Решение № 12921 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2020 г.

Решение № 12921 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Я., лично и като законен представител на малолетната А. И., [гражданство], чрез пълномощника адв. Войнов, срещу Решение № 592 от 03.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12958/2019 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба – Директорът на РПЦ, гр. София, чрез юрк. Чолаков, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. Ясмин, лично и като законен представител на малолетната А. И., [гражданство], срещу отказ за настаняване в помещение на център на Държавната агенция за бежанците, обективиран в Писмо рег. № УП 5222/04.11.2019 г., издаден от Началника на отдел "ПМЗ- кв. Овча купел", РПЦ гр. София. За да мотивира този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазена форма и административнопроизводствени правила. По съществото на спора съдът е развил съображения, че искането за настаняване в помещение на ДАБ, не представлява такова за оказване на финансова помощ, не се касае за непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, както и че производството за предоставяне на международна закрила вече е приключило с влязло в сила решение на административния орган за предоставяне на международна закрила, поради което са неприложими разпоредбите съответно на чл. 32, ал. 3, чл. 33 и чл. 29, ал. 4 от ЗУБ, всяка от които е сочена от жалбоподателката като отделно основание за исканото настаняване. Воден от изложеното, съдът е отхвърлил жалбата на С. Ясмин, лично и като законен представител на малолетната А. И., срещу атакувания отказ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, съдът не се е произнесъл по всички оплаквания в жалбата, с която е бил сезиран, като не е изследвал въпроса за компетентността на издателя на акта. Настоящият състав констатира, че действително в съдебното решение не са изложени мотиви досежно приетото наличие на компетентност на издателя на акта- Началник на отдел "ПМЗ- кв. Овча купел", РПЦ гр. София. Нещо повече, с определение по хода на делото от 07.01.2020 г. като ответник е конституиран Директора на РПЦ гр. София, същият е и призован за о. с. з. на 29.01.20 г. Ход по съществото на спора е даден при участието на горепосоченото лице като ответник, но в съдебното решение е посочено, че ответник по делото е Началникът на отдел "ПМЗ- кв. Овча купел", РПЦ- гр. София. Горепосоченото съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е налице недопустимо разминаване досежно кръга на призованите лица и тези, по отношение на които съдебният акт има обвързваща сила. В нарушение на процесуалните правила съдът не е дал и отговор на въпроса компетентен ли е Началникът на отдел "ПМЗ- кв. Овча купел", РПЦ гр. София, да издаде обжалвания отказ и ако да- по силата на нормативно предписание, акт за делегиране на права, упълномощаване и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Според чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът не е изпълнил в цялост задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК и чл. 172, ал. 2 АПК - не е указал на ответника, че за определени обстоятелства, които са от значение за делото не сочи доказателства, не е обсъдил и отговорил на всички възражения и твърдения на жалбоподателя, които имат значение за правилното решаване на делото. Допуснатите от съда нарушения са съществени и налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 АПК, като конституира като ответник издателя на акта и укаже на ответника да представи доказателства за компетентността на издателя на акта, като в решението си даде отговор на въпроса налице ли е валидно издаден акт. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на осн. чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2, АПК, настоящият състав на четвърто отделение на Върховен административен съд