Решение № 7667 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2016 г.

Решение № 7667 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. Ц. Х. от гр. Р. срещу решение № 20 от 12.08.2016 г. по адм. дело № 185 по описа за 2016 г. на Административен съд - Р., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-17-70/20.05.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Р. Изложени са доводи за необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на чл. 74, ал. 1 и чл. 87, ал. 1 от ЗВВСНРБ (отм.) във вр. с чл. 81 от ППЗП (отм.), относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Р., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Р. е решение № 2153-17-70 от 20.05.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Р., потвърждаващо разпореждане № 2140-17-150 от 02.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на П. Ц. Х. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, § 49 от ПЗР на ЗИД КСО и чл. 69, ал. 1 от КСО, по подадено от него заявление вх. № 2113-17-1468 от 12.12.2015 г. С постановеното решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. След като е подложил на преценка събраните по делото доказателства, съдът е приел, че периодът от 15.10.1988 г. до 11.08.1989 г., на която дата лицето е навършило пълнолетие, не може да бъде зачетен за трудов стаж на валидно правно основание. През спорния период на обучение в сержантско (старшинско) средно военно училище е била в сила разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), съгласно която за трудов стаж от III категория се е зачитало времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност. На завършилите курса на сержантските (старшинските) училища се е признавала отбита редовна военна служба, но времето на обучение не е било приравнено на трудов стаж. Едва с изменението, обн. в ДВ, бр. 76 от 1996 г., времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие е приравнено на трудов стаж до размера на наборната служба. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост, съдопроизводствени и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Разпоредбите на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и на чл. 69, ал. 1 от КСО във вр. с § 49 от ПЗР към ЗИД на КСО уреждат различни материалноправни основания за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд могат да се пенсионират при навършване на възраст 52 години и 8 месеца за мъжете, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Към датата на заявлението 12.12.2015 г. жалбоподателят, който е роден през 1971 г., не е изпълнявал условието за навършена възраст 52 години и 8 месеца. С § 49 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) е създадена възможност за лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. В кръга на лицата по чл. 69 от КСО (редакция - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) с право на пенсия при освобождаване от служба са включени военнослужещите независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. Първоинстанционният административен съд е постановил решението си при изяснена фактическа обстановка. Събрани са надлежни доказателства, установяващи периодите на обучение в средното военно училище, за които се претендира признаване на трудов стаж. Заповед на министъра на отбраната № ОХ-468 от 16.12.1996 г. представлява вътрешнослужебен акт, с който се дават указания по прилагане на закона. Заповедта не носи характеристиките на общ административен акт, не подлежи на съдебен контрол и не е задължителна за съда и за трети лица. В касационното производство се проверява допустимостта и правилността на първоинстанционното съдебно решение без да се допускат искания за събиране на нови доказателства и за инцидентен съдебен контрол. Правният спор се отнася до незачетен осигурителен стаж през периода 15.10.1988 г. - 11.08.1989 г., през който жалбоподателят е бил курсант (школник) в Сержантското средно военновъздушно училище в състава на ВВВУ "Г. Б." - Д. М. Поддържа се становище, че от 15.10.1988 г., когато е положил военна клетва, курсантът следва да се счита за отбиващ редовна военна служба и независимо, че до 11.08.1989 г. е бил непълнолетен, времето следва да се зачете за трудов стаж съгласно действащите през периода нормативни актове. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (редакция - ДВ, бр. 102 от 1967 г.), в сила през спорния период, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Не е предвидена хипотеза на приравнен трудов стаж в случаите, когато по силата на изрични нормативни разпоредби редовната военна служба се счита за отбита. Редовна военна служба съгласно чл. 21 от действащия Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г.) е отбивана от всички български граждани, които в годината на набора са навършвали 18 години. Ж. Х. е навършил 18 години през 1989 г., когато е бил курсант в средното военно училище. Той е завършил курса на обучение в Сержантското средно военновъздушно училище на 24.09.1990 г., поради което на основание чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища (обн., ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г., изм., бр. 67 от 26.08.1977 г., бр. 12 от 12.02.1988 г.) му е призната отбита редовна военна служба. Обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е приравнявала времето на обучението им на трудов стаж. Предвид изменението на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 76 от 1996 г.), зачитащо за трудов стаж приравнената наборна военна служба на курсанти и школници след навършване на пълнолетие, в удостоверение изх. № 182/12.02.1997 г. на Щаба на поделение 28700 - Щ. е отразено отбиване на наборна военна служба като курсант през периода 12.08.1989 г. (първия ден след навършване на 18 години) до 24.09.1990 г. (завършването на средното военно училище). Без значение за целите на пенсионното осигуряване е датата на полагане на военна клетва 15.10.1988 г., когато курсантът е бил на навършени 17 години. Клетвата по чл. 10 от ЗВВСНРБ (отм.) за вярност на своя народ и родина е елемент от военната служба, но тя е ирелевантна към спора за придобит трудов стаж съгласно пенсионното законодателство. Без значение са и въпросите във връзка с получаваните от курсантите в средните военни училища суми, които са без характер на месечни заплати за положен труд с дължими и удържани осигурителни вноски. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Р. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,