Решение № 6158 от 22.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пампорово АД срещу Решение 4021 от 18.06.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело 5931/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Пампорово АД срещу Решение 179 от 29.05.2020 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което не е образувано производство по искане с вх. 70124958 от 14.08.2019 г. на дружеството за заличаване на регистрацията на марка с рег. 105162 PAMPOROVO, комбинирана, във връзка с чл. 12, ал. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и е оставено без уважение искането му за заличаване на регистрацията на същата марка по чл. 11, ал. 1, т. 2 и 7 и чл. 12, ал. 7 ЗМГО. Касационният жалбоподател - Пампорово АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно в решението на председателя на ПВ, и в решението на АССГ, основанието за заличаване по чл. 12, ал. 3 ЗМГО не е разгледано по същество. Дружеството има правен интерес да иска заличаване на това основание, тъй като решението, с което е отхвърлена като неоснователна, подадената от него опозиция не му е надлежно връчено. Така е препятствана възможността му да го обжалва. Излага подробно аргументите си, поради които счита, че са налице основания за заличаване на марката по чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Счита, че е налице и основанието по чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО за заличаването на процесната марка, поради липса на отличителност. Тя се състои единствено от словния елемент PAMPOROVO, без каквито и да било отличителни елементи цветове, изображения. Марката възпроизвежда изцяло името на българския курортен комплекс Пампорово. Тя се състои изключително от името на географско място, поради което не би могла да притежава отличителност. За неоснователни счита доводите в обжалваното решение относно приложението на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО. Сочи, че регистрираната марка въвежда в заблуждение потребителите по отношение на географския произход на стоките. Поради ниската отличителност на регистрираната марка потребителите биха я свързали директно с географската област, в която се намира курортен комплекс Пампорово. Стоките, за които марката е регистрирана са хранителни продукти, за всеки един от които потребителите биха могли да се заблудят, че е произведен на територията на курортен комплекс Пампорово. Голяма част от хранителните стоки се произвеждат в планински местности и обикновено се рекламират и представят като екологично чисти, поради мястото и начина им на производство. Налице е основание за заличаване на марката за всички заявени стоки. Сочи, че са неправилни изводите на съда във връзка с приложението на чл. 12, ал. 7 ЗМГО. Съдът е приел, че няма идентичност или сходство между услугите на Пампорово АД и стоките на процесната марка. Поради високата степен на сходство между заявената от Вип сименс груп ООД марка PAMPOROVO и притежаваните от Пампорово АД по-ранни марки, както и поради известността на по-ранните марки на територията на страната, потребителите ще възприемат заявената от Вип сименс груп ООД марка като част от фамилията марки притежавани от Пампорово АД. Това ще доведе до заблуждение на потребителя относно действителния собственик на марката и означените с нея стоки и до несправедливо облагодетелстване от известността на по-ранните марки. Стоките от класове 29 и 30 могат да се приемат за сходни на хотелиерския и ресторантьорския бизнес. Пампорово АД притежава фамилия от марки, регистрирани за услуги от клас 43 ресторантьорство. Логично е да се приеме, че ресторант би разширил дейността си, предлагайки на пазара продукти, които потребителят е опитал и харесал в конкретния ресторант. Регистрираната марка съдържа изцяло фирменото наименование на Пампорово АД. Счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил експертизата на вещото лице. Не е взел предвид отговора на втората задача от експертизата, а именно, че съществува възможност за заблуда на потребителите относно мястото на производство на стоките. Прави искане решението да бъде отменено. Касаторът се представлява от адв. В. Замфиров. Ответникът по касационната жалба - председателят на Патентното ведомство на Република България, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че правилно е прието, че искането на основание чл. 12, ал. 3 ЗМГО е недопустимо. Съдът е изложил подробни аргументи във връзка с основанията за заличаване по чл. 11, ал. 1, т. 2 и по чл. 11, ал. 7 ЗМГО. Правилни са изводите на съда и във връзка с основанието по чл. 12, ал. 7 ЗМГО. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът се представлява от юрк. Г. Табакова. Ответникът по касационната жалба Вип сименс груп ООД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и обосновано. Сочи, че е неотносимо към образуването или необразуването на производство по чл. 12, ал. 3 ЗМГО връчването на решението по подадена опозиция. Поради голямото различие между стоките, за които е регистрирана процесната марка и услугите, за които са регистрирани по-ранните марки на касатора, не е налице възможност за объркване на потребителите. Ако е вярно твърдението, че на процесната марка й липсва отличителност, то това важи и за множеството регистрирани търговски марки на касатора. Практиката на Патентно ведомство сочи, че имената на курорти могат да бъдат регистрирани за различни стоки или услуги. Неотносимо към предмета на спора е къде е седалището на собственика на марката и къде е производствената му база. Невярно е твърдението, че Пампорово е географска област. То е име на курортен комплекс. За да е изпълнена разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗМГО е необходимо стоките да са идентични или сходни, което не е налице в настоящия случай. Съдът не е длъжен да кредитира заключението на вещото лице, след като то е неправилно. Ресторантьорските услуги не са сходни на стоките от класове 29 и 30. Прави искане съдът да остави в сила съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адв. П. Кесов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: Марка с рег. 105162 PAMPOROVO, комбинирана, с притежател Вип сименс груп ООД е регистрирана за стоки от клас 29 и 30 от Международния класификатор на стоките и услугите (МКСУ). Марката е заявена на 01.06.2015 г. и регистрирана на 17.04.2019 г. На 27.05.2016 г. Пампорово АД е подало опозиция, вх. 1327617 срещу регистрацията на марката. Опозицията е отхвърлена като неоснователна с решение от 03.09.2018 г. на опозиционния състав по чл. 38г ЗМГО (отм.). Решението е съобщено на Пампорово АД чрез представителя по индустриална собственост А. Замфирова, но пратката се е върнала като непотърсена. Поради това съобщение за решението е поставено на официалната интернет страница на Патентно ведомство и на таблото за обявления, от където е свалено на 01.09.2017 г. В посочения в решението срок същото не е оспорено. Съдът е посочил, че няма данни решението да е обжалвано в по-късен момент, като дружеството е запознато с него, видно от негово искане от 23.05.2019 г. На 14.08.2019 г. Пампорово АД е подало искане, вх. 70124958 за заличаване на регистрацията на комбинирана марка с рег. 105162 PAMPOROVO, с притежател Вип сименс груп ООД. Като основание за заличаване е посочена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 и 7 ЗМГО (отм.), тъй като марката няма отличителен характер и може да въведе в заблуждение потребителите относно географския произход на стоките, за които е регистрирана. Освен това е посочено противоречие с чл. 12, ал. 2, т. 1 ЗМГО (отм.), защото Пампорово АД е собственик на шест марки, регистрирани преди процесната, с които същата може да бъде свързана, и е подал опозиция срещу регистрацията й, за решението по която не е уведомен надлежно. Изложени са съображения за противоречие на процесната марка с чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.), които по същество представляват аргументи за оспорване на решение от 03.09.2018 г. на опозиционния състав по чл. 38г ЗМГО (отм.). В уточнение на искането от 11.10.2019 г., са посочени правните основания, на които е подадено чл. 26, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 11 и чл. 26, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 3 ЗМГО (отм.) и чл. 26, ал. 3, т. 6 ЗМГО (отм.), тъй като марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. Приложено е Решение за регистрация на Пампорово АД от 28.06.1991 г. по ф. д. 1206/1991 г. по описа на Смолянски окръжен съд, както и извлечение от ТР към момента по партидата на Пампорово АД. До заинтересованата страна е изпратено уведомление за подаденото искане, в отговор на което не е подадено възражение. На 20.08.2019 г. е определен състав по спорове със Заповед 673. Последният е изготвил становище за оставяне без уважение на искането за заличаване на регистрацията на процесната марка на основание чл. 11, ал. 1, т. 2 и 7 и чл. 12, ал. 7 от ЗМГО, а за искането за заличаване по чл. 12, ал. 3 от ЗМГО становище за без разглеждане като недопустимо. С оспореното в първоинстанционното производство Решение 179 от 29.05.2020 г. на председателя на ПВ не е образувано производство по искането на Пампорово АД за заличаване на регистрацията на марка с рег. 105162 PAMPOROVO, комбинирана, във връзка с чл. 12, ал. 3 ЗМГО и е оставено без уважение искането на дружеството за заличаване на регистрацията на същата марка по чл. 11, ал. 1, т. 2 и 7 и чл. 12, ал. 7 ЗМГО. Съдът е посочил, че по делото са представени библиографски справки за притежаваните от Пампорово АД марки, регистрирани за стоки и услуги от класове 25, 35, 39, 41, 42, 43, 44 на МКСУ. Приложени са договори за ползване и поддържане на ски писти от дружеството, за партньорство със спортни федерации, реклама, предоставяне на права за излъчване на спортни състезания, за изработка на филми, рекламни материали и др., в които марките са използвани. По делото е прието и изслушано заключение от вещо лице К. Богданов, според което, независимо от наличието или липсата на друг текст върху опаковките на процесните стоки, съществува възможност за заблуда на потребителите относно мястото на производство на тези стоки от класове 29 и 30 МКСУ, с търговски наименования включващи текст "PAMPOROVO" или "Пампорово". Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че решението е и в съответствие с материалноправните разпоредби. Приел е, че искането на основание чл. 12, ал. 3 ЗМГО правилно е прието за недопустимо. Посочил е, че съгласно чл. 36, ал. 5 ЗМГО исканията по ал. 3 може да се подадат от следните лица: 1. по т. 1 от лицата по чл. 52, ал. 1, които не са упражнили правото си да подадат опозиция или опозицията им е отхвърлена като недопустима. В случая Пампорово АД, като лице по чл. 52, ал. 1 ЗМГО, е упражнило правото си да подаде опозиция и с решение от 03.09.2018 г. на опозиционния състав по чл. 38г. ЗМГО (отм.) опозицията, на основание чл. 12, ал. 3 ЗМГО, е отхвърлена като неоснователна, а не като недопустима. Съдът е приел за неотносими доводите на дружеството относно връчването на решението на опозиционния състав, предвид възможността му да подаде жалба срещу него, ако то не му е било редовно връчено. Относно искането по чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО, е посочил, че марката няма описателен характер за стоките от класове 29 и 30 на МКСУ и се възприема като знак, който притежава способност да отличава стоките/услугите на едно лице от тези на други. Марката не се състои само от словен елемент, а и от фигуративен такъв, като същият в комбинация със словния, дава отличителност на марката. Относно искането по чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО, е посочил, че на територията на курортните комплекси не се произвеждат хранителни продукти. Пампорово е развит и утвърден като планински курорт, в който се предлагат услуги в областта на развлечението и спорта. Поради това не може да се приеме, че марката се състои изключително от знаци или означения, които указват географския произход на стоките. Съдът е приел, че е неоснователно и искането за заличаване регистрацията на марката на основание чл. 12, ал. 7 ЗМГО. Стоките от класовете 29 и 30 МКСУ, за които е получила закрила процесната марка, са храни и хранителни продукти, вкл. техни съставки, сосове, добавки, подправки, както и напитки и продукти за приготвяне на напитки. Противопоставените услуги "спортна дейност" представляват обобщена категория услуги, свързани с организирането, подсигуряването на необходимите условия за провеждането на различни спортни мероприятия. Въз основа на това е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. На първо място касаторът твърди съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил експертизата на вещото лице и не е взел предвид отговора на втората задача от експертизата, а именно, че съществува възможност за заблуда на потребителите относно мястото на производство на стоките. Понятието "вероятност от объркване на потребителите" е правно, тъй като определянето на относимите фактори за установяване на вероятността от объркване, както и дали те са налице, е правен въпрос. За отговора на този поставен на вещото лице въпрос не са необходими специални знания, а поставената му задача е част от правораздавателната дейност на съда. Поради това фактът, че заключението не е обсъдено от съда, в посочената от касатора част, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая, видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е обсъдил спорните въпроси, като въз основа на съвкупността от доказателства е обосновал извода си за законосъобразност на оспорения административен акт. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Видно от изложеното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. По отношение на доводите за нарушение на материалния закон и необоснованост съдът съобрази следното: Правилно административният орган и първоинстанционният съд са приели, че искането на Пампорово АД по чл. 12, ал. 3 ЗМГО е недопустимо. Съгласно чл. 36, ал. 5, т. 1 ЗМГО искане за заличаване на регистрацията на марка по ал. 3 (когато марката е регистрирана в нарушение на чл. 12 ЗМГО), може да се подаде от лицата по HYPERLINK "apis://Base=NARH&DocCode=42676&ToPar=Art52_Al1&Type=201/" чл. 52, ал. 1 ЗМГО, които не са упражнили правото си да подадат опозиция или опозицията им е отхвърлена като недопустима. В случая по делото е установено, че на 27.05.2016 г. Пампорово АД е подало опозиция вх. 1327617 срещу регистрация на марката, която е била отхвърлена с решение от 03.09.2018 г. на опозиционния състав по чл. 38г ЗМГО (отм.). Обстоятелствата относно твърдяното ненадлежно връчване на решението са относими към възможността за неговото обжалване, но не предоставят право на подалото отхвърлената опозиция лице да подаде искане за заличаване на марката по чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Правилно от органа и от първоинстанционния съд е прието, че не е налице основание за заличаване на регистрацията на комбинирана марка с рег. 105162 PAMPOROVO, с притежател Вип сименс груп ООД, на основание чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО. Съгласно чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО заличава се регистрацията на марка, която няма отличителен характер. За да бъде една марка отличителна, тя трябва да може да идентифицира стоките, за които е регистрирана, като произхождащи от определено предприятие и по този начин да ги отличи от стоките на други предприятия. Преценката се извършва, първо, по отношение на стоките, за които марката е регистрирана, и второ, с оглед на възприемането на марката от съответните потребители, представляващи средните потребители на съответните стоки. В случая, видно от процесната марка, тя включва словния елемент PAMPOROVO, изписан със светло сиви букви, с черен контур. Разположена е на фона на сиво-черен правоъгълник. Т.е. марката се състои от дума и фигуративен компонент, съставляващ проста геометрична фигура. Марка е регистрирана за стоки клас 29 и 30 МКСУ хранителни продукти, включително техни съставки, сосове, добавки, подправки, както и напитки и продукти за приготвяне на напитки. Терминът PAMPOROVO е име на зимен курортен комплекс, където по принцип не се произвеждат хранителни продукти и той няма описателен характер за стоките от клас 29 и 30 МКСУ. Наред с посочения термин марката включва и фигуративен елемент. Стоките, за които процесната марка е регистрирана, с оглед на своето предназначение, са стоки за ежедневна употреба. С оглед на това релевантният кръг потребители, по отношение на които следва да се извърши преценката за отличителност, са всички потребители. Преценката по отношение на тях следва да се направи като се отчита средният потребител, който е разумно добре информиран и разумно наблюдателен и предпазлив. Разумният потребител, който добре разбира и оценява, че процесните стоки са такива, свързани със задоволяване на глада и жаждата му, е по принцип внимателен и наблюдателен при избора на този вид стоки, поради което процесната марка дава възможност на този потребител да отличи стоките, носещи процесната марка, от други стоки със същото предназначение, но с друг произход, без да е възможно да ги обърка. Следователно, както правилно приел и съдът, марката, в своята съвкупност, притежава необходимата отличителност и е в състояние да идентифицира стоките, за които е регистрирана от идентични или сходни стоки, поради което не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗМГО. Правилно от органа и от първоинстанционния съд е прието, че не е налице основание за заличаване на регистрацията на процесната марка на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО. Съгласно чл. 36, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО заличава се марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството, географския произход или други характеристики на стоките или услугите. В случая неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че комбинираната марка с рег. 105162 PAMPOROVO може да въведе в заблуждение потребителите относно географския произход за стоките, за които марката е регистрирана. За да е налице въвеждане на потребителите в заблуждение относно географския произход на стоките, те трябва да възприемат Пампорово, като място на което обикновено се произвеждат хранителни продукти и напитки. Пампорово е името е планински курорт в България, който е международно известен и е посещаван предимно през зимата, с оглед развитите в него услуги за спорт, почивка и развлечение. На територията на този, както и на територията на повечето курорти, обичайно не се произвеждат хранителни продукти и напитки. Не е налице връзка между естеството и предназначението на стоките и курортния комплекс, за да се възприеме той като място от което стоките произхождат. С оглед на горното съдът правилно е тълкувал и приложил чл.36, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗМГО. Правилно е прието от съда, че е неоснователно и искането за заличаване на процесната марка на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 12, ал. 7 ЗМГО. Съгласно посочената разпоредба регистрацията на марката се заличава, когато марката е регистрирана в нарушение на чл. 12 ЗМГО, конкретно (ал. 7), марка, състояща се от или съдържаща фирмата на търговец, която е използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги. В случая комбинираната марка с рег. 105162 PAMPOROVO се състои от фирмата на Пампорово АД, която е използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация на процесната марка. От представените в хода на административното производство доказателства обаче не е установено Пампорово АД да е използвана за идентични или сходни стоки с тези на процесната марка, конкретно за хранителни продукти и напитки. Посоченото обстоятелство не се твърди и от касационния жалбоподател. Услугите, във връзка с които е установено използването на фирмата на касационния жалбоподател касаят спортна дейност. Сравняваните стоки и услуги попадат в различни пазарни сектори и удовлетворяват различни потребности, поради което не може да бъде установена връзка между тях. При липса на една от кумулативно предвидените в чл. 12, ал. 7 ЗМГО предпоставки, искането за заличаване на процесната марка правилно е било оставено без уважение, както е прието и от първоинстанционния съд. Предвид изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, направил е въз основа на фактите по делото правилни и обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от процесуалния представител на председателя на Патентно веодство искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Патентно ведомство юридическото лице в чиято структура е органът ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претендираните от този ответник разноски за първоинстанционното производство са му присъдени с обжалваното в настоящето производство решение и не е налице основание за повторното им присъждане. Касаторът следва да бъде осъден да плати и направените от Вип сименс груп ООД разноски в размер на 800, 00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство, съгласно представен от касатора списък на разноските и доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд