Решение № 7932 от 26.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3017/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 2492 от 19.12.2023 г. постановено по адм.д.198 по описа на Административен съд гр. Благоевград за 2023 г. С атакуваното решение по жалба на Люби и дъщери ЕООД е отменен акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане с изх. 01-2600/6009#3 от 08.12.2022 г. издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие . Според касаторът съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Неправилни са изводите на АС гр. Благоевград относно материалната незаконосъобразност на акта. Съдът е посочил само бланкетно, че от събраните по делото доказателства се установява основанието по чл.77, §2, б. г от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. по отношение на дружеството, без изобщо да посочи след обоснован анализ кои са тези основания и защо според съда те са на лице по отношение на жалбоподателя, предвид което постановеното решение се явява необосновано. Неправилно е върната преписката на административния оран за извършване на преценка дали са налице основания за налагане на административна санкция и подлежат ли на възстановяване предоставените за предходните кампании суми , каквато преценка за наличие на основанието по чл.77, §2 , б. г от Регламента органа, според съда не е направил преди издаването на процесния акт. В хода на административното производство това възражение е направено от дружеството, като са поддържани твърдения за наличие на форсмажорни и изключителни обстоятелства относно заявяването на парцелите. В мотивите на административния акт това възражение е детайлно и мотивирано разгледано, посочени са аргументи, че не са налице основания да бъде приложена разпоредбата на регламента, тъй като не е установено да има наличие на форсмажорни или извънредни обстоятелства. По изложените съображения се иска постановеното решение да бъде отменено при наличие на всички основния по т.3 н чл.209 АПК, както и спорът да бъде разрешен по същество като бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу административния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 400 лв. Ответникът Люби и дъщери ЕООД, чрез адв. Табутова, оспорва подадената касационна жалба и намира постановеното решение за правилно и законосъобразно. Не е налице каквото и да било действие или бездействие от страна на жалбоподателя, които да са довели до тази невъзможност, да заявят одобрените площи. Основанията на касационната жалба, представляват мотивите на административния акт, не се сочат конкретни пороци, които обосновават неправилност на постановеното решение. Моли, съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, а по съществото й изразява становище за нейната неоснователност. Предлага решението да бъде оставено в сила по съображения посочени в приложено по делото писмено заключение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от съдебния акт, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр. Благоевград е бил акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие по направление Биологично растениевъдство от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., за Кампания 2022 и за установяване на публично държавно вземане /АПАУПДВ/ изх.01-2600/6009#3 от 08.12.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , с който е прекратен ангажимент по мярката и е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 49 936.39 лв. Установено е ,че Люби и дъщери ЕООД е поело многогодишен ангажимент по мярка Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г., като е заявен само един имот за подпомагане с площ от 115.72 ха, представляващи земеделски парцел 04220-732-1-4, попадащ в границите на Национален парк Рила /НП Рила/. След извършване на всички задължителни проверки и такива на място, административният орган е одобрил подпомагането. На 23.05.2022 г. в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/е въведена нова автоматична проверка тип фатална грешка , която не позволява приключването на заявления за подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" по направление "Биологично растениевъдство" по ПРСР 2014-2020 и тяхното подаване за кампания 2022 г. , когато подпомаганите площи попадат в национални паркове. На 31.05.2022 г. от Люби и дъщери ЕООД е депозирало заявление за кампания 2022 г. , като за подпомагане е посочен земеделски парцел 04220-732-1-4, попадащ в границите на НП Рила. Заявлението не е било приключено поради въведената няколко дни по рано нова автоматична проверка и е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на завените парцели спрямо одобрените е 0%. Това е дало основание на административният орган да започне производство по издаване на акт за прекратяване на поетия ангажимент и акт за установяване на публично вземане. Дружеството е уведомено по чл.26, ал.1 от АПК, като в предоставения му срок е подало възражение, съгласно което поддържа, че констатираната липса на географско припокриване се дължи на обективни обстоятелства, които са вън от волята и възможностите му да ги преодолее. По тази причина не дължи възстановяване на получената до момента финансова помощ. Административният орган не е възприел твърденията на лицето и е прекратил поетия ангажимент, като едновременно с това е установил подлежащо на възстановяване публично вземане. При извършената проверка относно законосъобразността на акта първоинстанционният съд е установил, че е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, административно производствените правила и материално правните разпоредби. Прието е за безспорно между страните, че процентът на припокриване между заявените за кампания 2022 г. парцели спрямо референтните такива е 0%, т.е. не се достигат изискуемите от чл.17, ал.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 -2020 г. 90%. Спорът е дали причината за недостигане на този процент е обективна или зависи от волята и действията на дружеството. Промените в изискванията и новата проверка в ИСАК при подаване на заявления касаещи територията на национални паркове е въведена на третата година от поетия ангажимент и малко преди крайният срок за подаване на заявленията за подпомагане. При одобряване на подпомагането не са били налице такива ограничения и невъзможност пашата в конкретния земеделски парцел да бъде финансирана. Съгласно чл.77, §2, б. г от цитирания регламент не се прилагат административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по §1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. Преди да издаде акта си административният орган е длъжен да направи преценка дали е налице основание да бъде приложен чл.77, §2, б. г от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. и съответно излагане на мотиви в тази връзка. Такава преценка не е извършена от административния орган при издаването на акта, поради което първоинстанционният съд е приел, че след отмяната на АПАУПДВ, делото като преписка следва да бъде върнато на административния орган за произнасяне съгласно указанията на съда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснати в хода на административното производство по издаване на спорния АПАУПДВ съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. От приетите по делото писмени доказателства, представени с административната преписка, е установено по несъмнен начин, че веднага след уведомяването му за образуваното производство по издаване на АУПДВ, дружеството е подало възражение в което е посочено, че невъзможността за подаване на заявление не е по негова вина и поради тази причина не необходимо получената до този момент помощ да бъде възстановявана. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, АС гр. Благоевград е приел, че в случая неподаването на заявление за 2022 г. не е по вина на земеделския стопанин. Посочено е в писмените доказателства, част от административната преписка, че при подаване на процесното заявление от управителя, в системата ИСАК, използвана от ДФ Земеделие има въведени нови параметри, различни от тези при които е одобрено подпомагането. Промените са извършени едностранно от административния орган и земеделският производител не е имал възможност да повлияе върху тях или да изпълни новите изисквания. По тази причина не приема и не регистрира заявлението на Люби и дъщери ЕООД. При регистриране на заявлението в програмата е въведена нова административна проверка тип фатална грешка , която препятства заявяването на площи за паша, които се намират на територията на национални паркове, а като причина за отказа сочи в границите на националните паркове, площи могат да се декларират единствено по направление Пасторализъм от мярка 10 Агроекология и климат . След като е бил поет ангажимента за срок от пет години, административният орган едностранно е променил критериите на които следва да отговарят кандидатите. Безспорно това е наложено от необходими действия по спазване на различни изисквания във връзка с опазване на защитените територии, но мярката не бива да засяга негативно бенефициерите, тъй като тяхното поведение не е било причината поради която не могат да ползват парцелите при условията на припокриване от минимум 90 %. С АПАУПДВ на жалбоподателят е прекратен петгодишният ангажимент и едновременно с това е поискано възстановяване на платените суми по програмата. Съгласно чл.15 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., това е възможно, но административният орган следва да мотивира, наличието на основания за прекратяване от една страна и от друга основанието за събиране на възникнало публично вземане. В конкретния случай това не е сторено. По този начин в процесния акт са обективирани две волеизявления на административния орган при идентична фактическа обстановка, без конкретика в мотивите за прекратяването и отделно от това за възстановяването на заплатените суми. В спорния АПАУПДВ е отразено, че в резултат на извършена административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП, е установено, че за кампания 2022 кандидатът не е подал заявление за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие по направление Биологично растениевъдство от ПРСР 2014-2020 г., което е квалифицирано като нарушение на чл.15, ал.3, т.1 и ал.4, б. а и чл.17, ал.1 и 2 Наредба 4 от 24.02.2015 г. Описано е изплатеното финансово подпомагане за кампании 2019 г. 2021 г. по мярката и е прието, че бенефициерът следва да възстанови сумата от 49 936.39 лв., получената субсидия по мярка 11 Биологично земеделие . Административният орган не е обсъдил изобщо приложимостта на чл.77, §2, б. г от Регламент/ЕС/1306/2013 и липсата или наличието на обективни обстоятелства, които освобождават бенефициера от отговорност да възстанови получените суми. Дори да бъде прието, че в административната преписка са налице писмени доказателства, които могат да бъдат възприети като мотиви на административния акт, в частта относно прекратяването на поетия ангажимент, то мотиви относно възникването на публичното задължение не са изложени. Възможността предвидена в относимата Наредба 4/24.02.2015 г., с един административен акт да бъда прекратен поетия ангажимент и да се пристъпи към установяване на публичното вземане, не отменя задължението на административния орган да мотивира и двата акта според изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Гореизложеното обуславя извода, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, при липса на обсъждане възраженията на лицето и при пълно игнориране на представените в хода на административното производство доказателства. Административният орган не е обсъдил въведените възражения и представените доказателства относно обстоятелствата, които според кандидата са довели до невъзможност за подаване на заявлението. В административния акт са посочени причините, поради които не се приема заявление за площи, които първоначално са били одобрени за подпомагане. Безспорно е, че след като не е налице припокриване са осъществени основанията за прекратяване на поетия ангажимент, но изобщо не са обсъдени причините поради които бенефициера не е изпълнил задължението си. Липсват мотиви и защо предоставените до момента плащания подлежат на възстановяване. Не е съобразено, че направеното допълнение в ИСАК е вън от волята на земеделския стопанин и че не зависи от него да осъществява поетия ангажимент в заявения имот. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е обсъдено приложението на чл.77, §2, б. г от Регламент /ЕС/1306/2013. Тези пороци на акта са съществени, тъй като ограничават правото на защита на адресата, който следва да бъде запознат не само с правното основание за издаването му, но и с мотивите на органа, обосновали прилагането му, както и тези, довели до несъобразяване или поне обсъждане на възраженията и доказателствата, представени в административното производство. Така допуснатите нарушения на чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК препятстват и преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон, което обуславя незаконосъобразността му. Като е приел, че актът е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 1100 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като съответства на минималния размер, предвиден с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение