Решение № 14086 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2012 г.

Решение № 14086 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Саня Конакчиева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Столична, срещу решение № 5435 от 30.11.2011 г. по адм. дело № 7128 по описа на Административния съд - София град. С него е оставена без разглеждане жалбата на "Венус Р. Е. И. Т" ЕООД срещу решение № В47-0223 от 12.05.2011 г. на и. д. началника на митница Столична, с което му е възстановен акциз в размер на 2 270.00 лв., ведно с лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА от влизане в сила на закона до окончателното плащане в размер на 94.45 лв., потвърдено с решение № 515 от 18.07.2011 г. на директора на агенция "Митници", като недопустима, поради липса на правен интерес и е прекратено производството по делото. Със същото съдебно решение е отменен по жалба на търговското дружество мълчаливият отказ на началника на митница Столична за заплащане на законна лихва по чл. 4 от ЗВНАУА за времето от 2.07.2007 г. до 1.01.2011 г., потвърден с решение № 515 от 18.07.2011 г. на директора на агенция "Митници" и делото е върнато като административна преписка на началника на митница Столична за произнасяне. В тази част на съдебното решение е насочена касационната жалба. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част, като се постанови решение по съществото на спора. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Венус Р. Е. И. Т" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Валентин Тодоров, както и с депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу решение № В47-0223 от 12.05.2011 г. на и. д. началник на митница Столична, потвърдено с решение № 515 от 18.07.2011 г. на директора на агенция "Митници". Същото е постановено в производство по реда на чл. 7, ал. 1 от Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили (ЗВНАУА), като на търговското дружество е възстановен акциз в размер на 2 270.00 лв., ведно с лихвата по чл. 4 от ЗВНАУА от влизане в сила на закона до окончателното й плащане в размер на 94.45 лв. В административното производство е прието, че искането е основателно и в частта относно претендиране на акцесорното задължение за лихва, като началният момент, от който следва тя да се присъди е 1.01.2011 г., датата на влизане в сила на Закона за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, както и направените възражения, в резултат на което съдът е отграничил като основен спорен момент този относно началната дата, от която се следва заплащане на лихва върху възстановен надвнесен акциз в производство по реда на чл. 7 от ЗВНАУА. При това правилно съдът е приел, че е налице мълчалив отказ от страна на административния орган да се произнесе по искането за заплащане на лихва за времето от датата на внасяне на акциза по повод акцизна декларация от 2.07.2007 г. до 1.01.2011 г., която последна дата този орган е приел за правопораждаща по отношение на задължението за лихва. За да се обоснове, че е налице мълчалив отказ, съдът се е позовал на обстоятелството, че искането за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили е по образец. Последният съдържа напечатан формулиран петитум на искането, като в частта за лихвата върху надвнесения акциз формулировката е "... заедно със законната лихва". По този начин молителят не е посочил първоначалната дата, от която претендира лихвата, като от съдържанието на искането е видно, че се претендира присъждане от датата на внасяне на акциза - 2.07.2007 г. В този смисъл е и определение № 14238 от 3.11.2011 г. по адм. дело № 13783 по описа за 2011 г. на ВАС, първо отделение. Административният съд е възприел разбирането на решаващия административен орган за приложението на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, обсъдил е прилагането на ЗВНАУА, като според него с оглед практиката на СЕС, включително решението по дело С-2/09 "Калинчев", следва да се приеме, че при спазването на изискването за неутралност на акциза и за да се избегне дискриминация, дължимият акциз за въведения на територията на страната употребяван автомобил е следвало да се определи съобразно чл. 40, ал. 2 от ЗАДС, но приложим към датата на въвеждането на същия на територията на страната. Моментът, от който възниква задължението за възстановяване на тази разлика не е датата на влизане в сила на ЗВНАУА, не е датата на обявяването на посоченото решение на СЕС, както и датата на отмяна на посочената разпоредба от ЗАДС - 1.01.2010 г., а датата на присъединяване на Р България и Р Румъния към Европейския съюз. По силата на чл. 2 от Акт относно условията за присъединяване на Р България и Р Румъния и промените в Учредителните договори, е предвидено, че от датата на присъединяване, разпоредбите на Учредителните договори и актове, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването са задължителни за България и Румъния, и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези договори и в настоящия акт. Понеже задължението за внасяне на дължим акциз по реда на чл. 40 (отм.) от ЗАДС е възникнало на датата на подаване на акцизната митническа декларация, то от тогава е налице и задължението за възстановяване на законна лихва. Така конкретно по делото след като се установява като неправилно внесен акциза от търговското дружество за употребяван автомобил по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАДС, а именно на 2.07.2007 г., то от тази дата се дължи законната лихва. Настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната част е неправилно постановено. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4. Законодателят е разграничил двете хипотези, при които от различен момент се дължи законната лихва, а именно дали внасянето или събиране на недължимите суми е въз основа на акт на органа по приходите или не, което последно обстоятелство с оглед действащото законодателство предполага, че внасянето или събирането на недължимите суми е резултат на подадена декларация или плащане от задълженото лице. Възстановяването на недължими суми, внесени от данъчния субект или събрани въз основа на подадена от него декларация, се осъществява по негово искане. Общият ред за подаване на искането и компетентния орган са регламентирани в чл. 129 и чл. 130 от ДОПК, а в специалния конкретен случай детайлите като образец на искането, срокове и компетентен орган са определени в специалния ЗВНАУА. Следователно за спазване принципа на равностойност в случая следва да се приложи най-близката хипотеза за определяне началния момент на олихвяване на недължимо внесени или събрани суми, която е тази на чл. 129, ал. 6, изр. 2 от ДОПК. По делото се установява, че производство по чл. 7 и сл. от ЗВНАУА е започнало по искане от търговското дружество от 5.05.2011 г., поради което от тази датата се дължи законната лихва върху възстановения надвнесен акциз, а не както е приел съда от датата на внасяне на акциза, с което е допуснал нарушение на закона. С процесното решение на началника на митница Столична, потвърдено с решение на директора на агенция "Митници" е определена дължимост на законната лихва от 01.01.2011 г., което е по-благоприятно за оспорващия и в тази част решението е влязло в сила, поради което на отмяна подлежи само решението в обжалваната част, с която е отменен мълчаливия отказ за заплащане на лихва върху сумата 2 270.00 лв. за времето от 2.07.2007 г. до 01.01.2011 г. и е изпратена преписката за произнасяне (решение № 12329 от 8.10.2012 г. по адм. дело № 1110 по описа за 2012 г. на ВАС, осмо отделение и решение № 9908 от 9.07.2012 г. по адм. дело № 3383 по описа за 2012 г. на ВАС, осмо отделение). При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за двете инстанции общо в размер на 160.00 лв., на основание чл. 143 от АПК и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение