Решение № 12039 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6168/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" София, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител против решение 446/12.04.2023г. постановено по адм. дело 147/2023г., на Административен съд София област /АССО/, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1899-0125978/13.01.2023г., на същия орган. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се твърдения, че нарушението за което е наложена ЗПАМ на търговеца е безспорно установено и, че в заповедтта се съдържат достатъчно мотиви които обосновават срока на наложеното наказание. Излага съображения за неправилна преценка за спазване целите по чл. 22 ЗАНН. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна решението на АССО и за отхвърляне жалбата на дружеството. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С молба от 02.10.2023г., процесуалния представител на касатора сочи, че дружеството е депозирало молба от 13.01.2023г. за прекратяване изпълнението на ПАМ, поради заплащане на определената с издадено НП глоба и моли производството по делото да се прекрати, поради отпаднал предмет. Ответникът Ганчовски ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост на жалбата, но за нейната неоснователност. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Искането за прекратяване на производството поради липса на предмет, тъй като адресата на акта е поискал прекратяване изпълнението на ПАМ е неоснователно. На първо място следва да се посочи, че по настоящото дело е налице предмет на спора и това е оспорената ЗПАМ, тъй като последната не е нито оттеглена нито отменена от издателя и. Заплащането на глобата по издадено НП свързано с нарушението за което е издадена настоящата ЗПАМ и искането за прекратяване изпълнението на ЗПАМ не води до извод за липса на предмет, тъй като заповедта съществува в правното пространство, а и липсват доказателства изпълнението и да е било прекратено до даване ход на устните състезания пред касационната инстанция. На второ място липсва и изрично извършени процесуални действия за оттегляне или отказ от подадената касационна жалба от страна на касатора, което да доведе и до прекратяване на производството пред съда. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С1899-0125978/13.01.2023г. на началник отдел "Оперативни дейности" София, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Антон, ул. България 43 стопанисван от Ганчовски ЕООД, за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 2 броя кафета на стойност 1.50лв. и е забранен достъпа до обекта. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му, но е немотивиран и незаконосъобразен по отношение на определения от органа срок на принудителната административна мярка. Според съда е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което счита за равнозначно на липса на мотиви, независимо от техния обем. Обоснованият извод, че 14-дневният срок, определен в заповедта е съобразен с обществената опасност на деянието, според съда е необоснован и противоречащ на доказателствата по делото и остава неясно как определеният срок постига целите на превенцията. Според съда при установените по спора факти, налагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съответстващо на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност. С тези мотиви АССО е постановил отмяна на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че "Ганчовски" ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По делото е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на 2 бр. кафета на стойност 1.50лв., осъществена на 06.12.2022г. Поради това правилно съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Спорът в настоящото касационно производство е относно определената от органа по приходите продължителност на мярката. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката в рамките на установения от закона максимален срок до 30 дни, следва да е мотивирана с конкретни обстоятелства относно тежестта на нарушението и с оглед целите по чл. 22 ЗАНН. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, да се предотврати противоправното поведение на задълженото лице. В оспорената заповед са посочени изцяло бланкетни съображения във връзка с продължителността на мярка, които съдът е обсъдил и законосъобразно е приел, че определеният 14-дневен срок не е мотивиран. Липсват каквито и да било конкретни данни за търговската дейност в обекта. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Не се присъждат разноски на ответната страна, тъй като такива не са били претендирани. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,