Решение № 6322 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13411/2018 г.

Решение № 6322 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13411/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Де-Же-Пе " ЕООД, гр. Стара Загора, чрез управителя Д. Т., срещу решение № 1855/17.08.2018 г., постановено по адм. д. № 1122/2018 г., по описа на Административен съд – Пловдив, XXVII състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002417004890-091-001/13.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 175/26.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Х., касаторът моли да бъде отменено решението, като се отмени ревизионният акт. Ответната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б., оспорва жалбата и в писмена защита излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция с размер, посочен в писмената защита. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил РА № Р-16002417004890-091-001/13.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 175/26.03.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на "Де-Же-Пе " ЕООД, гр. Стара Загора, за период м. 05. 2017 г. на основание чл. 177 от ЗДДС са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност в размер на 18 333, 42 лв. и прилежаща лихва в размер на 1242,70 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в изискваната от закона форма, от материално компетентен административен орган и при спазване на предвидените в ДОПК процедурни правила. Съдът е изложил подробни мотиви досежно процесната доставка. Изцяло са възприети фактическите и правните изводи на органа по приходите за ангажиране на солидарната отговорност на ревизираното лице, а именно - лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Съдът е обсъдил съдебната практика на Съда на ЕС, отразена в т. 29 и т. 30 от решението по дело С-384/04, според която, когато държавите - членки упражняват предоставените им от директивите на Общността правомощия, те трябва да спазват общите принципи на правото, които съставляват част от правния ред на Общността, и е приел, че принципът на пропорционалност е спазен, доколкото с издаването на процесния ревизионен акт не е засегната правна сфера на оспорващия в степен по – голяма от необходимата за защита на установения фискален ред. Констатирана е идентичност на предмета на доставките по веригата - резервни части за ескалатори, на които ревизираното лице е получател. По делото не е спорно, че предходния по веригата доставчик - "Жора Комерс" ЕООД не е внесъл дължимия по фактура № 6/26.03.2017 г. данък върху добавената стойност в размер на 38 000 лв., представляващ деклариран резултат за м. 03. 2017 г., през който период е издало фактура на "Джийлян-То-2012" ЕООД, предходен доставчик на "Илинел-88" ЕООД, който от своя страна е доставчик на резервните части за ескалатори по процесната фактура № 25/31.05.2017 г., издадена на "Де-Же-Пе" ЕООД. Обсъдени са представените по делото доказателства и е прието от съда, че по отношение на ревизираното лице и доставчиците по веригата съществува обвързаност, която надхвърля рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател. При липса на ефективни разплащания по веригата от доставки, при договаряне на цени, значително отклоняващи се от пазарните, и свързаност между физическите лица собственици, управители и пълномощници на дружествата по веригата от доставки, съдът е направил извод, че дружеството - получател чрез своя пълномощник, който е и управител на предходния му доставчик, е знаело, че начисленият ДДС няма да бъде внесен. Решението е правилно постановено. Обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия. При издаването му не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 177 ЗДДС регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Приема се, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. Доказателствената тежест за установяване предпоставките по чл. 177 ЗДДС е на органите по приходите. В конкретния случай не е спорно осъществяването на първите три предпоставки. Безспорно е установено, че "Де-Же-Пе " ЕООД е получател по облагаеми доставки с предмет – резервни части за ескалатори отразени по фактура № 25/31.05.2017 г., издадена от "Илинел 88" ЕООД, както и че ревизираното лице е включило в дневника за покупки и СД за м. 05. 2017 г. фактура № 25/31.05.2017 г. и е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в пълен размер. От установения стоков поток се констатира и идентичност на предмета на доставките по веригата - резервни части за ескалатори, на които ревизираното лице е получател. Следователно в случая е налице идентичност на стоката, която не е претърпяла обработка или друг вид изменение. Не е спорно, че предходният по веригата доставчик - "Жора Комерс" ЕООД, не е внесъл дължимия по фактура № 6/26.03.2017 г. данък върху добавената стойност в размер на 38 000 лв., представляващ деклариран резултат за м. 03. 2017 г., през който период е издало фактура на "Джийлян-То-2012" ЕООД, предходен доставчик на "Илинел 88" ЕООД, който от своя страна е доставчик на резервните части за ескалатори по фактура № 25/31.05.2017 г., издадена на "Де-Же-Пе " ЕООД. Правилно съдът е приел, че спорът по делото е относно наличието на знание у получателя, че данъкът няма да бъде внесен. За приложението на чл. 177, ал. 2, пр. 1 ЗДДС е достатъчно от доказателствата по делото да се установят обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношенията между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка. При описаните по-горе обстоятелства правилно съдът е приел, че са налице особени отношения между ревизираното лице и доставчиците по веригата, във връзка с доставката на процесните резервните части за ескалатори, които сочат, че ревизираното дружество е знаело, че данъкът, начислен от предходния по веригата доставчик - "Жора Комерс" ЕООД няма да бъде внесен. Безспорно е установено по делото, че собствеността на стоката в кратък период от време от 26.03.2017 г. до 31.05.2017 г. е транслирана между дружествата "Жора Комерс" ЕООД, "Джийлян-То-2012" ЕООД, "Илинел 88" ЕООД и "Де-Же-Пе " ЕООД без реално да е сменяла местоположението си. По време на реализацията на тези стопански операции едно и също лице – П. Ангелов, е било едновременно търговски пълномощник на "Де-Же-Пе " ЕООД, управител на "Жора Комерс" ЕООД, същото лице е било в трудови правоотношения с "Илинел 88" ЕООД и роднина по права линия на Д. Т. - собственика на "Де-Же-Пе " ЕООД и предходен собственик на "Илинел 88" ЕООД. Съдът правилно е приел, че като управител на "Жора Комерс" ЕООД П. Ангелов е бил задължен да знае за възможността му към периода март 2017 г. да покрива задълженията си към фиска. От друга страна като търговски пълномощник на "Де-Же-Пе " ЕООД към май 2017 г. същият е бил упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца, като е знаел за финансово състояние на "Жора Комерс" ЕООД към момента на процесната доставка. Посочените факти еднозначно доказват наличието на връзка, чрез конкретни физически лица в органите на управление на получателя и доставчика. Тези обстоятелства, преценени в съвкупност с останалите установени в хода на ревизията данни - липса на ефективни разплащания по веригата от доставки и договаряне на цени, значително отклоняващи се от пазарните, правилно са мотивирали съда да приеме, че дружеството - получател чрез своя пълномощник е знаело, че начисленият ДДС няма да бъде внесен. По тези съображения настоящият състав преценява, че решението е обосновано, не са допуснати нарушения при анализа на доказателствата и е спазен материалният закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид изричната претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК "Де-Же-Пе " ЕООД, гр. Стара Загора, следва да заплати сумата от 1079, 97 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,