Решение № 251 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2007 г.

Решение № 251 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4745/2007 г., I г. о., ГК докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по касационна жалба на В. П. С. от гр. Б. срещу въззивното решение № 187 от 12.06.2007 г. по гр. дело № 292/2007 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 88 от 15.03.2006 г. по гр. дело № 371/2005 г. на Ботевградския районен съд в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата В. С. Ц. и детето С. В. Ц. /родено на 28.04.2004 год., като е предоставена възможност на бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 до 18.00 ч., както и един месец годишно през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката. Поддържат се оплаквания за необоснованост с искане за изменение на решението в частта относно режима на личните отношения, като бъде постановено бащата да вижда и взема детето в присъствието на майката и да отпадне правото му да вижда и взема детето един месец през лятото. Ответникът по касация В. С. Ц. от с. В., обл. Софийска не е ангажирал становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С първоинстанционното решение е бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен гражданския брак между В. П. С./Ценова/ по вина и на двамата съпрузи. Родителските права върху роденото от брака дете С, роден на 28.04.2004 г. били предоставени за упражняване от майката, като бил определен режим на лични отношения на бащата с детето, който да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 9.00 до 18.00 ч., както и един месец в годината през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 45 лева, а съдът постановил след развода жената да носи предбрачното си фамилно име С. С решение № 335 от 23.06.2006 г. по гр. дело № 438/2006 г. Софийският окръжен съд е оставил в сила решението в частта относно режима на лични отношения на бащата с детето. С решение № 106 от 8.03.2007 г. по гр. дело № 1077/2006 г. Върховният касационен съд, II г. о. отменил въззивното решение в частта по определения режим на лични отношения и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, с указания да се уведоми Д. "С" по местоживеенето на детето, от която се изиска информация за отношенията на всеки от родителите с детето, битовите условия, налице ли са пречки режима на лични отношения да се осъществява извън дома, в който се отглежда детето. При новото разглеждане на делото въззивният съд изискал социален доклад от Д. за социално подпомагане, отдел "З", гр. Б., от който е видно, че бащата В. Ц. живее в къщата на родителите си в с. В., общ. Ботевград и обитава втория етаж, състоящ се от две стаи, кухня и хол, при много добра битова обстановка, като сградата е газифицирана. За да потвърди решението на първата инстанция в частта относно режима на лични отношения, въззивният съд е приел, че за правилното развитие и възпитание на детето е необходимо по-продължителен контакт и с другия родител, за да се осуети възможността да се отчужди от него. Прието е, че на този етап от развитието на детето, биологическата зависимост между него и майката не е така силна, че да налага присъствието на последната при свижданията. Върховният касационен съд, състав на II г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения: Окръжният съд правилно е приел, че с така определения режим на лични отношения на бащата с роденото на 28.04.2004 г. дете, ще се обезпечи възможно по-широк контакт между двамата, което няма да позволи да се стигне до отчуждение на детето от родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права. Правилно е преценено, че полът и възрастта на детето не налагат ограничаване на личните контакти на бащата с него, тъй като ежедневни непосредствени майчини грижи изискват пеленачетата и децата, които са на по-малко от три години. Предвид на това, правилно съдът е приел, че не се налага присъствието на майката по време на свижданията, нито пък ограничаване на режима на лични отношения с лишаване на бащата да вижда и взема при себе си детето за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Решението е съобразено още и с добрите битови условия, при които живее бащата, както и с липсата на данни, че последният е имал прояви, създаващи му отрицателен нравствен облик и представляващи лош пример за детето. В обобщение, обжалваното решение е постановено в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и като законосъобразно и правилно постановен съдебен акт следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.