Решение № 8404 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15893/2013 г.

Решение № 8404 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15893/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венелин Иванов Иванов против решение № 60 от 25.10.2013 г., постановено по адм. дело № 160/2013 г. по описа на Административен съд гр. Разград. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на отдел "Охранителна полиция", той и началник на сектор "ООРТП" в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Разград, чрез процесуалния си представител в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Разград е отхвърлил жалбата на Венелин Иванов Иванов против заповед № 2465/30.07.2013 г. на началника на отдел "Охранителна полиция, той и началник на сектор "ООРТП" в отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР - Разград, с която на касатора е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Твърденията на касатора, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 228, т. 4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди от служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3. В случая жалбоподателят е на длъжност началник сектор, а заповедта е издадена от началника на отдела, който е компетентният за това орган съгласно цитираната норма. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че дисциплинарното производство е образувано по повод писмо от Главна дирекция "Национална полиция" за допуснати нарушения от страна на служители в ОД на МВР Разград. Директорът на ОД на МВР Разград е разпоредил да се извърши проверка и е насочил писмото към началника на отдел "Охранителна полиция". В резултат на извършената проверка е изготвена справка, с която жалбоподателят е запознат и е посочил, че няма да депозира допълнителни обяснения. По повод извършената проверка Венелин Иванов е дал писмени обяснения, адресирани до дисциплинарно наказващия орган - началника на отдел "Охранителна полиция". Дисциплинарното нарушение е установено на 28.06.2013 г., когато материалите от дисциплинарното производство са постъпили при дисциплинарно наказващия орган, а заповедта е издадена на 30.07.2013 г. От изложеното следва, че при постановяване на заповедта са спазени изискванията на чл. 229 от ЗМВР и чл. 237 от ППЗМВР, като административният акт е издаден в срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР вр. чл. 223 от ППЗМВР. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Фактът, че директорът на ОД на МВР е разпоредил извършването на проверка, а не дисциплинарно- наказващия орган - началникът на отдел "Охранителна полиция", не обосновава съществено нарушения на процесуалните правила. В случая проверката не е задължителна, а извършването й е предоставено на преценката на дисциплинарно-наказващия орган (арг. чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР). В случая дисциплинарното нарушение е установено от дисциплинарно наказващия орган, който е компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че справката, изготвена в резултат на извършената проверка не е докладвана на директора на ОД на МВР Разград. От една страна последният не е дисциплинарно-наказващият орган, а от друга страна справката е адресирана именно до директора на ОД на МВР, който с резолюция от 28.06.2013 г. е разпоредил същата да се докладва за отношение на началника на отдел "Охранителна полиция". Доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в твърдението, че служителят, изготвил справката заема по-ниска длъжност от жалбоподателя, са неоснователни. Това твърдение не е доказано, а в ЗМВР и ППЗМВР не съществува изискване проверката да се извърши от лица, заемащи равна или по-висока длъжност от проверявания служител, в каквато насока е регламентацията в Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, изискващ от дисциплинарно- наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая действително липсва изрично разпореждане върху дадените обяснения за приемането им, но това нарушение не е съществено, тъй като в оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган изрично е обсъдил обясненията на служителя. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят не е упражнил контрол върху изпълнението на задълженията на подчинените му служители. По повод няколкократни искания на информация от Гаранционния фонд за съставен акт за установяване на административно нарушение и съответно наказателно постановление за виновно причиняване на ПТП Иванов е възложил повторна проверка на друг служител, който не е бил запознат със случая и е изготвил формален отговор, без да направи надлежна проверка за съставените наказателни постановления. При следващо запитване от Гаранционния фонд, в което е посочено, че исканата информация не е предоставена, жалбоподателят отново е разпоредил проверката да се извърши от същия служител, който не е дал исканата информация. В нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика Иванов, след многократните искания за информация от Гаранционния фонд, не е осъществил контрол и не е установил каква точно информация е изпратена на фонда и на какъв етап е административнонаказателното производство за издаване на наказателно постановление на водача, виновен за причиняване на ПТП. Ето защо, като е направил извод, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. Неоснователни са доводите на касатора, че няма категорични доказателства, установяващи същият да е извършил действия, с които не е упражнил контрол над подчинените му служители. В случая тежестта за доказване на положителния факт, че Иванов е упражнил контрол над подчинените му служители, е на жалбоподателя, като доказателства в тази насока не са представени. Доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни, а и конкретни нарушения в тази насока не са посочени. Съдът е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 от АПК. Обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по т. д. № 5/2009 г. следва да се осъди Венелин Иванов Иванов да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Разград сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,