Решение № 403 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2014 г.

Решение № 403 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7244/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил против решение № 52 от 26.03.2014 г., постановено по административно дело № 324/2013 г. на Административен съд - Кюстендил в частта, с която е отменен АУЗД № 26 от 06.04.2012 г., издаден от ст. инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, потвърден с решение № 7 от 04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, по отношение на начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2007 - 2011 г. в размер на 2871,02 лева главница със съответната дължима лихва за всеки един от процесните периоди. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът неправилно е приел, че услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е реално предоставяна, тъй като не е взел предвид представените по делото пътни листа. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. По делото е постъпила и втора касационна жалба от "Еурохит 07" ЕООД, подадена чрез проц. представители на дружеството адв. Румен Антимов и Светлана Канева, срещу цитираното по-горе решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД№ 26 от 06.04.2012 г., издаден от ст. инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, потвърден с решение № 7 от 04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Местни приходи" в останалата част. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По касационната жалба на Директора на дирекция"Местни приходи" при община Кюстендил: С решението си, в обжалваната от страна на Директора на дирекция"Местни приходи" при община Кюстендил част, АС - Кюстендил е отменил АУЗД № 26 от 06.04.2012 г., издаден от ст. инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, потвърден с решение № 7 от 04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Местни приходи", по отношение на начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2007 - 2011 г. в размер на 2871,02 лева главница със съответната дължима лихва за всеки един от процесните периоди. За да постанови този резултат съдът е приел, че в цитираната по-горе част АУЗД е издаден в нарушение на материалния закон, тъй като услугите сметосъбиране и сметоизвозване за процесните периоди не са предоставяни реално от общината. Съдът е стигнал до този извод като се е позовал на показанията на разпитани свидетели. Така мотивиран АС - Кюстендил е отменил АУЗД в тази част. Постановеното решение, в частта, с която е отменен АУЗД № 26 от 06.04.2012 г., издаден от ст. инспектор ПРК в Дирекция "Местни приходи" при община Кюстендил, потвърден с решение № 7 от 04.09.2013 г. на директора на Дирекция "Местни приходи", по отношение на начислената такса битови отпадъци /ТБО/ за сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2007 - 2011 г. в размер на 2871,02 лева главница със съответната дължима лихва за всеки един от процесните периоди, е неправилно, тъй като е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. За първи път пред настоящата инстанция са представени пътни листа, от които е видно, че сметосъбиране и сметоизвозване е извършвано и в кв. "Върташево", където се намира имота на дружеството. Тези доказателства не са взети предвид и не са обсъдени от първоинстанционния съд при постановяване на решението му. Делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства като напр. пътните листа/ видно от заключението по назначената съдебна експертиза вещото лице не се е запознало със всички пътни листа/. Т. е. по делото не е установено безспорно дали услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" е предоставяна реално по отношение на имота на дружеството. Административният съд в случая е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, тъй като не е дал конкретни указания на административния орган за представяне на определени доказателства, установяващи горните обстоятелства. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. Липсват конкретни указания за кои правно-релевантни факти касаторът не сочи доказателства. Поради това, при бездействието на тази страна, и в нарушение на служебното начало за събиране на доказателства по чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е решил делото при неизяснена фактическа обстановка. Видно от данните по делото, останало е неизяснено дали действително услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", е била реално извършвана през 2007, 2008, 2009 и 2010г и 2011 г. Не е установено налице ли са предпоставките на чл. 71 ЗМДТ за освобождаване на дружеството от заплащане на същата компонента "сметосъбиране и сметоизвозване". Предвид изложените съображения касационната жалба на Директора на дирекция"Местни приходи" при община Кюстендил е основателна, а решението в обжалваната част, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да постанови определение по чл. 171, ал. 4 от АПК, като укаже на административния орган да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, а именно доказателства за реалното предоставяне на услугите "сметосъбиране и сметоизвозване", за които се начислява ТБО. Съдът следва да изясни въпроса относно дължимостта на ТБО за процесния имот, след което формира и конкретни правни изводи. По касационната жалба на "Еурохит 07" ЕООД: За да отхвърли жалбата на дружеството срещу АУАН по отношение на определените задължения за ТБО за услугите "поддържане и почистване на обществени територии" и "обезвреждане на битови отпадъци в депа" за периода 2007-2011 г., съдът е приел, че предвид разпоредбата на чл. 63 ЗМДТ жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В чл. 71 от ЗМДТ се разпорежда, че такса не се събира за: 1.сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване-когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения - когато няма такива. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. От тълкуването на тези разпоредби от ЗМДТ следва извода относно разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тежест на ответника, като издател на акта и изпълнител на въпросните услуги, е било да установи обстоятелствата, на които основава своето искане за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци. Затова и негово е задължението да установи, че имотите на задълженото лице се намират на негова територия и че той реално е предоставил определените видове услуги. Настоящата инстанция счита, че в тази част решението на съда е правилно. Правилно съдът е приел, че представените по делото доказателства обосновават извод за реално предоставяне на цитираните по-горе услуги както и че не са налице предпоставките на чл. 71, т. 2 и т. 3 ЗМДТ, съгласно които ТБО не се заплаща. Достатъчно е обстоятелството, че имотът на дружеството попада в територия, в която реално се предоставя услугата"почистване и поддържане на обществени територии". Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него. Наличието на депо, обслужващо района на общината налага извод за липса на условието на чл. 71, т. 3 ЗМДТ за недължимост на такса за услугата"обезвреждане на битови отпадъци в депа" Предвид изложените съображения решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД по отношение на ТБО, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение