Решение № 10280 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 725/2009 г.

Решение № 10280 от 3.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 725/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: едната от началника на Митница Свищов, и от директора на РМД - Русе, чрез процесуален представител юрк. Красимир Петков; и втората - от "Тимбарк България" ЕООД, срещу решение № 3 от 28.03.2008 г., постановено по а. х. д. № 558 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. Русе (допълнено с решение по реда на чл. 176 АПК № 16 от 21.11.2008 г.), с което са отменени решение № АТ47-0048 от 3.10.2007 г. на началника на Митница - гр. Свищов, в частта, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 59 145 лв. за внос на кафе капучино, осъществен по 25 бр. митнически манифести и ЕАД, и потвърдилото го решение № У-44-15-0323 от 31.10.2007 г. на директора на РМД - гр. Русе; признато е право на възстановяване на акциз на "Тимбарк България" ЕООД - с. Казачево, Ловешка област, по 25 бр. митнически манифести и ЕАД за периода 14.04 - 21.12.2006 г. и е оставено без уважение искането за присъждане на законната лихва. И в двете касационни жалби по подробно изложени в тях мотиви се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата на началника на Митница - Русе, и на директора на РМД - Русе, по същество са повторени възраженията на касатора, направени пред първоинстанционния съд. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства е приел, че са налице законоустановените предпоставки за възстановяване на акциз за вноса на процесните стоки. С жалбата, подадена от "Тимбарк България" ЕООД чрез процесуалния му представител юрк. С. Лозанова-Пъшкова, се обжалва решение № 16 от 21.11.2008 г. по адм. дело № 558 от 2007 г. на АС - Русе, в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата му за допълване на решение № 3 от 28.03.2008 г., постановено по същото дело, относно присъждане на законна лихва върху признатия за възстановяване акциз в размер на 59 145 лева. Изложените от касатора доводи и съображения се определят като такива за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че неоснователно съдът е отказал да му присъди претендираната законна лихва, тъй като същата се дължи по силата на закона и е поискана своевременно. Претендира присъждане на разноски. Всеки от касаторите съответно оспорва жалбата на другата страна и моли съда да я отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на двете жалби, наведените в тях касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни и в законоустановения срок. Разгледани по същество, и двете са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение № 3 от 29.03.2008 г. постановено по адм. дело № 558 от 2007 г. съставът на Административен съд - Русе, по жалба на "Тимбарк България" ЕООД, е отменил решение № АТ47-0048 от 3.10.2007 г. на началника на Митница - Свищов, в частта в която е отказано възстановяване на акциз в размер на 59145 лв., за внос на капучино с кафе "La Festa 3 в 1", осъществен по 25 бр. митнически манифести и ЕАД и потвърдителното решение № У-44-15-0323 от 31.10.2007 г. на директора на РМД - Русе. С решение № 16 от 21.11.2008 г. по адм. дело № 558 от 2007 г. на АС - Русе, постановено по молба на "Тимбарк България" ЕООД за допълване на решение № 3 от 28.03.2008 г., постановено по същото дело, е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на законна лихва върху признатия за възстановяване акциз в размер на 59 145 лева. По касационната жалба, подадена от директора на РМД - Русе, и от началника на Митница - Свищов: За да отмени решението на началника на Митница - Свищов, и потвърждаващото го решение на директора на РМД - Русе, съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е стигнал до извода, че незаконосъобразно е отхвърлено искането на "Тимбарк България" ЕООД за възстановяване на недължимо внесен от дружеството акциз в размер на 59 145 лв. за извършен внос от Полша на "разтворимо капучино с кафе "La Festa 3 в 1", тъй като са представени доказателства за извършения внос, за заплащането на акциза, както и за обстоятелството, че процесните стоки не подлежат на облагане с акциз. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено след обстоен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство, при законосъобразни правни изводи в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че жалбоподателят "Тимбарк България" ЕООД е осъществил в различни периоди между 14.04 и 21.12.2006 г. внос на разтворимо капучино с кафе "La Festa 3 в 1" (Мока и Класик), тарифен номер № 2101 12 92 0, по 25 бр. ЕАД. Също така от данните по делото е видно, че дружеството е заплатило акциз в размер на 59 145 лв. за стоките - предмет на вноса. Основният спорен въпрос между страните се състои в това дали процесните стоки подлежат на облагане с акциз. При решаването на делото съдът правилно е установил приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е анализирал приложимите през процесния период т. 6.4 от Тарифата за акцизите към Закона за акцизите, който е бил в сила до 1.07.2006 г., и чл. 17 (отм.) от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и е стигнал до правилния извод, че през целия период на вноса последователно се е прилагало правилото, че акциз се дължи за "прахообразни смеси със съдържание на екстракт от кафе над 10%". От фактическа страна правилно съдът е приел за установено, че внесеният продукт разтворимо капучино с кафе "La Festa 3 в 1" (Мока и Класик) съдържа точно 10% кафе, поради което и не е акцизна стока. Въпреки обективната невъзможност да бъде назначена съдебно-стокова експертиза, която да изследва количественото съдържание на кафе в продукта, предвид липсата на вещи лица специалисти в тази област и на съответната апаратура, в хода на съдебното производство са представени убедителни доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя "Тимбарк България" ЕООД. Противно на твърдяното от касатора в касационната жалба, съдът е обосновал този извод освен с двата вида спецификации СФ-03 (ВМ-16 и СФ-04) ВМ-25, така и с представените пред него и неоспорени от ответника анализни сертификати. Последните са издадени от производителя "Тимбарк Маспекс Румъния" СРЛ, като същите реферират към издадените от него фактури на жалбоподателя. От тях е видно, че съдържанието на кафе в разтворимата напитка е 10%. Правилно съдът е приел, че единствено въз основа на декларирания от вносителя "Тимбарк България" ЕООД тарифен номер 2101 12 92 0 на стоките не може да се обоснове извод, че те подлежат на облагане с акциз. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на решаващия съд, че под един и същ тарифен номер могат да се декларират прахообразни смеси със съдържание на кафе над 10% и под 10%, тъй като процентното съдържание на кафе не е от значение при митническото класиране. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че под същия тарифен номер от жалбоподателя са внасяни и продукти, съдържащи по-малко от 10% кафе, тъй като този номер единствен отговаря на естеството на внасяната стока. Предвид изложеното, като е приел, че са представени доказателства за липсата на акцизни стоки и че неправилно е отказано възстановяването на недължимо внесен акциз, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По жалбата на "Тимбарк България" ЕООД: Същата е неоснователна. Според жалбоподателя съдът неправилно е оставил без уважение искането му за присъждане на законна лихва върху признатия за възстановяване акциз. За да отхвърли молбата, първоинстанционният съд е приел, че в производството за възстановяване на недължимо платен акциз административният орган няма правомощието да присъди законна лихва. Направил е извод, че съдът при произнасяне по същество по делото със своето решение замества волеизявлението на административния орган, поради което няма правомощие да присъди законна лихва. Настоящата инстанция преценява като основателни направените от жалбоподателя възражения. Неправилно съдът е приел, че правомощията на административния орган по чл. 27, ал. 4 от ЗАДС се свеждат единствено до това да уважи или да откаже възстановяването на недължимо платен акциз. В случай, че искането за това е основателно, административният орган следва да възстанови недължимо платения акциз ведно със законната лихва, доколкото в производството по ЗАДС тази законна последица не е изрично изключена. В този смисъл настоящата инстанция споделя аргументите на касатора относно субсидиарното приложение на чл. 129, ал. 6 от ДОПК. За да се възстанови обаче акцизът ведно със законната лихва, следва да е налице и другата предпоставка за това, а именно искането да е своевременно направено. Видно от материалите по делото, жалбоподателят е претендирал законна лихва едва с жалбата, подадена пред директора на РМД - Русе, а не с първоначалното искане, направено пред началника на Митница - Русе, поради което, макар и с други мотиви, като краен резултат съдът правилно е отказал присъждане на лихва, като е посочил, че тази претенция следва да бъде предмет на друго производство. По изложените съображения жалбата на "Тимбарк България" ЕООД се явява неоснователна, поради което решението на Административния съд - Русе, постановено на основание чл. 176 АПК, в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат за настоящата инстанция и те следва да бъдат оставени така, както са направени от страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,