Решение № 3688 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6484/2014 г.

Решение № 3688 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6484/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК и чл. 24а, ал. 5 - 7 ЗАДС. Касаторът Началника на Митница Свищов моли да бъде отменено решение № 125/31.03.2014 г. по адм. д. № 1094/2013 г. на АС-Велико Търново, с което е отменено решение № АТ47/0012/23.10.2013 г. на заместник началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № 583/26.11.2013 г. на директора на Агенция "Митници" като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението на заместник началника на митницата да бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД по съображения в писмен отговор и писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, посочени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД решение № АТ47/0012/23.10.2013 г. на заместник началника на Митница Свищов, потвърдено с решение № 583/26.11.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител по искане вх. № АТ47/0012/26.2013 г. за енергийни продукти: коксови въглища с код КН 2701 12 10, други битуминозни с код КН 2701 12 90, други видове въглища с код КН 2701 19 00, антрацит с код КН 2701 11 00, лигнитни въглища, дори на прах, но не агломерирани с код КН 2702 10 00 и лигнитни агломерирани с код КН 2702 20 000 и е върнал преписката на началника на Митница Свищов за ново произнасяне по искането за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД по подаденото искане, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагане на закона в мотивите на съдебното решение. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно приложение на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС в оспореното пред него решение на заместник началника на митницата, в което неправилно е прието, че на основание чл. 13, ал. 5 ППЗАДС и чл. 4, т. 37 ЗАДС чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС не е приложим за "ТЕЦ Горна Оряховица" ЕАД, поради което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за посочените в искането енергийни продукти - различни видове въглища. Правилно съдът е обосновал изводите си на заключението на техническата експертиза, според която енергийните продукти се използват за производство на пара, която е използвана в производствения процес на "Захарни заводи" АД и "Захар" ЕАД за производство на захар и спирт. Съдът е направил подробен анализ на цитираните относими разпоредби от ЗАДС и ППЗАДС и е достигнал до обоснован извод, че не е налице хипотезата на чл. 4, т. 37 ЗАДС продуктът да участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основаната й функция. Клиентите на ответника ползват пара, произведена от енергийните продукти на ответника, а не произведената топлина като такава. По същите съображения не е налице и хипотезата на чл. 13, ал. 5 ППЗАДС, който е с идентично съдържание. Правилен е изводът на съда, че са налице условията за освобождаването по чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, което се предоставя, когато енергийният продукт се използва за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление. Съдът е анализирал чл. 2, § 1, 3 и 4 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията и е достигнал до обоснован извод, че с чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС е транспонирана точно разпоредбата на чл. 2, § 4 от директивата, която за освобождаване от данъчно облагане на енергийни продукти изисква да са използвани за цели, различни от моторно гориво или горива за отопление. Правилен е изводът на съда, че в случая е определяща целта на използването на продукта - да не е за гориво за отопление или за моторно гориво. Вещите лица са установили, че ответника не използва произведената пара с висока температура и високо налягане за отопление на свои помещения, тъй като не разполага с инсталация за това, а парата се използва само за производство на електрическа енергия и за производствените нужди на "Захарни заводи" АД и "Захар" ЕАД за производство на захар и спирт, с което изводът на съда, че целта на използването не е за отопление е обоснован. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в приложимата редакция от ДВ, бр. 28/28.03.2014 г., предвид която правилно административния съд е присъдил само разноски за държавна такса и за експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,