Решение № 7381 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12814/2010 г.

Решение № 7381 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12814/2010 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано по жалба на Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп"- гр. София, против Решение № 674/15.06.2010 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-367/2010 г., с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на същото, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон. Счита, че комисията не е преценила правилно доводите по твърденията, изложени в жалбата. Били нарушени изискванията на чл. 70, ал. 1 от ЗОП. Освен това това било атакувано решението за откриване на процедурата, като срещу решението на КЗК имало подадена жалба до ВАС. В съдебното заседание жалбоподателя се позовава на постановено съдебно решение по адм. дело № 9184 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалба на изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД срещу решение на КЗК № 671 от 15.6.2010 г., с което е била установена незаконосъобразност на решението за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет "Застраховка "Отговорност за вреди, причинени на трети лица от собственици и оператори на летище София, летище Пловдив и летище Горна Оряховица за 2010 г." Иска се жалбата да бъде уважена като се съобрази и посоченото съдебно решение. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, не е взел становище по жалбата. Заинтересованата страна - Изпълнителният директор на "Летище София" ЕАД в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението на КЗК за правилно и законосъобразно. Заинтересованата страна "Интерамерикан България" ЗЕАД в писмено становище излага подробни доводи за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни - Изпълнителният директор на "Летище Пловдив" ЕАД и Изпълнителният директор на "Летище Горна Оряховица" ЕАД не взимат становище по жалбата. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите в жалбата, данните по делото и становищата на страните, преценява следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП и е процесуално допустима. Разгледана по същество, по наведените доводи за неправилност, Върховният административен съд установи следното: Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение № 674/15.06.2010 г. на Комисия за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-367/2010 г., с което е оставена без уважение жалбата на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" против Решение № 179/21.04.2010 г. на Изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД, на Изпълнителния директор на "Летище Пловдив" ЕАД и на Изпълнителния директор на "Летище Горна Оряховица" ЕАД за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществена поръчка с предмет "Застраховка "Отговорност за вреди, причинени на трети лица от собственици и оператори на Летище София, Летище Пловдив и Летище Горна Оряховица за 2010 г.", открита с решение № 132/30.03.2010 г. на възложителите. В жалбата и в съдебно заседание на 16.02.2010 г. е било направено искане за спиране производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по адм. дело № 9184/2010 г., чийто предмет на спора е решение № 132/30.03.2010 г. за откриване на процедурата по процесната обществена поръчка. С определение, постановено в съдебно заседание на 16.02.2011 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр с чл. 144 АПК, ВАС е уважил така направеното искане и е спрял производството по делото. С определение от 1.04.2011 г. производството по делото е възобновено. Към делото е приложен препис от влязло в сила решение № 2694 от 22.02.2011 г., с което е отхвърлена жалбата против решение № 671/15.06.2010 г. по преписка № КЗК-276/12.04.2010 г. на КЗК. С последното е установена незаконосъобразност на № 132/30.03.2010 г. за откриване на процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка. Настоящият състав на ВАС, като прецени становищата на страните и провери оспореното решение на КЗК и взе пред вид настъпилите нови факти - установената незаконосъобразност на решението на възложителите за откриване на процедурата по обществената поръчка, приема следното: Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗОП (приложим в редакцията действаща към момента на образуване на производството), всяко решение, действие или бездействие на възложителите в процедурата за възлагане на обществената поръчка до сключването на договора или на рамковото споразумение подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност пред КЗК. Това законодателно решение е изключение от общото правило по чл. 21, ал. 5 от АПК, че актовете, волеизявленията, действията и бездействията на административния орган, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални административни актове не са индивидуални административни актове, при което на обжалване подлежат само крайните актове, с които тези процедури завършват. В производствата по ЗОП всички решения, действия или бездействия на възложителя в процедурата по ЗОП са отделни индивидуални административни актове и подлежат на самостоятелно обжалване. От друга страна незаконосъобразността на съответното междинно действие, бездействие или адм. акт, издаден от възложителя, когато тя вече е установена в проведено производство по жалбата срещу него с влязло в сила решение на КЗК, респективно - на ВАС, рефлектира и върху законосъобразността на акта на възложителя за класиране на кандидатите и определяне на изпълнител. Установената незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата води до незаконосъобразност и на крайният акт на възложителя за класиране на кандидатите и определяне на изпълнител. При тези данни обжалваното пред КЗК решение на възложителя се явява незаконосъобразно. При тази фактическа обстановка, с оглед новонастъпилите обстоятелства, настоящият състав намира, че не следва да бъдат обсъждани доводите за незаконосъобразност на решението на КЗК. По делото безспорно е установено, че е сключен договор между възложителите и определения за изпълнител на процесната обществена поръчка. Същият е сключен законосъобразно след влизане в сила на определението на КЗК за неналагане на временна мярка. Сключването на договора е обективен факт, който следва да бъде отчетен, по аргумент от чл. 122г, ал. 4 ЗОП, уреждащ последиците в тази хипотеза. Съдът в настоящия си състав намира, че в случая следва да приложи тази разпоредба, като решението на КЗК следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде установена незаконосъобразността на обжалваното пред КЗК решение на възложителя. По изложените съображения и на основание чл. 122е от Закона за обществените поръчки, Върховният административен съд - Четвърто отделение,