Решение № 810 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2016 г.

Решение № 810 от 20.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4421/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Еко-енерджи-2006" ООД, със седалище в с. П., община Д., представлявано от управителите К. С. и А. Ц., срещу решение № 372 от 20.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5260/2015 г. от Административен съд - С. град. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отменено решение № Ц-6/13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в частта му по раздел I. 1 и раздел II. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране в представени по делото писмени бележки и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрк. Методиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и да ? бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО" ЕАД) и "Е.-П. мрежи" АД не ангажират становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - С. град е прекратил производството по образуваното пред него дело по жалбата на "Еко-енерджи-2006" ООД в частта срещу раздел V от Решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР поради липса на правен интерес и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу същото решение в частта му по раздел I. 1 и раздел II, с които ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД цена за достъп до електропреносната мрежа в размер от 2,45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. Пред настоящата инстанция се обжалва съдебното решение само в частта му с която жалбата на "Еко-енерджи-2006" ООД срещу раздел I. 1 и раздел II на Решение № Ц - 6/13.03.2014 г. на ДКЕВР е била отхвърлена. В прекратителната му част решението на Административен съд - С. град е влязло в сила и не е предмет на обсъждане от настоящия съдебен състав. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката - чл. 10 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а с чл. 21, т. 8 от същия закон на КЕВР било предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят бил посочил, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи (чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗЕ). Съдът е обсъдил и изменението на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.), според което в чл. 84, ал. 2 от ЗЕ е регламентирано, че производителите на ел. енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, като легалното определение за "достъп" било формулирано в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ - това е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена. Оттук съдът е извел заключение, че се касае за сделка, имаща за предмет достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от ВИ, който ползва преференциални цени. Административният съд е приложил нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с § 197 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и е преценил, че в закона е предвидено условията за достъп да се уреждат с договор между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия, с който следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, който договор производителите на електрическа енергия задължително следва да сключат с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа и той представлява необходимо условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия, съгласно текста на чл. 82, ал. 3 от ЗЕ. В мотивите на обжалваното решение е обсъден § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, чрез който е уредено специално правомощие на комисията да определи подлежаща на регулиране цена за достъп, като част от условията за достъп до сключването на договор и то по отношение на несключили в определения от закона срок договор производители на електрическа енергия. Такъв договор бил налице за жалбоподателя и то преди да изтече срокът по § 197 от ПЗР на ЗЕ. Решението било постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Производството било осъществено съобразно правилата на раздел IV "Ц. регулиране" от глава трета на ЗЕ. Изцяло била спазена и процедурата по чл. 39 - чл. 53 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1/18.03.2013 г.). Подадени били заявления до ДКЕВР за определяне на цени за достъп на производителите на ел. енергия до електропреносната мрежа, като след допълнително направени уточнения от комисията, заявителите представили необходимата информация и приложения. Преписката била попълнена с изискуемите от закона и подзаконовите нормативни актова доказателства. Съобщението за датата на насроченото открито заседание за обсъждане на заявленията, заедно с доклада на специалистите, било обявено по предвидения ред. На закрито заседание на комисията бил приет проект за решение, който е бил подложен на обществено обсъждане по правилата на чл. 14 от ЗЕ. Решението било прието след преценка на заявленията и обсъждане на становищата на заинтересованите лица в закрито заседание на Комисията, след което било изпратено на адресатите и надлежно публикувано. Според съда, в оспорената си част решението на ДКЕВР било постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. На основание чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ регулаторният орган утвърдил, считано от 13.03.2014 г., на жалбоподателя като производител на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени, цена на достъп до електропреносната мрежа -2,45 лв./МВтч. Според раздел втори на процесното решение цените се дължат на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД от всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени, независимо от мястото на присъединяване. Производителите, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат цените на операторите на електроразпределителните мрежи, които ги превеждат на "ЕСО" ЕАД. Цената според съда била определена след прецизен фактически и правен анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността на "ЕСО" ЕАД, приети с протоколно решение № 25 от 13.02.2014 г. Утвърдените от ДКЕВР цени били формирани в съответствие с изискванията на чл. 29 от ЗЕ. Същите се основавали на обективни критерии и били определени съобразно предварително зададени изисквания. Комисията с писма изискала от електроразпределителните дружества отчетна и прогнозна информация за периода от 01.08.2013 г. до 31.07.2014 г. относно балансовата стойност на активите, обслужващи производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и начина на придобиването им със съответните амортизационни отчисления. Констатирано е, че дружествата са представили поисканата информация, след което работни групи били извършили анализ на предоставените данни за разходите, които се предизвиквали от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и след проведено обществено обсъждане на проекта на решение за утвърждаване на цени за достъп и разглеждане на постъпилите възражения е издадено процесното решение № Ц - 6 от 13.03.2014 г., с което Комисията е приела, че цената за достъп до електропреносната мрежа на "Електроенергиен системен оператор"ЕАД, която се дължи от производители на електрическа енергия, следва да бъде определена в размер на 2,45 лева/МВтч. Приложена била нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, изискваща производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа. Съобразена била и разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическа енергия, според която цената за достъп до разпределителната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение. От страна на жалбоподателя не били ангажирани доказателства, които да опровергаят материалноправната законосъобразност на атакуваното решение. Съдът е приел същото за мотивирано при правилна фактическата установеност въз основа на събраните по делото доказателства, при стриктното спазване на процедурата в наредбата и приложението на чл. 29 от същата. Решението на КЕВР било съобразено и с целите на ЗЕ, като корекциите, нанесени в представените от заявителите данни били насочени към оптимизиране на разходите и ефективно ползване на енергийните ресурси, чрез което се постигал необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. Определените цени за достъп не били дискриминационни по отношение на производителите на електроенергия от вятър и слънце, доколкото комисията била взела предвид разходите, заявени от "ЕСО" ЕАД за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с балансиране на производителите от възобновяеми източници - вятър и слънце. Приходите от цената за достъп следвало да възстановят разходите на "ЕСО" ЕАД във връзка със закупуване на допълнителната резервна мощност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Оспорената част от процесното решение на КЕВР е постановена при спазване императивните изисквания на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ. Правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразно определена цената за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия. Регулаторният орган се е произнесъл с оспореното решение след извършен подробен фактически и правен анализ и обоснована оценка на предоставената от заявителя за периода от 01.08.2013 г. до 31.07.2014 г. отчетна и прогнозна информация съобразно конкретните параметри на съответните ценообразуващи елементи. Правилно е било установено, че административното производство по издаване на процесното решение е започнало по заявления с вх. № Е-13-41-52/13.09.2012 г. от "ЕСО" ЕАД, вх. № Е-13-32-5/13.09.2012 г. от "ЕВН Б. Е." АД, с вх. № Е-13-ЗЗ-4/13.09.2012 г. от "Е.-П. М." АД и с вх. № Е-13-31-18/13.09.2012 г. от "ЧЕЗ Р. Б." АД, с които енергийните дружества са поискали определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от ВИ, ползващи преференциални цени, както и искане за определянето на окончателни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, обосновавайки се с големия брой нови производители на енергия от възобновяеми източници, влезли в експлоатация към момента и предвид факта, че очакваните мощности, които ще бъдат въведени и разходите по диспечирането им значително нарастват и следва да бъдат своевременно покривани. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, че са налице влезли в сила съдебни решения по отношение на първото искане, но с тях не се прегражда пътя на второто заявено искане, защото законодателят не изключва такава възможност и не урежда изрично разглеждането на двете искания в едно производство. По силата на чл. 49, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за комисията е предвидено правомощие да определи временни цени за достъп по чл. 30, ал. 1, т. 10,12,13,14 и 15 от ЗЕ, когато е налице забавяне при определянето на окончателни цени, от което е направен извод, че определянето на временни цени е самостоятелно производство, с оглед на което в предходното решение № Ц-ЗЗ/14.09.2013 г. на ДКЕВР има произнасяне само относно определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, без да е налице произнасяне относно окончателната цена за достъп, предвид необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ). П. А. съд - С. град е приел, че определените цени за достъп са разходообосновани, тъй като съобразно чл. 10, ал. 4 от Наредба № 1/18.03.2013 г., във връзка с определяне на цени за достъп на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ДКЕВР с писма, изх. № Е-13-00-39/30.10.2013 г. и № Е-13-01-107/14.11.2013 г. е поискала от електроразпределителните дружества, "ЕСО" ЕАД и "НЕК" ЕАД отчетна и прогнозна информация за периода 01.08.2013 г. - 31.07.2014 г. относно: балансова стойност на активите, обслужващи производители на електрическа енергия от ВИ и начина на придобиването им със съответните амортизационни отчисления; разходи, във връзка с управлението и диспечирането на мрежата, предизвикани от производители на електрическа енергия от ВИ; отчетна и прогнозна информация за количеството електрическа енергия за изкупуване, произведена от ВИ. Тази информация е анализирана от Комисията в приложените по преписката доклади вх. № Е-Дк-42/22.01.2014 г., вх. № Е-ДК-70/13.02.2014 г. и вх. № Е-Дк-96/13.03.2014 г., като е съобразено, че "ЕСО " ЕАД с писмо с вх. № Е-13-41-142/08.11.2013 г. е обосновало необходимостта от допълнителни резервни мощности, които да балансират променливото производство на електрическа енергия от соларни и вятърни паркове. По този начин и с оглед необходимостта от поддържане на баланса на електроенергийната система и компенсиране на влиянието на производството на електрическа енергия върху него от тези ВИ, "ЕСО " ЕАД е обосновало допълнителни разходи в размер на 66 ЗЗ0 хил. лв., от които 48 874 хил. лв. за закупуване на 170 МВт резерв за вторично регулиране при отчетена средно претеглена цена за 2012 г. - 32,90 лв./МВтч и 17 456 хил. лв. за заплащане на термичните централи за пълноценно участие в първично и вторично регулиране, регулиране на напреженията и "цикли палене-гасене". Енергийното предприятие е представило разпределението на необходимия резерв с увеличение на диапазона за вторично регулиране на ФЕЦ и ВяЕЦ, по месеци за периода от м. август 2013 г. до м. юли 2014 г., като за ФЕЦ увеличението на диапазона за вторично регулиране е 9,5 МВт на всеки 100 МВт инсталирана мощност, а за ВяЕЦ увеличението на диапазона за вторично регулиране е 7,8 МВт на всеки 100 МВт инсталирана мощност. "ЕСО" ЕАД е мотивирало искането си с характера на производството и потреблението на електрическа енергия, като единен и сложен процес, зависещ от множество фактори - икономическото състояние на страната, метрологични условия, степен на развитие на промишлеността, потребление на населението, аварийност на съоръженията. В обжалваното съдебно решение правилно е установено, че въз основа на представените данни и направената обосновка, ДКЕВР е приела за основателно заявяването на допълнителни разходи за закупуване на допълнителен резерв за вторично регулиране от 170 МВт, като обаче е счела, че цената от 32,90 лв./МВтч е необоснована и е приела при изчисляване на разходите за осигуряване на допълнителен резерв за първично и вторично регулиране, свързан с производството на електрическа енергия от ФЕЦ и ВяЕЦ, да се приложи цена от 10 лв./МВтч. Настоящият съдебен състав споделя становището на административния съд по отношение съотношението с решение № Ц-25/29.07.2013 г., като е съобразено, че при издаване на оспорения в настоящото производство акт отчетените приходи от реактивна енергия са намалени, както с направена корекция на необходимите приходи, утвърдени с решение № Ц-25/29.07.2013 г., в размер на 5 100 хил. лв., така и с 2 309 хил. лв., които приходи следва да покрият целеви разходи, свързани с подобряване качеството на електрическата енергия. Правилно е отразено в мотивите на обжалваното съдебно решение, че с решение № Ц-25/29.07.2013 г. се установява цена за достъп, която се отнася само за клиентите, а не за производителите на електрическа енергия, поради което е без правно основание твърдението на жалбоподателя, че заявлението за утвърждаване на нови цени би следвало да бъде подадено не късно от три месеца преди изтичане на стария ценови период, защото липсва регулиране от страна на комисията на цени за достъп до електропреносната мрежа на производителите на електрическа енергия от ВИ. Точно е преценено от страна на първоинстанционния съд, че с решения № Ц-25/25.07.2013г и Ц-43/30.12.2013 г. на ДКЕВР не е решен въпросът за цените за достъп на производителите на електрическа енергия до електропреносната мрежа, доколкото същите са с различен предмет от обжалвания административен акт. Законосъобразен е и изводът, направен от първоинстанционния съд, че към момента на подаването на заявленията липсва произнасяне по въпроса за цените на достъп на производителите на електрическа енергия до електропреносната мрежа и липсват временни цени за достъп, доколкото решението на КЕВР е било атакувано пред съда, с оглед на което е налице забавяне в произнасянето на органа, тъй като е проведено необходимото обсъждане със заинтересованите страни на процесния въпрос. Е. защо анализът на по-дълъг период от предвидения в ЗЕ, поради липсата на регулация на процесните цени, не води до засягането на правата на жалбоподателя, като се има предвид и фактът, че процесното решение поражда действие от 13.03.2014 г. и то е съобразено с данните от съответната базисна година. Съдът правилно е счел, че всички извършени от ДКЕВР корекции са в изпълнение целите на ЗЕ и са насочени към оптимизиране на разходите и ефективно ползване на енергийните ресурси, чрез което се постига необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. Не може да се приеме за основателно направеното с жалбата възражение, че няма законово основание производителите на ел. енергия, присъединени към електроразпределителната мрежа да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа. По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. Според ал. 2 на същия законов текст електроенергийната система обхваща енергийните обекти за производство на електрическа енергия, електропреносната мрежа, отделните електроразпределителни мрежи и електрическите уредби на клиентите. "ЕСО" ЕАД е собственик и оператор на електропреносната мрежа на високо и средно напрежение в страната. Дружеството администрира балансиращия пазар на електроенергия и осигурява централизирано диспечиране на националната електроенергийна система. Всички производители на електроенергия и техните клиенти в България използват преносната мрежа на "ЕСО" ЕАД. Това означава, че производителите на електрическа енергия са част от общата енергийна система, независимо от това към електропреносната или електроразпределителната мрежа са включени. ПТЕЕ определят, че електроразпределителните дружества заплащат на "ЕСО" ЕАД и "НЕК" EАД цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос през електропреносната мрежа. Съгласно чл. 86, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, дейността по пренос на електрическа енергия включва и събиране на всички вземания, свързани с преноса, включително за достъп, изравнителни плащания за допълнителни услуги, като закупуване на услуги (разходи за балансиране, енергия за покриване на загуби), както и за претоварване по механизма за компенсиране между операторите на преносни системи в съответствие с чл. 13 от Регламент (ЕО) № 714/2009. По тези съображения правилно комисията е взела решение производителите, присъединени към електроразпределителните мрежи да заплащат цените на операторите на електроразпределителните мрежи, които ги превеждат на "ЕСО" ЕАД, доколкото не следва дължимите от производителите на ел. енергия от ВИ задължения да се заплащат от електроразпределителните дружества. Както вече беше отбелязано КЕВР е мотивирала взетото от нея решение с допълнителни разходи за закупуване на допълнителни резервни мощности. С касационната жалба е направено и възражение за нарушаване на съдопроизводствените правила, изразяващи се според касатора в преписване на мотивите на съдебното решение и обсъждането на доводи, които не са били изтъкнати от дружеството-жалбоподател. Такова възражение е неоснователно. Съдът е описал извършените от КЕВР действия в тяхната последователност като по този начин е обосновал извод за спазване на изискуемата по закон процедура по приемане на процесното решение. Съобразил е и относимата към поставения пред него за разглеждане правен казус правна уредба и по този начин е стигнал до извод за материалната законосъобразност на акта. По жалби с идентичен предмет съдът следва при съобразяване с приложимите правни норми да постановява еднакви решения с цел избягване на противоречива практика и неравнопоставеност между различните правни субекти. Произнасянето извън поставените в жалбата въпроси също не съставлява процесуално нарушение, тъй като съдът е мотивирал решението си за законосъобразност на акта с липсата на противоречие и с други, непосочени от оспорващия, норми от националното и общностното право. Произнасянето по тези въпроси не нарушава по никакъв начин правото на защита на страните, както и не оказва влияние върху крайния резултат. По изложените съображения решението на Административен съд - С. град като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено в размер на 500 лв., определени според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,