Решение № 5255 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2016 г.

Решение № 5255 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9748/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адв. Д., САК, като пълномощник на "Д. Г." ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. "Самуиловско шосе" № 1А, представлявано от управителя Я. П. Х., срещу решение № 90/30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 67/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което е отхвърлено оспорването на дружеството, против заповед № РД-15-158/04.02.2016 г. на кмета на община - С., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "едноетажна постройка от допълващо застрояване"- изпълнена като пристройка към основно застрояване "Склад и магазин за промишлени стоки", от неговата северна, източна и южна страна, намиращ се в УПИ I, кв. 79, по плана на "Промишлена зона", ПИ с идентификатор 67338.603.350 по КК на гр. С.. С доводи за неправилност се иска отмяната на съдебния акт. Сочи се, че съдът не е обсъждал констатацията на вещото лице, което е установило, че към момента преди издаването на заповедта за премахване на постройката, е имало одобрени Инвестиционни проекти и постройката изцяло е изпълнена в съответствие с този Инвестиционен проект и ако се стигне до премахването й, ще се наложи същата постройка да бъде построена отново, по същия начин, по какъвто е построена, към настоящия момент. Освен това не са обсъдени и доводите на жалбоподателя по отношение на производствените правила, които са нарушени при издаването на акта за констатации на незаконното строителство. Претендират се разноски, за които се представя списък. В съдебното заседание жалбата се поддържа от адв. Д., по изложените в нея съображения. Ответната страна - Кмет на О. С., редовно призован, не изпраща процесуален представител. Депозиран е писмен отговор с искане решението, като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, решаващият съд е приел, че е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената писмена форма. Определеният за премахване строеж е пета категория, съгл. чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ, изпълнен в собствен на жалбоподателя имот, през м. Х, ХI 2015 г., след издаден и връчен (вторият на точен адрес) констативен акт от 20.11.2015 г., както и при липса на изискуемите по закон строителни книжа - одобрени проекти и разрешение за строеж за изграждането му. Обстоятелството, че към момента се води производство по издаване и одобряване на такива и, че при евентуалното събаряне на изградените обекти, ще се наложи изграждането им в същия вид и разположение, е неотносимо към законосъобразността на процесния акт - при констатиране наличието на условията на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, в условията на обвързана компетентност, кметът е длъжен да издаде заповедта. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Наведените в жалбата касационни доводи за процесуални нарушения, свързани с неуведомяване и незапознаване със съдържанието на КА № 12 от 20.11.2015 г., както и неприсъствие на управителя и липса на негов подпис, са обсъдени от съда за тяхната относимост към предмета на спора, разгледани са и направените възражения по акта от 18 и 19.01.2016 г., като изложените изводи са в съответствие с подробно изяснената фактическа обстановка по спора и се споделят от настоящата инстанция. Не се установяват твърдяните "сериозни разминавания" в констатациите на КА и съответно - в заповедта, с тези на вещото лице по назначената СТЕ. Последното с основание е кредитирано като обективно и неоспорено, а изводите му са в съответствие с останалите писмени доказателства по делото. Действително се установява, че производствата по одобряване на внесения проект и това по премахването на незаконен строеж са вървяли паралелно, но и към момента на постановяване на решението, не е налице издадено разрешение за строеж относно наредения за премахване обект. Във връзка с наведените оплаквания в жалбата - за забава на одобряването на проекта от страна на общината и неизлагане на мотиви във връзка с влязла в сила виза за проектиране, следва да се обсъди и следното: вярно е, че още на 29.09.2015 г. управителят на "Д. Г." ООД, е поискала издаване на скица с виза по чл. 140 ЗУТ за "навес" в УПИ I и такава е била издадена на 08.10.2015 г., след което е внесен за одобряване и технически инвестиционен проект за "навес към склад и магазин за промишлени стоки". От 29.10.2015 г. е сигналът от собственика на съседния имот, досежно извършван (вече) на имотната граница строеж, без дадено съгласие за това, по който е направена проверка и е изготвен КА № 12 от 20.11.2015 г. На тази дата е проведено и заседанието на ОЕСУТ, с отлагане на приемането, поради констатацията за отклонение на внесения проект от издадената виза за проектиране, с препоръката за коригиране на проекта и оформянето на два подобекта - "склад за тел..." и "покрит паркинг". На заседанието на Експертния съвет от 04.12.2015 г., с решение № 44, е бил приет техническия проект за подобект "склад за тел и на кангали и електроди в палети", с изискването за ликвидиране на констатираното незаконно строителство, до издаването на разрешение за строеж, а приемането на втория подобект е било отложено - до окомплектоване с виза за проектиране, обявена и влязла в сила по съответния ред. Последвали са оттегляне на дадено съгласие и отказ на Гл. архитект да издаде скица с виза за проектиране на "покрит паркинг", оспорен и служебно известен на съда във връзка с решение № 2529/28.02.2017 г. по адм. дело № 8821/2016 г. на ВАС. При тези данни от фактическа страна, несъстоятелни са възраженията за необоснованост, поради незалегнали в решението относими факти, както и за забава на общинските органи при одобряването на внесените проекти. Жалбоподателят на практика не отчита обратния ред, по който е процедирал и са задвижени производствата - изграждане на част от строежа в отклонение от издадената виза, без утвърден проект и издадено разрешение за строеж и изпълнение на останалата му част без изискуемите се книжа, дори и към момента на постановяване на решението. Вещото лице е установило именно това - "че внесеният за одобряване проект съответства на извършеното строителство", при условие, че би следвало да е обратното - строежът да се изпълни едва след окомплектоването с всички изискуеми за него строителни книжа и в съответствие с тях. С оглед тези съображения, за процесния съдебен акт не са налице са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е осъществил цялостен и задълбочен контрол по чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от същия и изводите му за законосъобразност на оспорената заповед от 04.02.2016 г. на Кмета на О.- С., са правилни и съответни на приложимата правна разпоредба на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. При този изход на процеса, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Основателна и своевременно предявена, с отговора по касационната жалба, е претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на община-С., в размер от 100 лв. за настоящото производство (за първоинстанционното е присъдено с решението и без основание се иска отново), поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,