Решение № 3589 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2012 г.

Решение № 3589 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8802/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Калиман Карибе" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, ул. "Енос" № 7, ап. 5-6, с адрес за кореспонденция гр. "София, ул. "Иван Вазов" № 24-26, чрез Адвокатско дружество "Плочева, Вълчев и съдружници", против решение № 2337/2.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1404/2012 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването по жалба от "Калиман Карибе" ООД срещу решение № 37/13.01.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение за отказ за възстановяване на акциз № 9700-0544/08.11.2011 г., издадено от началника на Митница Столична. Твърди се, че решението е недопустимо и неправилно. Иска се да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания акт или да се обезсили и делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предмета на спора. Ответникът - директор на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените касационни основания и извърши проверка на решението съобразно обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Неоснователен е наведения в касационната жалба довод за недопустимост на съдебното решение. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и страните в процеса, в резултат на което се е произнесъл по законосъобразността на акта, който подлежи на съдебен контрол. В съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗАДС съдът е приел, че предмет на съдебния контрол е решението на директора на Агенция "Митници", потвърждаващо обжалваното по административен ред решение на началника на Митница Столична, с което е отказано възстановяване на акциз. Съгласно изр. трето на цитираната разпоредба решението или непроизнасянето на директора на Агенция "Митници се обжалва по реда на ДОПК, т. е. законодателят изрично е определил акта, който подлежи на съдебен контрол и реда, по който се обжалва. Ето защо касаторът неправилно се позовава на на общия процесуален закон и по-специално на чл. 145 АПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Калиман Карибе" ООД. За да постанови този резултат съдът е приел, че след изменението на ал. 1 на чл. 25 ЗАДС (ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) и на ал. 2 (ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.) е отпаднало задължението на лицензираните складодържатели да внасят акциз при "унищожаване под контрола на митническите органи на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандероли, както и бракуване и унищожаване на бандероли при условията на чл. 27, ал. 7 и 8". След като такова задължение вече не съществува, считано от 20.07.2010 г., съвсем закономерно и логично е лицата по чл. 64 от закона да не разполагат с правото да претендират възстановяване на акциз, за който не съществува задължение да бъде внасян. С изтичането на срока до 20.07.2010 г. се е погасило правото на дружеството- жалбоподател да се ползва от възможността за прихващане и/или възстановяване на внесения акциз за бандеролите, които са били бракувани. По делото няма спор за факти. Установено е, че "Калиман Карибе" ООД е лицензиран държател на данъчен склад, за което притежава лиценз № 361/08.04.2008 г. за складиране на акцизни стоки. В това си качество дружеството е направило пред Митница Столична искане вх. № К47-0540/24.10.2011 г. за възстановяване на внесен акциз в размер на 622.35 лв. по протокол № К47-0540/11.10.2011 г. за бракуване на върнати 258 бр. бандероли, с които не са били облепвани тютюневи изделия. Искането е за възстановяване на акциза за 234 бр. от бракуваните 258 бр. бандероли. Бракуваните бандероли са били получени от дружеството през 2009 г. по три приемо-предавателни протоколи и акцизът за тях е внесен по сметка на Митница "Аерогара-София". Началникът на Митница Столична се е произнесъл с решение № 9700-0544/8.11.201 г., с което е отказал да възстанови акциза поради настъпилите промени в акцизното законодателство със ЗИД на ЗАДС (ДВ, бр. 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.), в § 39 на който е предвидено, че за предадените до влизането в сила на този закон бандероли по чл. 27, ал. 6, 7 и 8 в компетентното митническо учреждение, акцизът се прихваща и възстановява при условията и по реда на отменените ал. 9-11 на чл. 27 от с. з. Процесните бандероли са предадени в Митница Столична на 23.06.2011 г., т. е. след влизане на този закон в сила и хипотезата на § 39 е неприложима за случая, поради което не възниква основание за възстановяване на акциз по чл. 27, ал. 1, вр. ал. 7 ЗАДС. Директорът на Агенция "Митници" с решение № 37/13.01.2012 г. е потвърдил обжалваното решение, като е възприел изцяло мотивите на обжалвания акт. По жалба на "Калиман Карибе" ООД съдът е отхвърлил оспорването на решение № 37 от13.01.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено решение № 9700-0544 от 08.11.2011 г. на началника на Митница Столична. Правните изводи на съда са в противоречие на материалния закон. Нормата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС урежда заварените случаи на подадени искания преди изменението на закона и от нея не може да бъде направен извод, че е отпаднала възможността за възстановяване на акциз когато е недължимо платен или подлежащ на възстановяване, т. е. че се преклудира правото на възстановяване на недължимо платен акциз. След измененията на закона, които са в сила от 20.07.2010 г., и на които се е позовал както административният орган, така и съдът, продължава да е в сила чл. 27 ЗАДС, който урежда общата и специалните хипотезите, при които възниква субективното право на възстановяване на платен акциз - когато данъкът е недължимо платен или е подлежащ на възстановяване при условията, предвидени в закона - чл. 22-24 ЗАДС. В разглеждания случай се касае до искане за възстановяване на акциз на отпаднало основание - поради бракуване на бандероли с изтекъл срок на валидност, за които акцизът е платен. Следователно касае се до искане за възстановяване на недължимо платен акциз по смисъла на чл. 27, ал. 1 вр. ал. 6 ЗАДС и на това основание същият подлежи на възстановяване или прихващане. Отмяната на чл. 27, ал. 9-11 ЗАДС, които норми уреждат реда за възстановяване на акциза в случаите на бракувани бандероли или такива с изтекъл срок на валидност не погасява субективното право на възстановяване на платения за тях акциз. Следователно нормата на § 39 от ПЗР на ЗИДЗАДС само предвижда преходен режим за предадените по чл. 27, ал. 6, 7 и 8 бандероли до влизането в сила на изменението на закона по отношение реда и сроковете за възстановяване на акциза, но не преклудира правото на възстановяване на недължимо платен акциз. По изложените съображения настоящият състав приема, че съдът неправилно е тълкувал и приложил закона, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. По същите съображения на отмяна подлежат и решението на директора на Агенция "Митници" и оспореното пред него решение на началника на Митница Столична. На основание чл. 228 вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, след отмяната им преписката следва да бъде върната обратно на началника на Митница Столична, като единствено компетентен орган да се произнесе по искането за възстановяване на акциз, при спазване на задължителните указания в мотивите на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. С оглед изхода на спора основателно е искането на касатора за присъждане на направените съдебни разноски за двете инстанции, които съгласно представените доказателства са в размер общо на 75 лв., представляващи заплатена държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, чл. 228 вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение