Решение № 10340 от 15.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ахат агро - 1" ЕООД, със съдебен адрес в гр. Пазарджик и седалище в [населено място], чрез процесуален представител, срещу частите от решение 115/14.02.2022 г. по адм. дело 412/2021 г. на Административен съд - Пазарджик, с които е отхвърлено оспорването на дружеството срещу заповед РД 09-155 от 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите и дружеството е осъдено да заплати разноски. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваните части от решението са неправилни - постановени в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновани, иска отмяната им, отмяната на оспорената част от заповедта. Ответникът по касационна жалба - министърът на земеделието, чрез процесуален представител в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваните части от решението РД, АС е установил, че дружеството - жалбоподател е заявило за подпомагане конкретни земеделски парцели за кампания 2020 г. Със заповед РД09 -1023 от 15.12.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен проект на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020 г. Дружеството е подало възражение от 17.12.2020 г. по отношение на недопустимите площи за описани 74 парцела с искане за включване в слоя за подпомагане. С оспорената в настоящето производство заповед са одобрени окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020, като в представените от ответника в цифров вид данни за всички части от парцели, изключени от допустимите за подпомагане площи и предмет на оспорената част от решението, са посочени конкретните причини за изключването. Съдът се е позовал на представените от ответника извадки от цифрова ортофотокарта, както на CD, така и разпечатани на хартиен носител, изготвени по самолетно заснемане от 30.08. и 12.09.2020 г., писмени доказателства относно датите на извършване на заснемането - договор от 19.05.2020 г. между МЗХГ и дружеството, осъществило заснемането, доказателства за датите на полетите, приемо - предавателен протокол от 12.10.2020 г., както и заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза с посочени констатирани факти по актуалното самолетно заснемане за 2020 г. за всеки от парцелите. АС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно - процесуалните правила за издаването й. Обсъдил е констатираните факти по групи парцели и е приел, че са налице посочените правни основания за невключване на спорните площи в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", както следва: за част от парцелите, изрично изброени - чл.10, ал.1, т.1 и ал.2,т.1 от Наредба 2/26.03.2018 г., а именно трайно неподходящи за подпомагане като заети от дървесна и храстовидна растителност и временно неподходящи за подпомагане като земеделски площи без наличие на замаделска дейност. За втора група изрично изброени части от парцели АС е приел, че е налице хипотезата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба 2/26.03.2018 г. - а именно не са земеделски земи необработваемите площи, непригодни за извършване на замеделска дейност. Посочи е и по отношение на кои части от парцели, попадат и територите, заети от гори, които не са земеделски площи съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба 2/26.03.2018 г. Изброени са и парцели, които не са земеделси площи на основание чл.3,ал.1,т.3, 4 и 5 от същата Наредба като урбанизирани територии, водни обекти и прилежащи площи и нарушени територии. За части от 7 парцела в землището на [населено място], 1 парцел в землището на [населено място], 1 парцел в землището на [населено място] АС е посочил, че същите са недопустими за подпомагане предвид разпоредбата на чл.8,ал.2, т.1 и т.3 от Наредба 2/26.03.2018 г.поради наличието на над 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 метра, а за видовете по чл.10, ал.1, т.2 - независимо от височината. Бланкетно и неоснователно е оплакването на касатора за необсъждане на всички доказателства по делото от АС. Касационният жалбоподател не сочи, кои доказателства не са обсъдени според него и настоящият съдебен състав също не констатира необсъдени, относими към предмета на спора доказателства. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за необоснованост на извода на съда за актуално заснемане на спорните парцели на 30.08.2020 г. и 12.09.2020 г. и ползване на ЦОФК за 2020 г. от вещите лица. Действително дружеството - жалбоподател чрез процесуалния си представител е оспорил заключението на вещите лица в частта, в която са посочили че са налице снимки по ЦОФК 2020 г. на обектите. Съдът обаче обосновано е приел, че заснемането е от 2020 г., независимо от отбелязаното на разпечатаните на хартиен носител снимки, че датата на отпечатване е 29.03.2021 г. и изявлението на едното вещо лице в съдебно заседание в тази насока. Датата на отпечатването не е дата на заснемане, а върху хартиения носител изрично е посочено, че разпечатките са от ЦОФК 2020 г. Представените доказателства за възлагане на заснемането, датите на полетите и приемателните протоколи на снимките сочат, че те са били изготвени на датите, посочени от съда през 2020 г. и са относими към кампания 2020, тъй като отразяват състоянието на парцелите през същата година. Възражението за липса на преброяване на броя на дърветата и храстите предвид разпоредбата на чл.8 от Наредба 2/26.03.2018 г. е несвоевременно, тъй като касаторът не е оспорил заключението на вещите лица за частите от посочените 9 парцела, за които в заключението е посочено, че в изключените погранични участъци дърветата и храстите са толкова гъсто разположени, че не се вижда дали е имало земеделска дейност - фактическо твърдение, което сочи на гъстота по - голяма от посочената в чл.8,ал.2, т.1 от Наредбата, нито е ангажирал доказателства за твърдяна по - малка гъстота, което е условие за допустимост на парцела за подпомагане и е в тежест на жалбоподателя да го установи. Отделно от това за същите части от парцели е посочено и наличието на правно основание по чл.3, ал.1, т.1 от същата Наредба, съгласно което не са земеделски площи необработваемите площи, което не се оспорва от касатора, нито същият в първоинстанционното производство е ангажирал доказателства за наличие на земеделска дейност на тези площи съобразно разпределението на тежестта на доказване, надлежно указана на жалбоподателя с определение от 22.04.2021 г. (л.31 -33). Предвид изложеното обжалваната част от решението като правилна следва да бъде оставена в сила. С оглед изхода на делото на МЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 ( сто и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение