Решение № 15 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7746/2008 г.

Решение № 15 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7746/2008 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Тодоров Кондов от Димитровград срещу решение № 81 от 21.04.2008 г. по адм. дело № 303/2007 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Касационният жалбоподател Георги Тодоров Кондов получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Има 68, 5 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране 18.04.1948 г. С разпореждане от 20.02.2004 г. и с разпореждане от 24.08.2007 г. има признат осигурителен стаж след датата на инвалидизиране 35 г. 6 мес. и 19 дни, но различен осигурителен доход, изчислен от различни 3-годишни периоди. По разпореждането от 20.02.2004 г. този осигурителен доход е в размер на 11001, 00 лв. (или 305, 58 лв. средномесечен доход), изчислен за времето от 1.01.1987 г. до 31.12.1989 г., а по разпореждането от 24.08.2007 г. осигурителният доход е в размер на 10244, 00 лв. (или 284, 56 лв. средномесечен доход), изчислен за времето от 1.01.1986 г. до 31.12.1988 г. Различна е и брутната месечна заплата за страната за тези тригодишни периоди. За периода 1.01.1987 г. - 31.12.1989 г. тя е 253, 58 лв. и при 305, 58 лв. средномесечен доход на жалбоподателя за този период неговият индивидуален коефициент е 1, 205 (така и разпореждането от 20.02.2004 г.). За периода 1.01.1986 г. - 31.12.1988 г. месечната брутна заплата за страната е 237, 06 лв. и при показания 284, 56 лв. средномесечен доход на жалбоподателя за същия период неговият индивидуален коефициент е 1, 1976 или 1, 2 (така и разпореждането от 24.08.2007 г.). Макар и минимална, разликата в индивидуалните коефициенти обуславя различен доход за изчисляване на пенсията за инвалидност - при средномесечен осигурителен доход 242, 96 лв. за 2001 г. индивидуалният коефициент 1, 205 води до 292, 77 лв. доход за изчисляване размера на пенсията, а индивидуалният коефициент 1, 2 води до 291, 55 лв. доход за изчисляване размера на пенсията. При тези данни по-благоприятните за жалбоподателя показатели са тези по разпореждането от 20.02.2004 г.: 35 г. 6 мес. и 19 дни осигурителен стаж, придобит след датата на инвалидизиране (18.04.1948 г.) и 292, 77 лв. доход за изчисляване на пенсията. Според чл. 75, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 26, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС): а) размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията (в случая 292, 77 лв.), се умножи със сумата, образувана от: по един процент за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.; б) когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска от възрастта по чл. 68 КСО, разликата между възрастта му и възрастта по чл. 68 КСО се признава за осигурителен стаж, който се намалява с продължителността на придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране (в случая: към датата на инвалидизиране жалбоподателят е бил на възраст 6 години и разликата до възрастта по чл. 68 КСО, която от 1.01.2002 г. е 61 години и 6 месеца, е 55 години и 6 месеца; тази разлика следва да се намали с 35 години и 6 месеца придобит след датата на инвалидизиране осигурителен стаж; остатъкът от 20 години следва да бъде умножен с коефициента по чл. 75, ал. 2, т. 3 КСО - 0, 5). Нито в посочените разпореждания, нито в оспореното от жалбоподателя решение № 42 от 20.11.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково е показан начинът, по който са направени относимите за случая изчисления по чл. 75, ал. 2 КСО и чл. 26, ал. 1 и 3 НПОС. В хода на съдебното производство, развило се пред Хасковския административен съд, е изслушано заключение от вещото лице Георги Стратиев Василев, в което осигурителният стаж на жалбоподателя по чл. 75, ал. 2 КСО, коригиран по правилото на чл. 26, ал. 1 НПОС, е изчислен така: а) дата, към която лицето би придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 18.10.2006 г. (тази дата е изчислена така: необходим сбор от възраст и осигурителен стаж - 100; придобит от жалбоподателя осигурителен стаж - 35 г. и 6 мес.; за сбор 100 е необходима следователно възраст 64 г. и 6 мес., която роденият на 18.04.1942 г. жалбоподател ще навърши на 18.10.2006 г.); б) разликата от датата 10.06.1996 г. (според устните обяснения на вещото лице, дадени в съдебното заседание на 15.04.2008 г. това е датата на експертно решение № 1193 на ТЕЛК-Хасково, а с това експертно решение ТЕЛК е определила на жалбоподателя трета група инвалидност след отменителното решение № 345 от 25.04.1996 г. на ЦТЕЛК) до датата 18.10.2006 г. (виж б. "а") е 10 години и 4 месеци, който умножен с коефициента 0, 5 става 5, 165 % и това според вещото лице е признатият осигурителен стаж на жалбоподателя по чл. 75, ал. 2 КСО. Хасковският административен съд е възприел безкритично заключението на вещото лице Георги Стратиев Василев, което очевидно не е основано на правилата по КСО и НПОС, а това е довело до липса на яснота по въпроса какви изчисления са направили пенсионните органи за да приемат, че признатият на жалбоподателя стаж по чл. 75, ал. 2 КСО е 5 години. В резултат административният съд не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК да провери на всички основания по чл. 146 АПК законосъобразността на решение № 42 от 20.11.2007 г. на директора на РУСО и постановеното съдебно решение е необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е основателна - оспореното с нея съдебно решение е необосновано и следва да бъде отменено, а тъй като делото не може да бъде решено по същество при наличните по него доказателства, на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Хасковския административен съд, който да изясни въпроса въз основа на какви изчисления пенсионните органи са признали на жалбоподателя осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 КСО 5 години. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере и други писмени доказателства, а при необходимост - да постави допълнителна задача на вещото лице Георги Стратиев Василев. Въпреки този изход на касационното производство искането за присъждане на съдебни разноски не следва да бъде разглеждано, а съдът при новото разглеждане на делото следва да присъди такива по правилата на чл. 143 АПК с оглед на крайния резултат по делото, вкл. и като вземе предвид сега направените от страните съдебни разноски в настоящето касационно производство. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,