Решение № 5861 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1561/2018 г.

Решение № 5861 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1561/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на СДРУЖЕНИЕ "[ЮЛ]", ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление гр. [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от Д. И., подадена против решение № 7626 от 12.12.2017 г. по адм. дело № 9276/2017 г. на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението в частта й, с която се иска обявяване на незаконосъобразност на Решение №СО-30-ЕО/2015 на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-София(РИОСВ), прекратено е производството по административно дело № 9276/2017 г. по описа на АССГ в тази част, отхвърлена е жалбата на сдружението в частта й, с която се иска прогласяване на нищожността на Решение №СО-30-ЕО/2015 на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ), и са присъдени разноски в полза на заинтересованата страна [фирма]. Исканията са за отмяна на обжалваното съдебно решение по подробно изложените съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на РИСОВ гр. София чрез пълномощника адвокат К. М. оспорва касационната жалба като неоснователни и излага доводи за правилност на първоинстанционното решение. Ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. [населено място], [район], [жк], [улица], представлявано от управителя П. П. в писмена молба оспорва касационните оплаквания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, включително по отношение на решението, което има характера на определение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административният съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на СДРУЖЕНИЕ "[ЮЛ]" в частта й, с която се иска обявяване на незаконосъобразност на Решение №СО-30-ЕО/2015 на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-София(РИОСВ), прекратил е производството по административно дело № 9276/2017 г. по описа на АССГ в тази част, отхвърлил е жалбата на СДРУЖЕНИЕ "[ЮЛ]" в частта й, с която се иска прогласяване на нищожността на Решение №СО-30-ЕО/2015 на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – София (РИОСВ), и е присъдил разноски в полза на заинтересованата страна [фирма]. Приел е, че жалбата на сдружението срещу незаконосъобразността на индивидуалния административен акт е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. По отношение жалбата в частта й, с която се иска прогласяване нищожност на административния акт, е приел, че Решение №СО-30-ЕО/2015 на директора на РИОСВ – София не страда от пороци в компетентността и формата. Решението е правилно. Съдът е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция, поради което и не следва да се преповтаря. Решение № СО-30-ЕО/2015 г. е съобщено на заинтересованите лица на 08.09.2015 г. чрез поставянето му на таблото за обяви в сградата на РИОСВ–София и на интернет страницата, като срокът за оспорването му е изтекъл на 22 септември 2015 г. (вторник, присъствен ден). Жалбата на сдружение "[ЮЛ]"- вх. рег. № 25947, е подадена на 22 октомври 2015 г., т. е. същата е просрочена. Въпреки това съдът е изложил мотиви, които касаят законосъобразността на обжалвания административен акт. В съответствие с приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, проектът на ПУП – ПП, ПРЗ не засяга обекти от Националната екологична мрежа, като най-близко разположените защитени територии са: защитена зона по Директива за птиците "Средна гора" – на 2. 2 км., и защитена зона по Директива за местообитанията "Централен Балкан– буфер" на отстояние 2. 7 км, а съгласно становището на РЗИ с проекта за ПУП и неговата реализация не се очаква отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда и възникване на здравен риск за населението на двете общини. Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт не страда от пороци водещи до нищожност. Решение № СО-30-ЕО/2015 г. е постановено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 82, ал. 4 от ЗООС директорът на РИОСВ е компетентният орган за издаване на становище или решение по екологична оценка на планове и програми, тъй като предмет на преценка за извършване на екологична оценка е ПУП-ПП и ПРЗ в обхват на две общини, които се намират на територията на РИОСВ-София. Освен това Решение № СО-30-ЕО/2015 г. не страда от пороци във формата, като съдържа мотиви и диспозитив, както и визираните в чл. 14, ал. 2 от Наредба за ЕО реквизити. Решението за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС се взема при осъществяване на допусната от закона оперативна самостоятелност, поради което контрола за законосъобразност е ограничен. Упражняването на правомощие при оперативна самостоятелност не е изведено извън обсега на контрола за законосъобразност, но в тези случаи проверката се ограничава до това дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административния акт при упражняване на предоставената дискреция (чл. 169 от АПК). Правилни са изводите на първоинстанционният съд, че при постановяването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в специалната нормативна уредба по околна среда. Безспорно е установено, че дружеството [фирма] не е обявило решението на страницата си. Но това нарушение на административнопроизводствените правила не е съществено и не може да обоснове нищожност на административния акт. Това нарушение не е допуснато от административния орган и същото следва издаването на административния акт. При това положение настоящият състав намира, че не са налице отклонения от регламентираната в специалния закон и наредбата процедура. Предвид изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение