Решение № 6238 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2014. г.

Решение № 6238 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2014. г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция", гр. Видин, срещу Решение № 35 от 26.05.2014 г. на Административен съд, гр. Видин, постановено по административно дело № 74/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил Решение № з-339 от 16.08.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Видин, с което от Георги Антов Цветков е отнето разрешение за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие и иззето притежавано ловно оръжие и боеприпаси.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че оспореното решение е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като липсват мотиви за издаване на акта. Не отчел, че Цветков е осъден за умишлено престъпление от общ характер - убийство по чл. 115 от Наказателния кодекс (НК), както и че съществува опасност ловното оръжие да бъде използвано за различна цел, от тази, за която е предназначено предвид обстоятелството, че умишленото престъпление е извършено с ловна пушка. Неправилни счита мотивите на съда досежно приложението на непълната съдебна реабилитация. Моли съда да отмени обжалваното решение и да потвърди Решение № з-339. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Райна Петрова.

Ответникът по касационната жалба - Георги Антов Цветков, счита същата за неоснователна. Сочи, че през 2011 г. от съответните служители на районното управление била извършена обстойна проверка и му било издадено разрешение за носене на оръжие. Съдът правилно приел, че реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законът свързва с него, освен ако в закон не е предвидено друго. Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия не съдържа друго, поради което важи общото правило на чл. 85, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Сочи, че по време на действие на разрешителното спазвал всички законови изисквания за носене, съхранение и употреба на ловно оръжие. Съдът правилно приел, че в оспореното решение не е посочено каква точно различа цел има предвид органът. Като обсъдил събраните по делото доказателства, съдът достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспореното решение. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените разноски. Ответникът се представлява от адв. Лъчезар Минчев, Адвокатска колегия, гр. Видин.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно тълкувал чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), което довело до нарушение на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Административният акт е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания и тълкуването на относимата правна норма не е разширително. Характерът на престъплението, за което лицето е осъдено, независимо от реабилитацията по чл. 85 НК, обуславя необходимостта от издаването й. Реабилитацията в конкретния случай е ирелевантен факт за законосъобразността на обжалвания административен акт и не може да заличи с обратна сила престъплението от общ характер, тъй като самият юридически факт не е обвързан с последващия резултат, а дори и да е така, в случая е налице доказана невъзможност за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие, обратно на хипотезата, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 25.10.1994 г., с присъда по наказателно общ характер дело № 95/1993 г. Окръжен съд, гр. Видин, осъдил Георги Антов Цветков на четиринадесет години "лишаване от свобода" за извършено престъпление по чл. 115 НК, защото на 10.12.1991 г. в с. Септемврийци, на площада, умишлено с ловна пушка прострелял и умъртвил Даниел Борисов Иванов.

1. На 31.03.1995 г. присъдата била потвърдена от Върховния съд с Решение № 82, постановено по наказателно общ характер дело № 642/1994 г.

1. На 26.10.2000 г. с протоколно определение, постановено по дело № 1672/2000 г. Софийски градски съд, на основание чл. 70, ал. 1 и 6 НК, освободил условно предсрочно Цветков от изтърпяване на останалата му част от наказанието "лишаване от свобода" при изпитателен срок от три години, пет месеца и двадесет и един дни.

1. На 20.09.2011 г., с определение по частно наказателно дело № 271/2011 г., Видинският окръжен съд реабилитирал Цветков.

1. На 2.12.2011 г. началникът на Районно управление "Полиция", гр. Видин, издал на Цветков разрешение за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие - серия ВН, № 157896, валидно до 2.12.2016 г., за три броя ловно гладкоцевно оръжие - ловна пушка, калибър 12, и боеприпаси.

1. На 17.07.2013 г., Цветков подал искане, вх. № 12505, за издаване на разрешение за придобиване на ловно нарезно огнестрелно оръжие.

1. На 16.08.2013 г., с Решение № з-339, началникът на Районно управление "Полиция", гр. Видин отнел от Цветков разрешение за носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие - серия ВН, № 157896, и притежавано ловно огнестрелно оръжие - три броя ловно гладкоцевно оръжие ловна пушка, калибър 12, и боеприпаси.

1. По делото са приложени членска карта на Цветков за Национално сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България", заверена за 2013 г. и 2014 г., билет за лов, заверен за 2013 г. и 2014 г., удостоверение за подборно ловуване, грамота.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В решението не са изложени конкретни мотиви относно фактическите основания, за да се прецени защо органът приел наличие на хипотезата по чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с т. 2 ЗОБВВПИ. Приел, че доказателствата по делото не обосновават предвидената в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ отрицателна предпоставка, при наличието на която се отнема издадено разрешение - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, тъй като е налице реабилитация. Приел, че доказателствата по делото установяват наличие на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ цели - ловни, за което органът не изложил мотиви. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспореното решение и го отменил.

Този извод на съда е правилен.

Безспорно по делото е, че оспореното решение е издадено на основание чл. 155 и чл. 58, ал. 2, т. 10 във вр. с т. 2 ЗОБВВПИ. Член 155, ал. 1 ЗОБВВПИ визира обстоятелствата, при наличието, на които издаденото разрешение за притежаване, носене и употреба на оръжие се отнема. С оглед на това органът правилно посочил основното правно основание за издаване на акта си. Но за да бъде оспорената заповед законосъобразна не е достатъчно органът да посочи разпоредбата на чл. 155 ЗОБВВПИ. Нормата съдържа различни хипотези и органът е длъжен да установи коя от тях в случая е приложима. Органът посочил чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с т. 2 ЗОБВВПИ.

Преди всичко следва да се посочи, че визираните в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ обстоятелства са самостоятелни основания за отнемане на издадено разрешително. Те не могат да бъдат във връзка едно с друго, тъй като между тях не е налице някаква форма на обвързаност или зависимост. С оглед на това посоченото от органа - чл. 58, ал. 1, т. 10 във вр. с т. 2 ЗОБВВПИ, е неправилно. Вярната правна квалификация, ако са налице фактическите предпоставки за това, би могла да бъде чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 10 ЗОБВВПИ, т. е. едновременно наличие на две от десетте самостоятелни основания за отнемане на издадено разрешително. Съдът правилно установил самостоятелността на всяко от основанията за отнемане на разрешителното и извършил проверка за тяхното съществуване, без да издирва наличие на взаимна обусловеност между тях.

Какво показват фактите по делото досежно приетите от органа правни основания за изземване на разрешителното?

По чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ:

Точка 2 визира два факта - осъждане за умишлено престъпление от общ характер и образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно, относима за предмета на спора, е хипотезата на осъждане за умишлено престъпление от общ характер. От съдържанието на разпоредбата е видно, че юридическият факт, при настъпването, на който разрешителното следва да бъде отнето, е осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Законодателят не е поставил никакви изисквания или ограничения по отношение на осъждането, на изтърпяването на наказанието или по отношение на правните последици от осъждането. С оглед на това и в съответствие с чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, както правилно и обосновано приел и съдът, употребеното от законодателя понятие - осъждане за умишлено престъпление от общ характер, е използвано с утвърденото в позитивното право правно значение.

Ноторно е, че едно лице е осъдено, когато с влязла в сила присъда е признато за виновно в извършването на престъпление. За целите на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ релевантен е вида на престъплението и формата на вината. Законодателят изисква това да бъде умишлено престъпление от общ характер. Кои престъпления са от общ характер установява Наказателния кодекс. От доказателствата по делото е безспорно, че Цветков извършил именно умишлено престъпление от общ характер, за което бил осъден с влязла в сила присъда. Спорът по делото е релевантен факт ли е това осъждане при наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който Цветков е реабилитиран.

Съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. Както правилно сочи съдът, Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия не установява каквото и да било отклонение от общото правило на чл. 85, ал. 1 НК. С оглед на това и в съответствие с влязлото в сила определение на съда за допускане на съдебна реабилитация правните последици от осъждането на Цветков, считано от датата на влизане на определението в сила - 27.09.2011 г., са заличени. Това значи, че за държавните органи лицето не е осъждано. Този извод, както правилно приел и съдът, е в противоречие с фактическите и правни основания за издаване на оспореното решение - чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ и осъждане за умишлено престъпление от общ характер.

Защо законодателят не е предвидил изключение от правните последици на реабилитацията в хипотеза като настоящата е въпрос неотносим към предмета на делото. Релевантно за правилността на съдебното решение е обективираното в правни норми регулиране на съответните правни отношения. Извън правото остават съображения, които макар и да имат своето житейско основание не са включени от законодателя в правното регулиране.

По чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ:

С т. 10 законодателят въздига като условие за издаване на разрешение наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснова издаването на разрешението. В контекста на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ това значи липса на основателна причина. Коя причина е основателна законодателят лимитативно е определил. Една от признатите от законодателя за основателни причини е ловни цели. Както обосновано сочи в мотивите си съдът по делото са представени доказателства, които установяват наличие на твърдяната от Цветков цел - лов. Ако органът счита, че тези доказателства са недостатъчни, за да установят по искания от закона начин наличието на целта, е следвало да изложи мотиви. Вместо да обоснове липсата на исканата от закона цел органът обвързал целта с другото самостоятелно основание за отказ - това по т. 2. Но както бе посочено по-горе всяко от основанията по чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е самостоятелно и не може едното основание да се доказва с наличието на другото, отделен е фактът, че другото основание също не е доказано.

Видно от изложеното съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, правилно тълкувал и приложил спрямо тях релевантните материалноправни норми, поради което решението е правилно, в съответствие с материалния закон. Съдът само пропуснал, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, да изпрати преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Но по отношение на тази непълнота на съдебното решение не е налице обжалване от страна на ответника по касационната жалба, поради което касационният съд не следва да се произнася досежно нея. Съдът счита за необходимо да посочи, че отменителното решение не указва на органа съдържанието на акта, който трябва да издаде, а дава само задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Видин, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - касатор, да заплати на Георги Антов Цветков направените по делото разноски. Същите, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие серия ЛМ, № 00000001 от 29.01.2015 г., са в размер на 200, 00 лв.

Съдът констатира, че с обжалваното решение съдът осъдил началника на Районно управление "Полиция" да заплати на Цветков направените по делото разноски. Следва да се посочи, че административният орган няма гражданска, а само административноправна правосубектност. Той няма собствен бюджет и не може да бъде носител на задължението за разноски. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура се намира органът и именно то трябва да бъде осъдено да заплати направените по делото разноски. Жалба обаче срещу решението в частта за разноските касаторът не е депозирал, поради което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд не може да се произнесе по правилността на решението в частта за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд