Решение № 4981 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10436/2020 г.

ВАСIII отделение19.04.2021 г.докладчик т Таня Куцарова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3446 от 30.06.2020, постановено по адм. д № 12445 по описа за 2019 г. на Административен съд - С. град. Р. не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4981 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10436/2020 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба на Н. Т. от гр. С. против решение № 3446 от 30.06.2020, постановено по адм. д № 12445 по описа за 2019 г. на Административен съд - С. град. Р. се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявените искови претенции. Ответникът - Софийски градски съд в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на АССГ да се остави в сила. Претендира направените пред касационната инстация разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна в проведеното първоинстанционно произодство пред АССГ, поради което е допустима разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение № 3446 от 30.06.2020, постановено по адм. д № 12445 по описа за 2019 г. АССг е разгледал по същество иска на Н. Т. от гр. С. против Софийски градски съд, предявен на осн. чл. 1, ал. -1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение размер на 600 лева представляващи пропуснат доход – неизплатено възнаграждение за участие в съдебни заседания, като съдебен заседател, поради незаконната му замяна по дела, по които същият вече е бил определен да участва. Изброени са конкретни номера на дела. Предявен е бил и иск за присъждане на обезщетение в размер на 400 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, стрес, унижение, душевен дискомфорт, създаващи чувство за непълноценност на жизнените функции и безсилие, във връзка с незаконната му смяна по делата. С молба от 08.11.2019 г. искът е уточнен, като е посочено, че вредите са вследствие от незаконосъобразни действия на ръководството на СГС, което го е заменило, като съдебен заседател по пет дела (нохд № 2860/2018 г., № 5313/2018 г., № 3171/2018 г. 5947/2017 г. (нов номер 1324/2018 г.) и № 2925/2018 г.) през 2018 г., на които не е бил даден ход, в нарушение на чл. 258, ал. 1 от НПК и Наредба № 7 от 28.09.2017 г. за съдебните заседатели на ВСС. А. съд - С. град е отхвърлил исковите претенции, като е приел, че не се установяват незаконосъобразни действия от страна административни органи или длъжностни лица при ответника, които могат да са станали причина за твърдените от ответника неимуществени вреди, т. е. не е налице първата от кумулативно посочените в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Видно от доказателствата в преписката, исковата претенция на ищеца се основава на твърдение за незаконосъобразни действия от страна на СГС в процеса на формиране на съдебните състави при разглеждане на наказателни дела с участие на съдебни заседатели, когато, поради недаване на ход на делото в открито съдебно заседание, на основанията, посочени в НПК, за следващо съдебно заседание по същото дело, се определят нови съдебни заседатели. В исковата молба са посочени 6 на брой дела, по които ищецът е бил заменен като съдебен заседател, след определение за недаване ход на делото в о. с. з. За обосноваване на твърдението за незаконосъборазност на действията на служители на СГС при замяна на съдебните заседатели, се позовава на становище на инспектор от ИВСС по жалба вх. № Ж-15-890/2018 г., в която по конкретно посочено дело - НОХД № 5947/2017 г. е установена неправилна практика - противоречие с чл. 258, ал. 1 НПК и Наредба № 7/28.09.2017 г., свързана със смяната на съдебните заседатели до даване ход на съдебното следствие. От доказателствата по делото се установява, че практиката, свързана с избиране на нови съдебни заседатели за следващо съдебно заседание но НОХД, след недаване ход на делото, се основава на решение на Общото събрание на съдиите от Наказателно отделение при СГС от 18.09.2015 г., протоколът от което е приложен като доказателство. От съдържанието на делото се установява, че съдиите от ОС на НК на СГС са решили да не се извършва промяна в досегашния начин на избиране на съдебен заседател, а именно, при недаване ход на делото, за следващото съдебно заседание да се избират чрез системата за случайно разпределение нови съдебни заседатели. Изборът на нови съдебни заседатели за съдебно заседание след недаване ход на НОХД, от съдебните служители на принципа на случайното резпределение, е извършван в изпълнение на решение на Общото събрание на НК на СГС. П. на съдебните служители в този смисъл няма самостоятелен административен характер на действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Тя представлява пряко изпълнение на решението на съдиите от ОС на НК на СГС. В. от съдържанието на приложеното по делото Становище на инспектор към ИВСС по жалбата на ищеца № Ж- 15. -890/2018 г. по НОХД № 5947/2017 г., избирането на нови съдебни заседатели по посоченото дело, след като на същото не е даден ход в о. с. з., е определена като неправилна. Това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за да се ангажира отговорността на държавата за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ спрямо ищеца. Според чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Основание за уважаване на иск по чл. 1 ЗОДОВ и за ангажиране на отговорността на държавата е увреждащото гражданина действие да е незаконосъобразно, а незаконосъобразността му да може да установена било пряко в производството по чл. 256 АПК с влязъл в сила съдебно решение на административния съд, било инцидентно от същия съд в производството по иска по реда на чл. 204, ал. 4 АПК. От една страна, както се посочи, действията по извършване на случайния избор на съдебни заседатели от служителите на СГС имат характер на пряко изпълнение на акт на ОС на съдиите от НК на СГС. П. извършването им не се твърди, нито се установява да е нарушено установеното от закона императивно правило на случайния избор. На следващо място - практиката да се избират нови съдебни заседатели след недаване ход на делото по конкретни НОХД, не може да се контролира за законосъобразност поради противоречие с чл. 258 НПК, нито пряко, нито инцидентно от административния съд - в производството по чл. 203 АПК, вкл. и при инцидентния контрол по реда на чл. 204, ал. 4 АПК, според който незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Да се установи по реда на чл. 256 АПК или по реда на чл. 204, ал. 4 АПК от административния съд по иска противоречие със закона при формиране на съдебен състав, разглеждащ конкретно НОХД, означава административният съд да се изземе компетентност на въззивна или касационна инстанция по същото НОХД, доколкото нарушението на чл. 258 НПК се контролира само по реда на инстанционния съдебен контрол върху съдебните актове. Това е въпрос, който засяга било валидността, било допустимостта, било правилността на присъдата и компетентна по този въпрос е само горната съдебна инстанция. Ето защо, като е приел, че не е налице незаконосъобразно действие от страна на служителите на ответника по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следвада се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

1