Решение № 2570 от 13.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя С. Тодоров, подадена чрез пълномощника юрк. Д. Дуевски, за отмяна на влезлите в сила Решение 5084/04.08.2021 г., постановено по адм. дело 7100/2019 г. по описа на Административен съд София-град, и Решение 4535/12.05.2022 г., постановено по адм. дело 11364/2021 г. по описа на Върховния административен съд. В молбата се изтъква наличие на отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Като нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни при неговото разглеждане, се сочи Решение от 22.12.2010 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С 279/09, по конкретно молителят се позовава на т. 53 и на т. 54 от мотивите, твърдейки, че предоставянето на правна помощ на юридическите лица принципно не е изключено, но трябва да се преценява с оглед приложимите правила и положението на съответното дружество. В тази връзка сочи, че Електроразпределение Север АД е разполагало с юрисконсулти, за които не е съществувала пречка да осъществяват неговата правна защита по адм. д. 7100/2019 г. по описа на АССГ. Акцентира върху извода на СЕС в т. 56 от Решението от 22.12.2010 г. по дело С 279/09 г., според който националните юрисдикции трябва да намерят справедлив баланс, като осигурят достъп до съд на молители, позоваващи се на правото на Съюза, без да ги поставят в по-благоприятно положение в сравнение с други молители. Въпросът за необходимостта от ангажиране на адвокатска защита е разгледан и в Определение на Съда на публичната служба от 27 септември 2011 г. по дело F- 55/08 DEP, в т. 37 и в т. 38. Молителят се позовава и на т. 2 от диспозитива на Определението, считайки, че когато определя размера на подлежащите на възстановяване разходи за адвокатски възнаграждения, съдът трябва също да има предвид платежоспособността на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, за да не се накърни по несъразмерен начин правото на тази страна на ефективни правни средства за защита, прогласено в чл. 47 от Хартата на основните права. По отношение на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК молителят изтъква, че с Решение 5064/27.07.2018 г., постановено по адм. дело 6455/2017 г. по описа на Административен съд София-град, КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 356 лв., (с включен ДДС), съставляващи разноски за процесуално представителство не електроразпределителното дружество във връзка с обжалване и отмяна на Наказателно постановление НП 202/30.01.2015 г. Така постановеното решение е отменено с Решение 1349/31.01.2019 г., постановено по адм. д. 12433/2018 г. по описа на ВАС, поради което молителят счита, че са налице две окончателни съдебни решения, постановени между същите страни за същото искане, с които обаче спорът е разрешен по различен начин. Ответникът Електроразпределение Север АД, чрез пълномощника адв. Н. Георгиева, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за частична недопустимост на искането и за неоснователност в останалата част на искането. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, след като обсъди искането за отмяна, приложенията към него и становищата на страните, намира молбата на КЕВР за отмяна като частично недопустима, макар и подадена в срока по чл. 240 от АПК, а съображенията за това са следните: С Решение 5084/04.08.2021 г., постановено по адм. дело 7100/2019 г. по описа на Административен съд София-град, чиято отмяна се иска, съдът е осъдил КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД сума в размер на 1 356 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-399/17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД 518/2015 г. на Районен съд гр. Севлиево, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на 1 356 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-399/17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД 83/2016 г. на Административен съд Габрово във връзка с касационно обжалване на съдебния акт по НАХД 518/2015 г. на Районен съд Севлиево, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 16.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. С Решение 4535/12.05.2022 г., постановено по адм. дело 11364/2021 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 5084/04.08.2021 г., постановено по адм. дело 7100/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сума за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1 356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД 518/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево, както и в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сума за разликата над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1 356 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД 83/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, както и в частта за сторените разноски за размера над 266,74 лв. В останалата част Решение 5084/04.08.2021 г., постановено по адм. дело 7100/2019 г. по описа на Административен съд София-град, е оставено в сила. За наличието, респективно липсата на правен интерес, съдът следи служебно, доколкото той е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. При тези данни по делото, настоящият петчленен състав приема, че за КЕВР липсва правен интерес да иска отмяна на влезлите в сила решения по реда на чл. 237 и сл. от АПК в частите, които са с благоприятен за Комисията резултат. КЕВР не е активно процесуално легитимирана да иска отмяна по този ред на Решение 4535/12.05.2022 г., постановено по адм. дело 11364/2021 г. по описа на Върховния административен съд в частите, с които претенцията на Електроразпределение Север АД за размера над 500 лв. до пълния претендиран размер от 1 356 лв. е отхвърлена, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за съдебни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 266,74 лв. до размера от 553,81 лв. Ето защо, искането за отмяна в тези части следва да се остави без разглеждане като недопустимо на основание чл. 238, ал. 1 от АПК, а настоящото дело в тези части следва да бъде прекратено. В останалата част искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК е допустимо, а разгледано по същество неоснователно, по следните съображения: В чл. 239, т. 1 от АПК е уредена хипотезата за отмяна на влязло в сила съдебно решение при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят визира обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР Решение на СЕС от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и Определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, както и обстоятелствата за броя на юрисконсултите в Електроразпределение Север АД не могат да бъдат квалифицирани като новооткрити. Броят на лицата, заемащи длъжността юрисконсулт в Електроразпределение Север АД, е бил известен на процесуалния представител на КЕВР още по време на производството пред АССГ. Също така, с оглед времето на постановяване на цитираните актове на Съда и на Съда на публичната служба, изцяло по причини у молителя е пропускът да се запознае със съдържанието им и да черпи аргументи от тях при решаването на споровете за правото на обезщетение. Съдът намира искането в допустимата му част за неоснователно и на второто предявено отменително основание това по чл. 239, т. 4 от АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълно тъждество, изискуемо от закона, съдът е задължен с нормата на чл. 244, ал. 2 от АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. С тази отмяна в правния мир ще остане само един съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо решава спора между страните за законосъобразността/незаконосъобразността на един административен акт. За да претендира отмяна на решенията на това основание, КЕВР се позовава на Решение 1349/31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на Върховния административен съд, с което е отменено Решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на Административен съд-София град. Сравнението на двете съдебни решения ясно показва липса на идентичност в предмета на иска, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела. Цитираното решение, на което според Комисията противоречат решенията, предмет на настоящото отменително производство, касае производство, образувано при обжалването на наказателно постановление 202/30.01.2015 г. по НАХД 2493/2015 г. по описа на Районен съд Русе. В случая не е налице пълен идентитет между решенията, чиято отмяна се иска, и посочените от молителя актове, цитирани по-горе, тъй като производствата по присъждане на имуществени вреди в първия случай водят началото си от отмяната на НП-399 от 17.12.2014 г., а във втория се касае за друг акт, а именно НП 202/30.01.2015 г. Доводите на молителя за недължимо включване в обхвата на имуществени вреди на начислен и платен ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение са ивелевантни спрямо отменителните основания, регламентирани в разпоредбата на чл. 239 от АПК, поради което настоящият състав не дължи произнасяне. Искането за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК на съдебните решения в посочените по-горе неблагоприятни за КЕВР части е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По разноските: С оглед изхода на делото искането на ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,