Решение № 1084 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2012 г.

Решение № 1084 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5732/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавната агенцията за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Република България, чрез юрисконсулт Димитър Киров против решение № 613 от 10.02.2012 г. по адм. дело № 11330/2011 г. на Административен съд - София град, в частта, в която е отменено решение № 559 от 25.10.2011 г. на зам. председателя на ДАБ относно постановеното отхвърляне на молбата на Ханан Джалил Наджи, гражданка на Ирак и малолетните й деца, за предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част е върнато на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да реши делото по същество. Ответникът - Ханан Джалил Наджи, чрез процесуалния си представител адв. Силвия Любенова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, като счита оспореното решение за необосновано и противоречащо на относимата материалноправна уредба в отменителната му част. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменил по жалбата на Ханан Джалил Наджи, гражданка на Ирак, частта от решение № 559 от 25.10.2011 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на чужденката и на малолетните й деца е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал делото на председателя на ДАБ за постановяване на ново решение. Съдът е отхвърлил жалбата на Ханан Джалил Наджи в останалата й част. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е направил противоречивите изводи, че ситуацията в Ирак не може да бъде характеризирана като ситуация на безогледно насилие, но от друга страна не могат да се отрекат фактите, че макар да се отчита намаляване на броя на убитите цивилни жители, относително стабилната ситуация периодично се нарушава от атентати с масови жертви. Съдът е счел, че изброяването на видовете посегателсва в чл. 9, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 на ЗУБ е примерно, поради употребата на изразът "може". Приел е, че щом молителката е майка на четири деца и предвид обстановката в Ирак, то това дава основание на същата да бъде предоставен хуманитарен статут, като се приема, че ако семейството бъде върнато в страната на произход, ще бъде изложено на значителен риск. Решението е неправилно. В хода на съдебно-административното производство първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел необосновани изводи, които не се възприемат от настоящата инстанция. При изготвянето на съдебния акт не са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти. Едностранно са преценени доводите на жалбоподателя, без да се обърне внимание на това, дали са подкрепени от доказателства за тях или не. Не е обсъдена достоверността на бежанската история на чужденката, както и явните противоречия в нея, обективирани в проведените интервюта от административния орган. Като причина за напускането на Ирак чужденката посочва, че семейството й е издирвано от племена, които обвинявали съпруга й, че работи с американците. Той притежавал павилион за плодове и зеленчуци между гр. Кербала и гр. Наджаф, по който често преминавали и пазарували там американски конвои. В проведеното административно производство, въз основа на твърденията на съпругът на молителката - Хайдар Омар Назми, не е установен риск от тежки посегателства за него, тъй като не се констатира наличието на предпоставките по нито един от трите състава на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Впечатление прави обстоятелството, че в интервюто от 25.01.2011 г. майката не помни рождените дати на собствените си деца, както и че представя съвсем различна история относно напускането на Ирак и пристигането си в РБългария от тази, представена на интервюто от 23.09.2010 г. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" от посочената директива, както и за прилагане на чл. 9 от ЗУБ. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. Въпреки че молбата за закрила на Ханан Джалил Наджи е от септември 2010 г., при постановяване на съдебното решение следва да се отчете ситуацията в държавата по произход към настоящия момент, в каквато насока са и многобройните указания по прилагане на критериите за предоставяне на закрила, установени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. В тази връзка всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съкрушителни удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като, вместо него, съдът постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Ханан Джалил Наджи против отказа на зам. председателя на ДАБ при МС да предостави хуманитарен статут на иракската гражданка. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение