Решение № 6558 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14692/2019 г.

Решение № 6558 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14692/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Б. в качеството на управител и представляващ УМБАЛ "Дева Мария" ЕООД гр. Бургас, чрез процесуален представител адвокат Е. Кокаларова против решение № 1545 от 27.09.2019 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 1553/2019 г. С него се отхвърля жалба на дружеството срещу заповед за налагане на санкции за 11 нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО и чл. 289, т. 6 от НРД за медицински дейности за 2018 г. по 200 лева за всяко, в общ размер на 2200 лева, издадена от директора на РЗОК Бургас на 19.06.2019 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на РЗОК Бургас взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Основно възражение е за допускане на нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с произнасянето от арбитражна комисия и по същество по фактическия състав на нарушението, че не следва да се прилагат рентгеновите филми, тъй като не са служили за поставяне на диагнозата. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. В хипотезата на разпоредбата на чл. 75, ал. 6 ЗЗО е прието, че няма задължение да се произнася арбитражна комисия, а по отношение изискванията на КП 123 е прието, че всички ренгенови филми следва да се прилагат към ИЗ, което не е било извършено, съгласно констатациите преди издаване на заповедта за налагане на санкции. При отсъствие на нарушения е отхвърлена жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първото възражение е за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на доказателствата по делото. Това възражение е неоснователно. Съдът е установил по безспорен начин, че извършените ренгенови изследвания не са били последвани от прилагането към ИЗ на рентгеновия филм, което е нарушение по чл. 289, т. 6 НРД МД за 2018 г. Задължението е всички медикодиагностични изследвания да се обективизират само с оригинални документи, които задължително се прикрепват към ИЗ, рентгеновите филми или друг носител на ренгенови образи се прикрепват към ИЗ, рентгенологичните изследвания се интерпретират от специалист по образна диагностика съгласно медицински стандарт, "Образна диагностика", В случай, че оригиналните документи са необходими на пациента за продължение на лечебно диагностичния процес или за експертиза на здравословното състояние, това се вписва в ИЗ срещу подпис на пациента и в епикризата. Това задължение е последица от изискванията за документиране в хода на хоспитализацията, и е без значение дали може да се постави диагноза на определен етап от изследванията, каквото е неоснователно възражението, че констатираното нарушение е маловажно. На следващо място е неоснователно възражението, че има нарушения в административното производство във връзка с произнасянето от арбитражна комисия. По констатациите преди издаване на заповедта за налагане на санкции са направени възражения, поради което директорът на РЗОК е изпратил писмо на основание чл. 75, ал. 5 ЗЗО във връзка с възраженията на УМБАЛ Дева Мария ЕООД против протокол № 476/19.04.2019 г., издаден от контролни органи на РЗОК Бургас, за посочване на представители от квотата на РК на БЛС Бургас, които да участват в арбитражна комисия. Писмото е получено на 13.05.2019 г., а заповедта е издадена на 19.06.2019 г. много повече от двуседмичния срок от поканата за сформиране. При това положение според чл. 75, ал. 6 директорът на РЗОК може да издаде заповедта за налагане на санкции без да има произнасяне от арбитражна комисия като задължителна материална предпоставка за законосъобразност на заповедта за налагане на санкции. Директорът на РЗОК не е длъжен и да изпраща преписката за произнасяне от арбитражна комисия в този случай, каквото е неоснователното възражение, тъй като процедурата ясно е посочена в чл. 75 ЗЗО, аналогично в чл. 408 - чл. 418 от НРД МД за 2018 г. При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което съдът определя на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение