Решение № 12755 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2009 г.

Решение № 12755 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Ченков Търновалийски, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, срещу решение № 390 от 31.03.2009 г. по адм. дело № 1691 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Протон" ЕООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив и бил РА № 210800151-1 от 16.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Смолян, потвърден в обжалваната част с решение № 546 от 28.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Същият е издаден по повод осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗКПО (отм.) и на ЗДДС (отм.) и ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г., като по последния закон ревизираният период е 7.12.2006 г.-30.11.2007 г. С него на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 4 836.67 лв. по 5 броя фактури, издадени от "Байерн Ауто Лизинг" ЕООД, гр. Рудозем, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е начислена лихва за забава. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, а именно по възлагане на ревизията, по извършените действия от страна на ревизиращия орган, по издаване на РА и неговото обжалване по административен ред. Обсъдени са констатациите в обжалвания акт, събраните в административното производство доказателства, тези представени в съдебното производство пред него, като съдът е анализирал всичките и е обосновал преценка за незаконосъобразност на същия в обжалваната му част. Позовал се е на правното основание, посочено от административния орган. По делото е установено, че отказаното право на данъчен кредит е за ревизирани периоди м. март, м. май, м. юли и м. август 2007 г., т. е. при действието на ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. Предмета на доставките, за които са издадени фактури от "Байерн Ауто Лизинг" ЕООД, гр. Рудозем е "извършена транспортна услуга" и по една "извършени земекопни работи с багер и фадрома". От извършената насрещна проверка на прекия доставчик, за което е съставен ПИНП от 7.02.2008 г. се констатира, че фактурите са отразени в дневника за продажби и в подадените справки-декларации за съответните данъчни периоди. Прието е, че това дружество не разполага с материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на предмета на доставките, поради което е направен извод, че неправомерно то е начислило данък, респ. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно за получателя по тях. Според съда е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а именно притежаване на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред, за да бъде упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Но за да бъде упражнено това право, то същото следва да отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, в която разпоредба е дадено легално определение за данъчен кредит и за право на приспадане на същия. Спорен се явява правнорелевантния факт за това, а именно наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, респ. на чл. 8 от ЗДДС. Според съда от събраните доказателства (оборотни ведомости, хронологични регистри, фактура № 100. . . 705 от 29.07.2005 г., счетоводен и данъчен амортизационен план за амортизационни отчисления, митническа декларация за внос № 500/4-91549, договор за продажба на булдозер Liebher 731 B и челен товарач, сериен номер 10002421 В, митническа декларация № 500/4-91421, 9 броя фактури за извършени авансови плащания от страна на прекия доставчик за придобиване на активи, договор за покупко-продажба на МПС "Magirus deutsz", модел 130 D, четири броя фактури за частични плащания на посочената техника, длъжностни характеристики за длъжността "автомонтьор" и и "ръководител информационна дейност"), преценени в своята съвкупност налагат извод за осъществени доставки на услуги, съответно за доказване на твърдените от жалбоподателя факти относно наличие на материален и технически потенциал за изпълнението им. Фактурите са осчетоводени, респ. ДДС е начислен, съгласно изискванията на чл. 86 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Основният спорен момент в случая се явява този за доказване на реалността на доставките, доколкото в административното производство са били представени писмени доказателства, които не са ценени от административния орган, същите и други са представени при административното обжалване, а изцяло всичките при съдебното обжалване. Според касатора същите са частни документи и като такива неправилно са ценени от съда при решаване на спора, с който е сезиран. Последното възражение се явява неоснователно доколкото в съдебно заседание от 25.02.2009 г. процесуалният представител на приходната администрация, касатор, не ги е оспорил, въпреки че му е дадена процесуална възможност за това в предшестващо съдебно заседание, с оглед обема на представените доказателства. Направено е възражение относно длъжностната характеристика, но производство по оспорване на този документ по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, не е било открито. Оспорването им с касационната жалба е недопустимо, а позоваването на даденото обяснение от управителя на фирмата доставчик за липса на изисквани писмени доказателства, а в последствие на представяне на такива, не може да обоснове невъзможността от страна на съда да ги преценява. Същото има характер на извънсъдебно признание и не обвързва съда. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение