Решение № 3324 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2014 г.

Решение № 3324 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Национален исторически музей (НИМ), чрез процесуалният му представител адв. Нейкова против решение № 463 от 27.01.2014 г., постановено по адм. дело № 10705/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Стефка Иванова Ангелова е отменено негово решение № 2 с изх. № РД-44-11/11.06.2012 г. с отказ за предоставяне на информация по заявление вх. № РД-44-11/30.05.2012 г. и преписката е върната за ново произнасяне в съответствие с указанията дадени в решението. Постъпила е и частна жалба от Стефка Иванова Ангелова от гр. София, срещу определение № 1083 от 4.03.2014 г. постановено по адм. дело № 10705/2013 г., с което е оставено без уважение искането и за изменение на решение № 463 от 27.01.2014 г., постановено по адм. дело № 10705/2013 г. по описа на Административен съд София - град, в частта за разноските. Касаторът оспорва решението, като неправилно поради нарушение на материалния закон, незаконосъобразно и необосновано по подробно изложени в жалбата съображения. Иска се отмяната му и постановяване на ново. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Оспорва частната жалба като неоснователна. Ответникът по касационната жалба - Стефка Ангелова оспорва същата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира касационната жалба и частната жалба за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество намира същите за неоснователни, по следните съображения: По касационната жалба на Директора на национален исторически музей, С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 2 с изх. № РД-44-11/11.06.2012 г. на директора на националния исторически музей с което е постановен отказ за предоставяне на информация по заявление вх. № РД-44-11/30.05.2012 г. подадено от Стефка Иванова Ангелова и преписката е върната за ново произнасяне в съответствие с дадени задължителни указания. За да постанови оспореният съдебен акт съдът е приел, че с няколко заявления Ангелова е поискала достъп до обществена информация относно Панагюрското златно съкровище. Със заявление с вх. № РД-44-11 от 3.05.2012 г. Ангелова е поискала да й бъдат изпратени подробно описани в заявлението документи, както и е поставила въпроси на които е поискала отговор. По това заявление административният орган се е произнесъл с решение № РД-44-11/21.05.2012 г. С нова заявление вх. № РД-44-11/30.05.2012 г. Ангелова недоволна от получения отговор е поискала предоставяне на същите документи и отговор на същите въпроси, като е поставила допълнителни въпроси и е поискала и други документи. В отговор на заявлението директорът на НИМ е постановил процесното решение. Съдът е приел на първо място, че Националния исторически музей е задължен субект по ЗДОИ, поради което и директорът му като представляващ музея е органът, който следва да постановява актовете във връзка с исканията за предоставяне на информация по ЗДОИ. При така установеното от фактическа страна, представените по делото доказателства и при анализ на приложимата материалноправна уредба съдът е направил извод, че поисканата информация не е от обществения сектор за повторно използване поради което и постановения на осн. чл. 41б и чл. 41а, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация отказ е назаконосъобразен. По изложените съображения съдът е отменил решение № РД-44-11/11.06.2012 г. на директора на националния исторически музей и е върнал преписката за ново произнасяне с указания. Решението е правилно. Първоинстанционния съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на нея е извел правилни и обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ, в чиито чл. 2 се съдържа легално определение на понятието "обществена информация". Според това определение обществена информация е "всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно задължените по закона субекти". С разпоредбата на чл. 3 ЗДОИ се определя кръга на субектите, задължени да осигуряват достъп до обществена информация. В този кръг попадат държавните органи, които създават и съхраняват такава информация. За да възникне задължение за субекта по чл. 3 ЗДОИ да предостави достъп до обществена информация, правото трябва да бъде надлежно упражнено по реда на чл. 24 и сл. ЗДОИ от заявителя. Законодателят е въвел конкретни изисквания към съдържанието на заявлението за достъп, като съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ се изисква описание на исканата информация, а съгласно т. 3 на цитирания текст следва да бъде посочена предпочитаната форма на предоставяне на тази информация. В настоящия случай, както правилно е установил първоинстанционния съд с оглед характера, естеството и целта, за която е поискана информация от заявителката, административния орган неправилно е приел, че се касае за информация за повторно използване с оглед което, като е мотивирал отказа си с разпоредбата на чл. 41б и чл. 41а от ЗДОИ е постановил незаконосъобразен административен акт. Повторното използване на информация от обществения сектор, като правен институт, е легално определен с чл. 2а, ал. 1 от ЗДОИ и регулира използването на съществуваща в обществения сектор информация за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена тя в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор. Видно от подадените заявления Ангелова изрично е записала, че искането й е с правно основание чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, т. е., че тя иска достъп до същата за да си състави собствено мнение за дейността на задължения по закон субект - директора на НИМ. В контекста на изложеното в случаите на достъп по реда на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, информацията е средството, чрез което заявителя цели съставяне на собствено мнение за дейността на задължения субект. В случаите на повторно използване на информация по реда на чл. 2а, ал. 1 от закона, целта е придобиване на самата информация като такава, за последващо използване. Средство за постигането на тази цел е търсенето от страна на заинтересованото лице или организация и задължението за предоставянето й от организацията от обществения сектор, която я събира и/или съхранява. Административният орган следва да прецени допустимостта на искането с оглед разпоредбата на чл. 27 АПК и след преценка на обстоятелствата да се произнесе с мотивиран административен акт. Ако съществуват пречки за предоставяне на исканата информация, същите следва да бъдат посочени. В случай, че информацията която се иска съдържа данни от финансово - икономическо естество, то това следва да бъде посочено в акта, съобразно изискванията на чл. 17, ал. 3 ЗДОИ. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По частната жалба на Стефка Иванова Ангелова Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, образувано е по постъпила частна жалба от Стефка Иванова Ангелова, от гр. София, против определение № 1083 от 4.03.2014 г. постановено по адм. дело № 10705/2013 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставено без уважение искането и за изменение на решение № 463 от 27.01.2014 г. постановено по същото дело в частта за разноските . За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че в последното проведено по делото открито съдебно заседание Ангелова е претендирала присъждането на съдебни разноски. В депозираните на 21.01.2014 г. писмени бележки жалбоподателката е конкретизирала претенцията си и е поискала да и бъде присъдено възнаграждение в размера на минималното юрисконсултско възнаграждение. Съдът е констатирал, че не е представен списък на разноските съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Представянето на такъв списък е процесуална предпоставка за развитие на производство по изменение на решението в частта за разноските. Предвид изложеното, съдът е оставил без уважение искането, като неоснователно. Определението е правилно. Отговорността за разноски е обективна и невиновна. Тя обхваща само направените такива, чието присъждане законодателят е предвидил. Освен това за присъждането им следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1. по делото да са представени доказателства за направени разноски; 2. да е направено искане от съответната страна в срок до приключване на последното съдебно заседание по делото за присъждането им; 3. страната, която иска присъждането им да е представила списък са направените разходи по делото, дори в когато разходът е един. В случая искането е направено своевременно, но по делото не е представен списък по чл. 80 ГПК. Правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение е въведено в самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. С ТР № 6 от 6.11.2013 г., по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС приема, че разпоредбата чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските, като липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта му относно разноските. В контекста на изложеното постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора искането за присъждане на разноски на Стефка Ангелова е неоснователно по следните съображения: По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 25), за предоставяне на процесуално представителство по настоящото дело. Видно от съдебните протоколи от 3.11.2014 г. и от 2.02.2015 г., Стефка Ангелова не е представлявана от адвокат, поради което претенцията за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното и на осн чл. 236 АПК във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на седмо отделение