Решение № 4063 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 967/2011 г.

Решение № 4063 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 967/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Хосеин Адзафар против решение № 15545 от 16.02.2010 г. по адм. дело № 8988/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 259 от 22.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет. Прави доводи за противоречие на решението с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната агенция чрез пълномощника си прави доводи за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че жалбоподателят не твърди преследване след присъдата си от 2006 г., а опасенията му заради участие в многохиляден митинг и получаване на призовка на следващия ден за явяване в полицията са неправдоподобни. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 87 от ЗУБ. Образувано е по жалба от Хосеин Адзафар против решение № 259 от 22.06.2010 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Направил е доводи за допуснати нарушения във формата на акта, изрзяващи се в липса на мотиви. В тази връзка е възразил, че административният орган не е изследвал бежанската му история в светлината на съобщените факти от бежанеца и на информацията за положението в страната му по произход непосредствено преди нейното напускане. На второ място се е позовал на противоречие с материалния закон, тъй като не са приложени правилно и обосновано критериите, визирани в чл. 8 и 9 от ЗУБ. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателят е гражданин на Иран, персиец по народност, семейно положение - неженен. Твърди, че е християнин. Едва пред касационната инстанция представя удостоверение за кръщение. Влязъл е в България по сухопътната граница с Турция и е открит заедно с други лица на границата с Румъния на път за Германия /по негови обяснения/. Със заповед № 253 от 19.09.2009 г. е принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци. С него са проведени три интервюта на 28.12.2009 г., на 24.02. и на 11.03.2010 г. На всички тях, повече или по-малко обстоятелствено, той е твърдял, че се интересува от християнството още от 2006 г., когато при обиск от полицията в дома му била намерена Библия. За това е бил осъден на лишаване от свобода за три години. От тях е изтърпял година и половина и е бил освободен. През месец юни на 2009 г. е участвал в две демонстрациите в град Техеран и град Карадж, където е съществувала голяма вероятност да е заснет с апарат от лица, облечени във военни дрехи и впоследствие разпознат от органите на реда. Това е създало у него основателен страх от преследване, тъй като много от участниците в митингите са били арестувани и съдени. А специално при него положението е много по-усложнено във връзка с предишната му присъда за притежание на християнска литература. Пред органите на ДАБ е представил документи за самоличност, както и една призовка от полицейското управление с дата - 16.06.2009 г., в която е уведомен в тридневен срок да се яви за даване на обяснения. Призовката е възприета от интервюиращия, като недостоверна - "неумел опит за изфабрикуване на доказателство в подкрепа на бежанската история". За целта административният орган се е позовал на външни белези на представения документ: разминаване на линиите по вертикала в представеното копие на призовката; мястото на положения върху нея печат и непосочването на населеното място, където се намира полицейското управление. Административният орган е приел за недостоверни и твърденията му за промяна в религиозната принадлежност поради факта, че на въпрос на интервюиращия кой голям християнски празник наближава /Явно в случая се има предвид Великден/, той не е можал да даде отговор. Това е дало основание на председателя на ДАБ да направи по-глобален извод, че въобще не е установено осъждането на жалбоподателя през 2006 г. А дори и да е бил осъждан - то следващите години той не е имал никакви проблеми с властите. На последно място са приети за объркани и неправдоподобни и обясненията за участие в демонстрациите и страх от преследване при разпознаване. Към преписката е приложена официално и справка от 30.11.2009 г. от дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд за състоянието в Иран след провеждане на президентските избори през 2009 г. и за последиците за самите участници в протестни действия по повод резултатите от изборите. При тези данни по административната преписка, съдът е приел изводите на административния орган за липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за обосновани и от там постановеният отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут за законосъобразен. Позовал се е на обстоятелството, че след изтърпяване на присъдата /ако е имало такава/ жалбоподателят не сочи оплаквания и страх от репресии. В тази връзка съдът изобщо не е анализирал опасенията му за наличие на обвързаност между присъдата, като факт от неговата биография и последващото участие в антиправителствени мероприятия, като пряк повод за напускането на страната. Подадената жалба е възприел, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е неправилно. Неправилността му се дължи на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на образуваното съдебно производство - в откритото съдебно заседание на 4.11.2010 г., пълномощникът на жалбоподателя е представил за първи път получени и преведени на български език доказателства, подкрепящи разказаната бежанска история. На първо място това е съдебна присъда, издадена от съдебната власт на Ислямска република Иран. С нея обвиняемият Хосеин Азадфар е осъден на три и половина години затвор и на 91 удара с камшик във връзка с притежаване на християнска литература и други книги, свързани с християнството. На следващо място това са документи, призоваващи го да се яви в различни органи след демонстрациите след 12.06.2009 г. Първият документ е уведомление от 23.06.2009 г. от полицейско управление, да се яви за даване на обяснения във връзка с рапорт срещу него за участие в демонстрации и протести срещу реда в Ислямската република. Вторият е уведомление от правосъдието на Ислямска република Иран, издадено на 28.06.2009 г. за явяване в обществения революционен съд на Карадж на 3.07.2009 г., по причина - действия против националната сигурност и обида на институциите. Третият е призовка за обвиняем от 11.07.2009 г., издадена във връзка с оплакването на обществения революционен съд с нареждане да се яви в полицейското управление. В нея ясно и недвусмислено е посочено, че ако не се яви ще бъдат предприети мерки за издирването и арестуването му. Призовката е връчена на 16.07.2009 г. на брата на жалбоподателя. Четвъртият документ вече е заповед за арест от 28.07.2009 г., издадена от обществения и ислямски съд в град Карадж до всички за арестуването му и довеждането му в съответното отделение при взети мерки за сигурност. Всички тези писмени доказателства са надлежно приети от съда с протоколно определение от 4.11.2010 г. и по този начин са приобщени към доказателствения материал по делото. Съдът е бил задължен да ги обсъди и въз основа на всички събрани доказателства в административното и съдебното производства да прецени законосъобразността на оспорения административен акт и респ. наличието или липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съдът обаче ги е пропуснал и в мотивите към съдебното решение дори не е споменал за тях. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е особено съществено по своя характер, тъй като пряко и непосредствено рефлектира върху правилността на крайното решение. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваното решение ще следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане ще следва да се прецени и представеното в касационното производство удостоверение за кръщене от 11.10.2010 г. в международната баптистка църква в град София. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия