Решение № 6496 от 29.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директора на Национална агенция за приходите, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Кьосева, срещу решение 2859/28.04.2021 г., постановено по адм. дело 11732/2019 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед ЧР-01-437/19.09.2019 г. на председателя на Държавна комисия по хазарта и Национална агенция за приходите /правоприемник на Държавна комисия по хазарта/ е осъдена да заплати направените в производството съдебно -деловодни разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатената държавна такса за производството. Ответникът по касационна жалба С. Веселинов, чрез процесуален представител адв. Джигански оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на С. Веселинов срещу заповед ЧР-01-437/19.09.2019 г. на председателя на Държавна комисия по хазарта, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на С. Веселинов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл и е прекратено служебното правоотношение със С. Веселинов, заемащ длъжността "главен инспектор" в отдел "Контролна дейност" в дирекция "Лицензионна и контролна дейност" в Държавна комисия по хазарта. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, независимо че от доказателствата по делото се установяват извършените действия от жалбоподателя, квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения относно първите две нарушения, с което е осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, то по отношение на третото дисциплинарното нарушение е приел, че същото не е безспорно доказано. Решението е неправилно. Административният съд е изложил обосновани изводи относно компетентността, спазването на формата и административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Настоящият съдебен състав не споделя изводите му, че дисциплинарното нарушение по т. 3 от заповедта, а именно в нарушение на т. 9 от заповед З-348/29.12.2015 г. на председателя на ДКХ С. Веселинов не се е регистрирал редовно при влизане и при излизане от сградата на ДКХ с личния си служебен пропуск на пропусквателното устройство /турникет/ на сградата на ДКХ, като на конкретно посочени дати са налице липсващи регистрации /чекиране/ със зачисления му личен служебен пропуск, както следва: на датата 14.03.2019 г. не се е регистрирал за изход от сградата; на датата 15.03.2019 г. не се е регистрирал за изход от сградата; на датата 28.03.2019 г. не се е регистрирал за вход в сградата; на датата 09.05.2019 г. не се е регистрирал за изход от сградата; на датата 10.05.2019 г. не се е регистрирал за изход от сградата; на датата 16.05.2019 г. не се е регистрирал за изход от сградата; на датата 23.05.2019 г. не се е регистрирал за изход от сградата; на датата 06.06.2019 г. не се е регистрирал за изход от сградата; на датата 01.07.2019 г. не се е регистрирал за изход от сградата и на датата 03.07.2019 г. не се е регистрирал за изход от сградата, не може да се приеме за несъмнено установено, че е налице. Това нарушение е установено от събраните по делото доказателства, а задължението, което е нарушено е посочено в т. 9 от заповед З-348/29.12.2015 г. на председателя на ДКХ. Съгласно т. 9 от горепосочената заповед регистрацията, отчитането и контрола по спазването на работното време в сградата на ДКХ, находяща се на адрес: гр. София, бул. Акад. Иван Гешов 15 се осъществява чрез автоматизирана електронна система. Служителите на ДКХ са длъжни да се регистрират с личните си магнитни служебни пропуски на пропускателното съоръжение /турникет/ при всяко влизане и излизане от сградата. Същите нямат право да преотстъпват на други лица служебните си пропуски по каквито и да е причини. Неправилно съдът е приел, че заповед З-348/29.12.2015 г. на председателя на ДКХ не е сведена до знанието на оспорващия, съответно административният орган е приложил правила без да има такова право. За доказване факта на запознаване на служителя с възложените му със заповед З-348/29.12.2015 г. на председателя на ДКХ служебни задължения не се изисква специално волеизявление, писмено или друго доказателствено средство, тъй като същата е публикувана на вътрешната интернет страницата на ДКХ и за същата съществува необорима презумпция за знанието й от страна на нейните адресати, в качеството им на държавни служители. Настоящият състав намира, че административният съд е интерпретирал неточно заключението на допуснатата Съдебна компютърно-техническа експертиза, като приема, че от същото се установява, че изградената система за пропускателен режим може да бъде манипулирана, като могат да влизат повече от един човек без да се чекират, което е опорочило направените от него фактически и правни изводи. Назначеното вещо лице е посочило, че много хипотетични проблеми биха могли да бъдат описани за системата, но в реална експлоатация нещата стоят относително просто, като в случая не е било необходимо съдът да излага съображения, при липса на данни по делото, че системата за контрол за достъп до сградата на ДКХ е била технически неизправна или същата е била манипулирана. В потвърждение на горното е и приложеното към делото писмо изх. 1911/16.09.2019 г. от Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), представляващо отговор по повод запитване от ДКХ, в което изрично е посочено, че не са констатирани повреди или сривове в процеса на работа в системата за контрол на достъпа и отчитане на работното време на всички служители в сграден комплекс "Център по хигиена", в периода 01.02.2019 г до 31.07.2019 г., включително, като през посочения период са били направени два профилактични прегледа на системата на 14.03.2019 г. и на 13.06.2019 г. Невярно е твърдението на решаващия съд, че така изложените фактически обстоятелства нямат връзка със сочените за нарушени разпоредби на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). Съдът е следвало да съобрази редакцията на КПСДА (Приет с ПМС 126 от 11.06.2004 г., обн., ДВ, бр. 53 от 22.06.2004 г., отм., бр. 33 от 7.04.2020 г., в сила от 8.05.2020 г.), т. е. действащото право към процесните дати. Съгласно чл. 5, ал. 2 КПСДА, в приложимата редакция, при изпълнение на служебните си задължения служителят следва поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него, а съгласно чл. 11 от кодекса в приложимата редакция служителят е длъжен да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения, като същите съответстват на изложените фактически обстоятелства, а съображенията на съда в обратния смисъл са неправилни. Предвид горното, обжалваното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което жалбата на С. Веселинов срещу заповед ЧР-01-437/19.09.2019 г. на председателя на Държавна комисия по хазарта като неоснователна бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на касатора. На НАП следва да бъде присъдена сумата от 200 лева, общо за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение - по 100 лева за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и сумата от 70 лева, внесена за държавна такса за касационното производство, видно от представената вносна бележка или общо сумата от 270 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение