Решение № 6576 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2011 г.

Решение № 6576 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8910/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Димитров Томанов против решение от 9.05.2011 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 758/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 1600801313 от 23.02.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната му част с решение № 290/7.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ"-Пловдив, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 36 725, 60 лева и са определени лихви в размер на 23 398,12 лева. Със същото решение Иван Томанов е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1652 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение. Според касатора, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване с указанията на ВАС в отменителното решение. Също така се поддържа, че решението е необосновано, както и че съдът не е обсъдил, и изложил мотиви по възраженията на жалбоподателя. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на дирекция "ОУИ"-Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Касационното производство е второ по реда си по спора. С решение на ВАС първоначално постановеното от административния съд решение по спора е отменено и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания. Спорът по делото е относно определеният с РА допълнителен ДДС във връзка със сделката за продажба от ЕТ"Атланта-ИТ-Иван Томанов"-гр. Пловдив на Станимира и Иван Томанови, на недвижим имот-магазин за строителни материали-търговски комплекс, находящ се до бл. 1300-А, ул. "Стефан Стамболов" № 4, гр. Пловдив. Органът по приходите е приел, че данъчната основа на тази продажба не следва да е уговорената продажна цена, а данъчната оценка на имота, която е по-високата измежду двете, позовавайки се на чл. 30, ал. 1, чл. 55, ал. 1 и чл. 56, ал. 1 от ЗДДС (отм.). В резултат на приетото, органът по приходите е определил допълнително ДДС в размер на 36 725,60 лева и законна лихва върху тази сума в размер на 23 398,12 лева. Върховният административен съд в отменителното решение е разрешил спорния въпрос относно приложимия закон, приемайки за такъв ЗДДС (отм.). Съдът обаче е отбелязал, че по делото няма данни как е била определена данъчната основа в размер на 208 550 лева. Възпроизведена е нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.) според която при прехвърляне на собствеността върху сграда или част от нея, данъчната основа е по-високата между тази определена по реда на чл. 29 от ЗДДС и тази определена по чл. 46 от ЗМДТ. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да се изиска удостоверението за данъчната оценка на имота, описано в нотариалния акт за продажбата му. Административният съд е изискла по делото указания документ, както и информация от дирекция "Местни данъци и ТБО и ревизионен контрол" относно начина на определяне на данъчната оценка на имота. От изисканото от съда удостоверение за данъчната оценка на имота към момента на продажбата му е установено, че тя е в размер на 208 550 лева. Във връзка с писмата, изпратени по делото от дирекция"Местни данъци и ТБО и ревизионен контрол" при Община Пловдив и след съобразяване на приложение № 2 към ЗМДТ, разясняващо начина на определяне на данъчната оценка на сградите и на частите от тях, съдът е приел, че данъчната оценка, посочена в удостоверението е изчислена законосъобразно и правилно. С оглед изискването на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, съдът приема, че именно стойността по удостоверението следва да се сравни с продажната стойност на имота, при което сравнение е очевидно, че данъчната оценка на имота е по-голямата, поради което именно тя е данъчната основа върху която ще се определи съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.) ДДС. Решението на административния съд е правилно. Съдът е съобразил установената по делото фактическа обстановка и формирал обосновани изводи. Спазени са указанията на ВАС за събиране по делото на удостоверението за данъчната оценка на имота, представено при извършването на продажбата. Именно от съдържанието му е установен и размерът на възприетата от органа по приходите данъчна основа на сделката. Както правилно е установил и съда, очевидна е разликата между данъчната оценка на имота към момента на продажбата му и продажната цена, уговорена между страните. Съдът правилно е приложил закона- чл. 30, ал. 1 от ЗДДС (отм.) достигайки до извода, че органът по приходите законосъобразно е възприел за данъчна основа за целите на ЗДДС, данъчната оценка на имота. В горния смисъл, неоснователни са възраженията в касационната жалба. Органът по приходите, а след това и съдът са възприели данъчната оценка на имота, така както тя е посочена в удостоверението за данъчна оценка, поискано от самия жалбоподател в качеството му на ЕТ"Атланта-Иван Томанов". Не са налице данни, че този данъчен документ, какъвто е удостоверението за данъчната оценка на имота към момента на процесната продажба съгласно чл. 26 от ДПК (отм.) е отменено или изменено в резултат на обжалване. При липсата на такива данни, недопустимо е в настоящото производство да се оспорват параметрите въз основа на които е изчислена данъчната оценка, удостоверена в него. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд