Решение № 5921 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3662/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. А. гражданин на Сирия, чрез назначения му процесуален представител по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ адв. Л. Димитрова срещу решение 2881/29.01.2025 г., постановено по адм. дело 11387/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10923/22.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ), с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, а от изложението в касационната жалба може да се направи извод и за оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с направените от съда фактически и правни изводи, както и, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, свързана, както с политическото и икономическото положение в Сирия, така и с личното положение на търсещия закрила. В тази връзка се сочи, че касаторът е роден и живял в гр. Идлиб, който в решението на административния орган е определен като зона за деескалация и от месец март 2020 г. провинцията е разделена на зони, контролирани от официалното правителство на Сирия и райони, контролирани от въоръжени бунтовнически групировки, както и че групировката Хаят Тахрир ал Шам , описана като бивш филиал на Ал Кайда , все още е определена от ООН като терористична група. Твърди се в касационната жалба, че независимо, че към настоящият момент Башар Асад е свален от власт и Сирия се управлява от групировката Хаят Тахрир ал Шам , която не е призната като законно управление от световната общност. Касаторът се позовава на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), респ. чл. 8, § 2 от Директива 2011/95/ЕС (Директивата). Цитира извадка от представената и приета по делото справка от дирекция Международна дейност при ДАБ от 14.01.2025 г. и от нея е направен извод в касационната жалба, че продължават конфликтите в Сирия, като безредиците в някои райони представляват постоянна заплаха за териториалната цялост на Сирия. В останалата част на касационната жалба се преповтаря установената фактическа обстановка в административното производство, както и се цитира съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуване на чл. 15, буква в) от цитираната Директива. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд не е изложил становище за наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, което прави решението непълно относно материално правната му страна. Иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Л. Димитрова. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител юриск. Е. Хичовски, я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представя актуална справка МД 02 200/08.04.2025 г. за обществено политическата обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решението се явява правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на И. А. А. гражданин на Сирия срещу решението на председателя на ДАБ, посочено по - горе, първоинстанционният съд е приел, че то е постановено от компетентен орган предвид правомощията на председателя на ДАБ по чл. 75, ал.1 ЗУБ, като в административното производство са спазени регламентираните правила в чл. 58 и сл. от ЗУБ, актът е мотивиран, постановен при изяснена фактическа обстановка, както и е обсъдена актуалната обстановка в Сирия и са цитирани различни източници на информация. Въз основа на така изложеното съдът е приел, че в действителност обстановката в Сирия не е достигнала прага на всеобхватно насилие в рамките на вътрешен въоръжен конфликт. По приложението на материалния закон, в обжалваното решение е прието, че той правилно е приложен. Изложени са от съда мотиви, че статутът на бежанец се предоставя в случаите, когато той основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение/убеждение, когато се намира извън държавата си на произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Според съда правилно административният орган е обосновал извода за липса на предпоставките за приложение на чл. 8, ал.1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен личен страх от преследване. Посочено е от съда, че при проведеното интервю кандидатът за международна закрила е заявил, че не е членувал в политическа партия или организация, както и във въоръжена групировка и не е имал проблеми с официалните власти. Изложено е от решаващия съд, че жалбоподателят не е бил арестуван, нито е съден поради която причина срещу него няма образувани дела, няма контакти с полицията в държавата по произход. Направен е извод в обжалваното решение, че за него не са налице основанията по чл. 8, ал.1 ЗУБ, а като допълнително основание за това е посочено от съда, че семейството му продължава да живее в [населено място], Сирия, поради което основните проблеми на жалбоподателя са финансови и това е основната причина да поиска закрила в България. По отношение на основанията за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, съдът е приел, че изводите на ответника, направени в оспореното пред съда решение, са правилни. Съдът отново се е позовал на проведеното на И. А. А. интервю в административното производство и от него е направил извод, че същият не е бил изложен на опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал.1, т. 1 и 2 ЗУБ, както е не е установено, че е напуснал страната на произход поради излагане на реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 2 ЗУБ. Съдът е съобразил и решение по дело С 465/07 на СЕС, съгласно което използваните изрази смъртно наказание , екзекуция и изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в чл. 15, букви а) и б) от Директивата, са абсолютно идентични на тези, посочени в ЗУБ, които обхващат ситуации, при които молителя, който иска хуманитарен статут да е специфично изложен на опасност от определен вид посегателства, каквито не са налице за жалбоподателя. Изводът, направен от съда е, че той не е претърпял нито тежки заплахи по чл. 15, буква в) от Директивата, като и няма нарушения на принципа забрана за връщане във връзка с настъпилата промяна в обществено политическата обстановка в Сирия, вкл. и за провинция Идлиб, която от месец март 2020 г. е разделена на зони, контролирани от официалното правителство на Сирия. Според съда по делото е приложена справка за положението в Сирия от 14.01.2025 г., от която е видно, че общото положение в страната се подобрява след оттеглянето на Башар Асад и поемането на контрол в столицата Дамаск, като съдът е изложил мотиви, че се касае за положителна промяна в обществено политическия живот на Сирия и подобряване на ситуацията със сигурността. В решението се сочи и, че в Сирия има назначен премиер на преходно правителство за срок до 01.01.2025 г., както и че много сирийци се завръщат в страната и има голям обратен миграционен поток в посока Сирия и в тази връзка се излага в обжалваното решение, че летището в Дамаск функционира от 07.01.2025 г. и няма пречка за завръщане в Сирия на чужденците, които са я напуснали по времето на Башар Асад. Въз основа на приложената по делото справка, на решения по дела С 465/07 и С 285/12 на СЕС и на чл. 15, буква в) от Директивата съдът е направил извод, че не са налице разширенията, дадени в посочените решения на СЕС. При така изложеното първостепенният съд е отхвърлил жалбата на И. А. А.. Обжалваното решение е правилно постановено. В разпоредбата на чл. 2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС е дефинирано понятието бежанец и то е всеки гражданин на трета страна, който поради основателните си опасения от преследване по причина на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група, се намира извън страната, чийто гражданин е той, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази страна. Правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на всички събрани факти и обстоятелства в проведеното административно производство и в съдебното производство по искането на И. А. А. за предоставяне на бежански статут или на хуманитарен статут, че то неоснователно. Обосновано в обжалваното решение е посочено, че разпоредбата на чл. 8 ЗУБ регламентира предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденец, който търси международна закрила, какъвто е и касационния жалбоподател. За тяхната преценка, както правилно е прието и в съдебния акт са взети предвид интервюто, проведено с лицето в ДАБ, от което става ясно, че същият е влязъл в България през турската граница нелегално и към момента на задържането му от полицейските власти не е имал лични документи. По отношение неговото лично положение в Сирия, правилно съдът се е позовал отново на интервюто, в което е заявено от него, че в държавата си по произход той не е бил арестуван, нито в друга държава. Пояснил е, че е [заличен текст], но не е имал проблеми с това в държавата си на произход. Освен това в интервюто в административното производство чужденецът е обяснил, че не е участвал в политическа партия и партийни мероприятия. Обясненията на И. А. А., включват и това, че той е учил в Сирия до втори клас заради войната и е напуснал поради общо влошената обстановка там. Идването му в България касационният жалбоподател свързва с това, че търси мир, спокойствие и сигурност, както и по добро бъдеще за него и семейството му за братята и сестрите му. Основно доводите му са свързани с това, че в Сирия няма храна и не може да се издържа, а и семейството му е бедно и разчитат на него, защото родителите му са болни, но в същото време е заявил категорично, че докато е бил в Сирия никой не го е заплашвал. Пояснил е също, че иска да остане в България, защото няма пари за да отиде в Германия. В обжалваното решение правилно се приема, че няма данни, че причините за напускането на Сирия, дадени в интервюто от И. А. А. да са поради преследване от властите в Сирия поради участието му в политическа партия или организация, нито че е лично преследван поради произход, религия или политически убеждения. Личната история на касатора правилно е преценена от съда и извода му, че причините за напускането на Сирия от него са с оглед на икономическото положение в Сирия, се подкрепят и от настоящата касационна инстанция. Касационният жалбоподател е заявил в проведеното в административното производство интервю, че той търси по добър живот в България, за да помогне на близките си на братята и сестрите си, тъй като родителите му са болни. Посочил е, че семейството му е останало в Сирия, което заедно с установеното, че спрямо него в Сирия няма лична опасност от изтезания или конкретно наказание означава, че за него не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут в България. При липса на каквито и да е писмени данни, нито направено и конкретно изявление от касатора пред административния орган, по отношение на него не се установява преследване по смисъла, вложен в чл. 8, ал. 4 ЗУБ, поради което няма пречки същият да се завърне в страната си по произход. Касационният жалбоподател е посочил в интервюто, че не е получавал повиквателна за казармата. Икономическите причини посочени интервюто на касатора не са основание за предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ. В първоинстанционното производство е представена актуална справка за обществено политическото положение в Сирия към 14.01.2025 г., а в касационното производство към дата 08.04.2025 г. В тях е посочено, че след 08.12.2024 г. хиляди сирийци са се завърнали в Сирия, както и че Върховният комисариат на ООН (ВКБООН) поддържа ежедневно присъствие на гранично пропусквателните пунктове в Сирия, предоставя се помощ на населението, разкрити са обществени центрове по програмата Пари за подслон и се изпълняват проекти за препитание на хората в Сирия. В справката от 08.04.2025 г. е посочено и, че ВКБООН и партньорите му са предоставили жизненоважна помощ в Сирия, респ. на хората в Алепо и Идлиб предвид, че касационният жалбоподател е съобщил в административното производство, че е от провинция Идлиб, [населено място]. По отношение на искането на И. А. А. за предоставяне на хуманитарен статут, обосновани са изводите в първоинстанционното решение, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. В тази връзка касаторът пред административния орган не е съобщил за реална заплаха от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Правилно първостепенният съд се е позовал на съдебна практика на СЕС решения по дела С 465/07 и С 285/12, които са по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. В посочените решения съдът изрично е приел, че нито едно от посочените в цитираната разпоредба от Директивата посегателства, не са налице по отношение на И. А. А., поради което изводът на съда, че не са налице предпоставките и за предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ, са обосновани с доказателствата по делото. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение е постановено при спазване на материалноправните разпоредби на приложимия материален закон ЗУБ, на съдопроизводствените правила, поради което същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение