Решение № 8746 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15120/2008 г.

Решение № 8746 от 1.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15120/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Началника на ДНСК - София, против решение № 25/13.10.2008 г., постановено от Административен съд - Враца, по адм. дело № 205 по описа му за 2008 г., с което са отменени заповед № РД-14-202/19.03.2008 г. и № РД-14-203/19.03.2008 г., издадени от Зам. началника на ДНСК, на основание чл. 225, ал. 1 и чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, касаещи строеж "Базова станция на Вивател", изпълнен от "БТК - Мобайл" ЕООД в ПИ № 249 от Картата на възстановената собственост, м. "Герман", землище на с. Косталево, общ. Враца. Решението се счита недопустимо, тъй като не е постановено от компетентния съд, съобразно чл. 215, ал. 1 ЗУТ, в редакцията му към датата на издаване на процесните заповеди - АС София-град, с оглед седалището на административния орган - ДНСК. Алтернативно се навеждат оплаквания и за неправилност на съдебния акт. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответната страна - БТК "Мобайл" ЕООД - София, не изпраща представител, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. Оспорените две заповеди от 19.03.2008 г., с които е бил сезиран АС-Враца, са издадени от Зам. началник на ДНСК-София, съгласно заповед № РД-13-070/6.03.2007 г. на Началника на ДНСК, издадена на основание чл. 6, ал. 2 от УП на Дирекцията, за предоставяне на конкретни правомощия относно забрана ползването на невъведен по съответния ред в експлоатация строеж "Базова станция на Вивател" и за премахването на същия, като незаконен. Действително, съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ, в приложимата на нормата редакция (ДВ. бр. 61/2007 г.), индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, с изключение на актовете по чл. 216, ал. 1, могат да се обжалват пред "съответния административен съд". До изменението на разпоредбата с ДВ бр. 33/2008 г. (28.03.2008 г.), подсъдността на съда не бе обвързана с "местонахождението на недвижимия имот", а се определяше съобразно общите правила на АПК (чл. 133, ал. 1), с оглед седалището на административния орган - издател на оспорения акт. Това не е съобразено от Врачанския административен съд, който е приел неточно отправената до него жалба, образувал е производството и се е произнесъл по съществото на спора, но съдебното решение не е недопустимо - касае се до несъобразяване с правилата на местната подсъдност, по отношение на акт, постановен от равен по степен съд, без възражение от ответника, което да е направено до първото по делото заседание - чл. 134, ал. 2 АПК. Затова и оплакването за недопустимост на съдебния акт е неоснователно. По съществото си решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че при издаването на заповедите са допуснати съществени нарушения, съставляващи основания за отмяната им. Изтъкнато е, че ако бе изпълнил задълженията си по чл. 9 АПК и бе положил усилия да събере всички относими за случая доказателства, административният орган би стигнал до други изводи - констатациите в изготвения акт биха били опровергани и заповедта не би била издадена. Действително изграденият обект - базова станция на GSM оператор, (представляваща монтирани антени върху съществуващ железорешетъчен стълб и монтирана базова станция на трети етаж на съществуваща сграда), се ползва без да е въвеждан в експлоатация, но след като са извършвани само монтажни работи, строежът е шеста категория, за който това изискване не е в сила. Изложените от съда изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, те са подробно аргументирани и съответстват на доказателствата по делото и относимата за тях правна уредба. Неоснователно е оплакването за неизяснено докрай от фактическа страна дело и липсата на назначена в процеса експертиза, тъй като непълнотата на доказателствата не е издигната от законодателя като касационно основание, а в производството пред съда по съществото на спора искания от страна на ответника по жалбата не са постъпили - собствената пасивност не следва да се изтъква като пропуск на съда. Освен това, в писмо КК-3127-05-330/17.07.2008 г., отправено от процесуален представител на ДНСК до Врачанския АС, е направено позоваване на чл. 8 от Наредба № 21/11.05.2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения, досежно категорията на обекта, но без да се оспорва изходната мощност на базовата станция - до 10 W. В тази връзка, при наличните по делото доказателства, правилно съдът е констатирал, че не се касае до извършване на строителни и монтажни работи (липсват такива твърдения), а само до монтажни такива, осъществени върху съществуващи сграда и железорешетъчен стълб, който факт е определящ и за категорията на строежа - VI-та, както и на липсата на задължение за въвеждането му в експлоатация, по силата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Издаденото разрешение за строеж, одобрените проекти и обяснителните записки към тях доказват законността на строежа, с което пред съда действително са оборени констатациите на изготвените констативни актове - с основание съдът е отменил и двете заповеди. С оглед изложеното, и двете направени в оспорването оплаквания са неоснователни. Следва да се обърне внимание и за установена по повод касационната жалба неточност по движението на делото - след като производството е проведено правилно с ответник ДНСК, осъдена е за разноски ДНСК, валидно е била упълномощена юрк. Асенова (л. 140), без каквото и да е основание, изготвеният съдебен акт е съобщен на РДНСК - Враца. Излишно е да се подчертава самостоятелността на органите по строителния контрол, но грешката (принципно) не е маловажна, тъй като ненадлежното съобщаване би могло да доведе до просрочване на жалба, до основание за отмяна и пр. Конкретно в случая резултатът е неточно призоваване на страните в касационната инстанция, съобразно изготвения в АС - Враца списък на уведомените лица, администрирането на касационната жалба, с указания до РДНСК и придружително писмо от 5.12.2008 г., но след като производството е проведено правилно и касационната жалба е депозирана в срок, правата на страните на практика не са нарушени. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,