Решение № 5354 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2012 г.

Решение № 5354 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7962/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от областен управител на област Габрово, подадена чрез мл. юрисконсулт Стела Колева, срещу решение № 33/11.04.2012г по адм. д. № 32/2012 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменена негова заповед № РД-02-02-102/23.01.2012 г. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица очертава кръга на правоимащите, когато репресираните лица са починали и не са получили обезщетение. Този кръг е изчерпателно определен, поради което наследници от следващ ред не могат да претендират обезщетение. Оспорва извода на съда, че упражненото право на обезщетение от правоимащо лице има материален характер и става част от наследствената маса на починалото лице. Счита, че когато към момента на смъртта на правоимащо лице, не му е определено обезщетение, паричната сума не съществува като част от наследствената маса. По тези съображения иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира присъждането на възнаграждение за юрисконсулт. Ответниците по касационната жалба - Фатма Хасанова Пачелиева и Асия Ахмедова Абаджиева, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Твърди, че оспореното решение е неправилно. Подадено е искане от 24.06.2008 г. за изплащане на обезщетение по реда на ЗПРГРРЛ от Ахмед Абдулов Пачелиев за заплащане на обезщетение за изтърпяна репресия от неговия наследодател Хасан Абдулов Пачелиев. Ахмед Пачелиев е починал на 20.08.2010 г. и след смъртта му неговата съпруга и дъщеря нямат право да получат обезщетението на техния наследодател. Неоснователно съдът е разширил обхвата на чл. 3 от ЗПГРРЛ. За Хасан Пачелиев не е било признато обезщетение, поради което не съществува парична сума която да е част от неговата наследствена маса. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Габрово, е отменил заповед № РД-09-02-102/23.01.2012 г., издадена от областен управител на област Габрово и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество по заявеното искане на Ахмед Абдулов Пачелиев с вх. № 28-3267-ЗПГРРЛ/24.06.2008 г. за изплащане на обезщетение за изтърпяна репресия от неговия наследодател Хасан Абдулов Пачелиев по реда на ЗПГРРЛ. В мотивите си съдът е приел, че заявителят Ахмед Абдулов Пачелиев е имал качеството на правоимащо лице по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗПГРРЛ и е подал искането за изплащане на обезщетение в законоустановения срок. Правото на обезщетение е субективно право. Ако бъде уважено искането и бъде присъдено обезщетение, то става част от масата на наследството и може да бъде получено от наследниците на заявителя. Решението е правилно. При постановяването му съдът е изследвал всички правнорелевантни факти и правилно е приложил спрямо тях материалния закон. Изчерпателното изброяване на правоимащите лица в чл. 3 от ЗПГРРЛ се отнася до лицата, които имат право да заявяват и получат обезщетение. Законът не позволява на други да предявяват по установени ред тези права. Когато правоимащите по закон са се възползвали от правата си, правата им върху евентуалното бъдещо обезщетение се наследяват на общо основание от посочения в закона кръг наследници. След като е посочил в искането си, че е пряк наследник на репресирано лице, заявителят Ахмед Пачелиев се е възползвал от правата, които законът му предоставя. Тези права не се погасяват със смъртта му, поради което областният управител незаконосъобразно е прекратил производството по преписката. Обосновани са изводите на съда, че административното производство не може да приключи по този начин, а следва да се постанови акт след разглеждане по същество на заявената претенция за присъждане на обезщетение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,