, респективно компенсиращи права. Неоснователно е оплакването на касаторката относно изводът на въззивния съд, че решението по гр. д. № 1715/1994 г. не обвързва страните по настоящия спор. Изводът е в пълно съответствие с разпоредбите на чл. 220 и чл. 221 от ГПК /отм./. В производството по това дело по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ ответниците не са участвали, поради което постановеното по него решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на тях. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,