Решение № 8072 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2020 г.

Решение № 8072 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. С., от [населено място] против решение № 7129/21.11.2019 г. по адм. дело № 1233/2019 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради пропуснат срок по чл. 193 ГПК вр. с чл. 144 АПК за оспорване на документ и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт Е. Вълева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 7129/21.11.2019 г. по адм. дело № 1233/2019 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на П. С., от [населено място] срещу решение № 2153-21-372 от 18.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане № 530703/229 от 27.04.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ. Приел е за установено, че осигурителна книжка, издадена на 27.01.1994 г. на П. С. представлява неистински документ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 530703/229 от 27.04.2018 г. на ръководител "ПО" при ТП на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО, след получен сигнал от ГД"Национална полиция" и извършена проверка, е било поправено разпореждане от 19.05.2004 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност на П. С. и последвалите го, във връзка с неточно декларирани осигурителния стаж и доход. Спорен между страните е осигурителният стаж за периодите 01.01.1992 – 31.12.1995 г. и 01.01.1998 г. – 31.12.2001 г., удостоверен с осигурителна книжка № 5307036561/27.01.1994 г. – общо в размер на 8 години. Осигурителната книжка е била заверена чрез осигурителите ЕТ "Божилов-Тибо" – Т. Б., от [населено място] и ТП" Дейвид Хийт Интернешънъл Лимитид" и при двамата за длъжност управител. Първият от осигурителите е декларирал, че не познава жалбоподателя и не го е назначавал на длъжност управител. Посочва още, че не съхранява трудов договор нито заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, не притежава разплащателни ведомости за периода 1992-1995 г. Посочва, че за процесния период фирмата му е държала сергия на пазар Кирков и помещение в завод КОЦМ, където е работила една жена като продавач. На пазара са се сменили няколко продавачи. Липсвала е потребност от управител. Няма данни в НОИ за издадена на жалбоподателя осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице на длъжност управител в ЕФ "Божилов-Тибо". Има данни за издадена на 11.12.1995 г. осигурителна книжка на С. в качеството му на съдружник в Мобил Трейд ООД. В декларацията за издаване на осигурителната книжка от 11.12.1995 г. С. е заявил, че не е осигурен на друго основание. Това обстоятелство опровергава твърденията му, че до 31 декември 1995 г. е бил осигурен при ЕФ "Божилов-Тибо", тъй като в противен случай е следвало да бъде отразено в лично подписаната и подадена от жалбоподателя декларация. Административният съд е обсъдил по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства (писмени и гласни) и е направил обоснования извод, че няма данни С. да е работил като управител в ЕФ "Божилов-Тибо". Възложена е била проверка на разходите за ДОО и на втория осигурител във връзка със спорния осигурителен стаж, за което е бил съставен констативен протокол. От търговското представителство са изискани разплащателни ведомости. На 10.03.2018 г. С. е подписал декларация, че като представител на ТП" Дейвид Хийт Интернешънъл Лимитид" не може да представи ведомости и други разходооправдателни документи. ТП" Дейвид Хийт Интернешънъл Лимитид" е било вписано на 15.04.91 г. в Търговския регистър на БТПП. За представител е посочен П. С., който в декларация от 01.01.1998 г. е поискал да му бъде издадена осигурителна книжка за дейността. Приложена е декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от 02.02.2002 г. Има данни за осигуряване на С. от 01.01.1998 г. до 31.12.2001 г. като самоосигуряващо се лице в ТП" Дейвид Хийт Интернешънъл Лимитид". Обосновано съдът е приел осигурителна книжка № 5307036561/27.01.1994 г. за неистински документ и по отношение на удостоверените в нея размери на осигурителен доход и на внесени осигурителни вноски във връзка със стажа на С. в ТП" Дейвид Хийт Интернешънъл Лимитид", защото същата не е била приключена относно процесния стаж. Заверките са годишни – за всяка от годините в периода 1998-2001 г., а използвания печат е различен от намиращият се в обръщение към него период от органите на НОИ (видно от книгата за отчет на печатите), което обосновава извода, че заверката относно вноските за ДОО в ТП" Дейвид Хийт Интернешънъл Лимитид" не е направена към момента на приключване на всяка от годините – 98, 99, 2000 г. Създаването на записите в по-късен момент с цел удостоверяване на изгодни за жалбоподателя факти, не може да обоснове съществуването на осигурителен стаж. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло анализа на данните от за процесната осигурителна книжка, извършен от административния съд (чл. 221, ал. 1 АПК). Развитите от касатора доводи за съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с оспорването на документа касаят процесуалните правила на исковото производство, което по своята структура и въведена преклузия в доказването се отличава от производството по оспорване на административни актове. Оспорването на писмен документ в първото по делото заседание, в което той е бил приет от съда не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. КСО не предвижда нито давностни, нито преклузивни срокове за изменение или отмяна на влязлото в сила разпореждане по реда на чл. 99 от КСО, поради което и изтеклият срок от датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия не е пречка за ревизиране на разпореждането от 2004 г. Разпоредбата на чл. 115 от КСО касае вземанията на НОИ за неправилно извършени плащания. Такива вземания обаче не са предмет на настоящото производство, доколкото с атакуваното по административен ред разпореждане подобни не са определени. В тази насока доводите на касатора са неотносими към предмета на спора. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение