Решение № 6016 от 17.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, представен от адв. М. Антонова и от ЕТ Кукен Х. Кукенски, представен от адв. Д. Топалов, срещу решение 783/10.06.2021 г. на Административен съд Варна по адм. д. 1409 по описа за 2020 г.

Първият касатор обжалва решението в частта, с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 03/311/00754/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8617 от 02.06.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ относно подлежащото на възстановяване публично държавно вземане по т. I и II и с която е изменен АУПДВ относно подлежащото на възстановяване публично държавно вземане по т. III и окончателния размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по т. IV. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила с прилагане на реда за установяване на публично държавно вземане по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и ДОПК. Изборът на производството за издаване на акта следвал от § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Отрича нарушаването на административнопроизводствените правила да представлява самостоятелно основание за отмяна на заключителния акт в производството. Изразява убеждение, че са установени фактическите основания за издаване на акта, представляващи материални предпоставки за разпоредената с него правна промяна, тъй като са допуснати сочените нарушения и липсва точно на задълженията на получателя на безвъзмездната финансова помощ по му договора с Разплащателната агенция - тези следващи от одобрения проект и бизнес плана към него. Посочените в АУПДВ фактически и правни основания били обвързани с неизпълнение на критериите за подбор по чл. 16, ал. 2 във вр. с чл. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., а не с основанията за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, който закон бил и неприложим по време. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ в съответната част, а евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Претендира деловодни разноски.

Вторият касатор обжалва частта от съдебния акт, с която чрез изменението на АУПДВ се определя нов окончателен размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Според него и при определянето на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по т.т. III и IV от АУПДВ е приложим административнопроизводственият ред по ЗУСЕСИФ и пропускът на съда да възприема прилагането на друг процесуален ред като основание за незаконосъобразност на акта е в противоречие с материалния закон. Твърди и опущения на съда при преценката на доказателствените средства за констатациите му липсващи конкретни подпомагани активи. Иска отмяна на обжалваната част от решението и на съответната част от АУПДВ, както и присъждане на разноски.

Като ответници по касация касационните жалбоподатели изразяват становище за неоснователност на насрещната касационна жалба.

Заключението на прокурора е за основателност на касационните жалби.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред Адм. съд Варна АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 58 674 лева. Задължено лице е ЕТ Кукен Х. Кукенски. Публичното държавно вземане представлява определена в т. IV от акта окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за твърдяно от администрацията неизпълнение от търговеца на договорни и нормативни задължения, за които подлежащото на възстановяване публично държавно вземане е посочено в т.т. I, II и III. По констатациите на администрацията на търговеца е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 2013 г. с договор 03/311/00754 от 10.10.2014 г., сключен от него с ДФЗ, като е установено:

1. Изпълнение на представения и одобрен с договора бизнес план в размер средноаритметично 25.64 % от заложените приходи за финансовите 2016, 2017 и 2018г.;

1. Неизпълнение равно или по-малко от 50 % спрямо параметрите по бизнес плана с наемането средно на 1.47 човека персонал за същия период при заложено поддържане на постоянна годишна заетост за две работни места;

1. Липса на активи на обща стойност 5 109.11 лева.

Като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ със законната лихва върху тях е възприета разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., като има позоваване и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата и т. 4.12, 4.4 и 8.1 от договора за отпускане на финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за всяко от неизпълненията е определен по критериите на т. 30, т. 18 и т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ съответно 58 674 лева, 19 558 лева и 3 245.57 лева. Окончателният размер на подлежащата възстановяване помощ е съизмерен с най-високия размер от групата.

С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ в частта по т.т. I и II и изменен в останалата част.

Според първостепенния съд компетентността на издателя на акта следва от разпоредбите на чл. 27, ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП.

Отмяната на АУПДВ е мотивирана с решаващи изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и противоречие с материалния закон.

Прието е, че посоченото в акта фактическо основание неизпълнение на заложените в одобрения по проекта бизнес план финансови показатели /приходи/ и брой заети лица за финансовите 2016, 2017 и 2018 г. представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект. Непостигането на индикаторите е отнесено към основанието за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, реализирана с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При наличието на основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕСИФ подлежащата на възстановяване финансова помощ се установявала с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ по реда на ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ.

Съдът е приел за установен фактът на липса на активи придобити въз основа на финансирания проект. Взел е предвид твърдението на жалбоподателя за причините за неизползване на камината и отсъствието на твърдения и доказвания за активите сейф за ценности и маса голяма овална. Обсъдил е съдържанието на задължението по т. 4.17 от договора за отпускане на финансова помощ за използване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Констатациите му са за липса на камината и на сейфа, а за масата е отрекъл да е придобивана въз основа на финансиране по договора. При обща стойност на липсващите активи от 4 621.58 лева и с прилагане на т. 2 от Правилата за определяне е изчислил размер на подлежащата на възстановяване помощ по т. III от АУПДВ в размер 3 235.11 лева, който е и окончателен размер по т. IV.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

По касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ Земеделие

Правилно първостепенния съд е оценил като основание за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт издаването му при отсъствие на материалните предпоставки и неприложим административнопроизводствен ред. Тази позиция на настоящия съдебен състав е повлияна от очертаващата се като константна съдебна практика на върховната съдебна инстанция по административни дела при решаване на аналогични спорове (така решенията по административни дела 11780/20 г., 142/21 г., 10232/20 г., 2128/20 г., 13576820 г. и 11903/20 г., всички по описа на ВАС), което е основание да изостави досегашното си разбиране относно приложимия административнопроизводствен ред в привръзка с възприемането на материалните предпоставки за възникването на публичните държавни вземания при неизпълнение на задълженията на ползвателя по договора за отпускане на финансова помощ.

Изборът на администрацията е да дефинира обхвата на задълженията по договора за отпускане на финансова помощ, като отнесе към тях постигането на заявените в бизнес плана приходи от дейността. С арг. от чл. 16, ал. 1 и приложение 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване на неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана, а според ал. 2 бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Задължение на ползвателя на помощта по т. 4.18 от Договора е да спазва одобрения проект за срок 5 години от сключването на договора. Раздел IV, т. 1.1 от бизнес плана отразява приходите от дейността, като в колона А на таблица две се посочват видовете продукти/услуги, които кандидатът произвежда/предоставя и са пряко свързани с инвестицията. Това е и причината администрацията да квалифицира недостигането на заявените прогнозни приходи от дейността като неизпълнение на договорно задължение и юридически факт, пораждащ правомощието ѝ по чл. 46, ал. 1 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Затова и соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/.

Този подход е незаконосъобразен. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСУСИФ. Администрацията не е означила, но е припознала размера на приходите от финансираната дейност и осигуряването на устойчива заетост като индикатор при одобряването на проекта и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Това сочи на дължимост на идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като индикатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението.

Наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕСИФ определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ и представлява материалноправна пречка за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/.

По касационната жалба на ЕТ Кукен Х. Кукенски

Обратно на убеждението на този касационен жалбоподател за неспазването на задълженията, за които е определено подлежащото на възстановяване публично държавно вземане по т. III от АУПДВ, не е приложим редът за установяване по ЗУСЕСИФ.

При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго се съдържа в ЗПЗП, доколкото с чл. 27, ал. 6 от него установяването на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в приложното поле на ЗУСЕСИФ само когато нарушението, представляващо основание за възстановяването, е и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ.

Фактическото основание за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ по т. III от АУПДВ е неотносимо към основанията за финансова корекция по ЗУСЕСИФ, а е неизпълнение на договорно задължение и юридически факт, пораждащ правомощието по чл. 46, ал. 1 от Наредбата и по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП на изпълнителния директор на ДФЗ за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК.

Неоснователни са упреците към познавателната дейност на съда в процеса на доказване. Стойността на масата не е включена при определяне на подлежащата на възстановяване сума, а за другите два актива не е проведено насрещно доказване.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на делото на ДФ Земеделие се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 777.41 лева, а на ЕТ Кукен Х. Кукенски в размер 496.90 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение