Решение № 15527 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2013 г.

Решение № 15527 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5581/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, /сега Д "ОДОП" - София/, против Решение от 27.02.2012 г. по адм. дело № 1476/2006 г. на СГС, Административно отделение, III г състав, с което е отменен ДОА акт № 118/30.09.1999 г., издаден от Началника на ДС "Младост", потвърден с Решение № 806/02.10.2000 г. на Директора на РДД-София, в частта на определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), в т. 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6 /, в размер на 8 458 468 лв., 34 484 370, 3 801 265 лв./, т. 1.7, 1.8, 1.9 от Акта за констатации и осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО увеличен финансовия резултат на ЕТ " Бо - Инженеринг и сервиз" със сумата от 45 813 145 лева. /неденоминирани/, като погасени по давност. С решението си СГС е отменил и решение № 806/02.10.2000 г. на Директора на РДД - София, в частта потвърждаваща ДОА № 118/30.09.1999 г., издаден от Началника на ДС "Младост" по определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ в т. 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6 / в размер на 8 458 468 лв., 34 484 370, 3 801 265 лв./, т. 1.7, 1.8, 1.9 от Акта за констатации и осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО увеличен финансовия резултат на ЕТ "Бо - Инженеринг и сервиз" със сумата от 45 813 145 лв. /неденоминирани/, като погасени по давност. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Касаторът моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърлена жалбата срещу ДОА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Бо - Инженеринг и сервиз", чрез процесуалния си представител адв. Чолаков, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на СГС, като подробни съображения развива в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, при разглеждане на делото, след като прецени допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218 АПК приема за установено следното: Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 213/27.02.2006 г., постановено по адм. дело № 7496/2005 г., състав на ВАС, I отделение, е отменил решение на Софийски градски съд от 26.07.2004 г., постановено по ахд № 5/2001 г. по описа на същия съд, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Бо Инженеринг и сервиз - Борис Попянков" - гр. София срещу частите от ДОА № 118/30.09.99 г., издаден от Началника на ДС "Младост", потвърдени с решение № 806/02.10.00 г. на Директора на Регионална данъчна дирекция-гр. София, в които са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ в т. т. 1.1; 1.2; 1.3; 1.4; 1.5; 1.6 /в размер на 8 458 468 лв., 34 484 370 лв. и 3 801 265 лв./; 1.7; 1.8; 1.9 от Акта за констатации, а делото е върнал за ново разглеждане от друг състав на същия съд в отменената част. При новото разглеждане на делото СГС е отменил ДОА № 118/30.09.1999 г., издаден от Началника на ДС "Младост", потвърден с Решение № 806/02.10.2000 г. на Директора на РДД - София, в частта на определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ в т. 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6 / в размер на 8 458 468 лв., 34 484 370, 3 801 265 лв./, т. 1.7, 1.8, 1.9 от Акта за констатации и осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), увеличен финансовия резултат на ЕТ "Бо - Инженеринг и сервиз" със сумата от 45 813 145 лв., /неденоминирани/, като погасени по давност. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Предмет на спора пред СГС е бил ДОА, в частта, в която са определени данъчни задължения за 1998 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ в т. 1.1, 1.2, 1.3, 1.4, 1.5, 1.6 / в размер на 8 458 468 лв., 34 484 370, 3 801 265 лв./, т. 1.7, 1.8, 1.9 от Акта за констатации и на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на ЕТ "Бо - Инженеринг и сервиз" със сумата от 45 813 145 лева, /неденоминирани/. В случая правилно СГС се е позовал на изтекла абсолютна давност за погасяване на установените с ДОА задължения. От момента на възникване на процесните данъчни задължения - 1998 г. са в действие няколко закона, регламентиращи погасяването по давност на задълженията. Съгласно чл. 22, ал. 2 ЗДПр. (отм.) давността започва да тече от 01.01. на годината, следваща тази, за която се отнася данъчното задължение. В чл. 4, ал. 5 от ЗСДВ е предвидено, че независимо от спирането и прекъсването на давността вземането не се събира, след като са изтекли 15 години от деня, в който то е станало изискуемо. Член 140, ал. 2 ДПК, (отм.) и чл. 171, ал. 2 ДОПК регламентират, че с изтичане на 10 годишен давностен срок, считано от 01.01. на годината, следваща годината през която е следвало да се плати данъчното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите когато задължението е отсрочено или разсрочено. Посочения по - горе 15 - годишен срок не е изтекъл към момента на влизане в сила на ДПК (отм.) и на ДОПК. С оглед промяната в продължителността на срока, настоящият състав на ВАС счита, че следва да се приложи по - краткия 10 - годишния давностен срок. Вярно е, че в ДПК (отм.) и в ДОПК липсва уредба на хипотезите при които има промяна в сроковете на погасителната давност. Налице е непълнота на закона, преодолима чрез способа, предвиден в чл. 46, ал. 2 ЗНА. Доколкото § 7 ПЗР на ЗЗД регламентира основен принцип за изчисляване на сроковете при законодателна промяна на тяхната продължителност, то нормата трябва да се приложи и при изменение на давностните срокове на погасителната давност на публичните задължения. Правилно СГС е приел, че към момента на постановяване на решението си 10-годишният погасителен срок относно процесните задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) е изтекъл, което е наложило отмяната на ДОА в съответната част. Дори и да се приеме другото разбиране, изразено в съдебната практика, че срокът за всички обсъждани задължения е започнал да тече от влизането в сила на ДПК - (01.01.2000 г.), то това не би променило резултата по делото, защото срокът отново е изтекъл към настоящия момент. Предвид изложеното, неоснователно се явява възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е отменил ДОА при липса на допуснати нарушения от страна на данъчните органи, както на процесуалните, така и на материалноправните правила. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника по касационната жалба също не се дължат разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,